На 10 юли се играе един от най-великите мачове в историята на футбола ни. България излиза срещу Германия в четвъртфинал от световното първенство в САЩ през 1994 г.
Немците, действащ световен шампион тогава, са тотални фаворити на „Джайънтс стейдиъм“ в Ню Йорк. В състава им личат икони като Лотар Матеус, Юрген Клинсман, Руди Фьорер, Матиас Замер.
Стоичков и Лечков обаче не се впечатляват. Данчо, тогава звезда на Бундеслигата, прогнозира твърда победа за нас. Камата пък дава интервю от басейна на самия Франц Бекенбауер, в който изръсва знаменитото: „Айн, цу цвайн, цу трайн. Дрън!“.
Нашите започнат настървено, Стоичков пробива и дава уникален пас, но Балъков цели гредата. Това води до лют скандал между двамата на почивката. Димитър Пенев ги отделя в една стаичка да се разберат.
Германия обаче повежда с гол от дузпа на Матеус, нарушението е срещу Клинсман. После Фьолер вкарва пак топката в мрежата ни, но съдиите са вдигнали засада.
Така идват най-лудите 180 секунди в историята на футбола ни. Първо Христо Стоичков бележи с феноменален удар от фаул. После идва и прочутото теме на Йордан лечков, който вкарва втори гол след гениален пас на Златко Янков.
Светът не вярва, но светът ликува, защото симпатизира на малка България срещу световния шампион. София и останалите градове не спят. Лудостта на американското ни лято е достигнала връхната си точка.
Каква е вашата реакция?
