Днес се навършват 167 години от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов. Той е роден на 9 юли (27 юни стар стил) 1850 г. в Сопот.
Иван Вазов облагороди книжовното българско поле с художествените си шедьоври – от първия български роман – национална епопея „Под игото“ – до прекрасните оди в „Епопея на забравените“, от незабравимите разкази „Една българка“ и „Дядо Йоцо гледа“ до вълнуващите повести „Немили-недраги“ и „Чичовци“. Писател – сърцевед, Вазов осветли богатата българска душа, разкри я по неповторим начин в многообразното си творчество. Той създаде удивителна галерия от образи и картини, с еднаква сила прослави красотата на българската природа и националноосвободителните борби на нашия народ.
Над 50 вазови стихотворения се пеят редом с народните ни песни. Вазовите зовящи към бунт стихове „Боят настана“ и „Пряпорец“, сътворени през бурната пролет на 1876 г., се разпространяват мигновено и се пеят през Априлското въстание.
Неговите песни – бойките и патетични „Панагюрските въстаници“ и „Радецки“, лиричните „Де е България“, „Два бука“ и дивната песен за синия синчец, са не само популярни, но и неотделими от българската душевност. Те са мерило за дълбоконародностния характер на неговото прекрасно творчество, за неговата вечност, припомнят от Къщата-музей на Вазов в Сопот.
Няма българин, чието мировозрение да не е повлияно в по-голяма или по-малка степен от написаното от Народния Поет. От него попиваха родолюбие, любов към българската история, език и природа поколения българи и това е най-истинската оценка за делото на великия сопотненец.
