На днешната дата, преди 46 години от този свят нелепо си отиват футболните легенди на България и Левски Георги Аспарухов и Никола Котков. Двамата загиват в жестока автомобилна катастрофа на Витиня. Гунди и Котето са две от безспорните фигури в историята на родния футбол.
Аспарухов е роден в София на 4 май 1943 година. Юноша е на Левски, а през 1960 започва да играе за мъжете едва на 17 години. За един сезон той преминава в Ботев Пловдив, а след това отново се завръща на „Герена“. Със „синята“ фланелка Гунди печели три шампионски титли. Записва 247 участия в А група и бележи общо 150 гола. През 1965 година Гунди става футболист и спортист номер едно на страната. В същата година той заема осмо място в класацията за Златната топка.
Аспарухов бележи паметни голове за националния тим. Разписва се два пъти на световни шампионати.
През 1999 година е обявен посмъртно за най-добър футболист на България за 20 век.
Никола Котков е роден на 9 декември 1938 година в София. Той е юноша на Локомотив София и е една от емблемите на този тим. Котков играе от 1956 до 1966 за „железничарите“. След това преминава в редиците на Левски. Става шампион на страната и с двата клуба. Котков има 26 мача и 12 гола за държавния ни тим.
На 30 юни 1971 година – Георги Аспарухов-Гунди и Никола Котков пътуват от София за Враца, където са поканени да участват в мач по случай 50-годишнината на местния Ботев, с колата на Гунди Алфа Ромео – Джулия.
Около 11:30 часа в прохода Витиня алфата се врязва в резервоара на товарен автомобил. Следва възпламеняване и двете футболни легенди изгарят живи.
На погребението на всенародните любимци се изсипват повече от половин милион души от всички краища на България. Стълпотворението е толкова голямо, че когато траурното шествие достига до Централните софийски гробища последните участници в него са на Герена, където се състои поклонението.
Цитати на Гунди :
Избери си от големите играчи един, на когото да приличаш, без обаче да губиш своя собствен почерк и да се превръщаш в напразен подражател.
Вярно е, че футболът не е балет, ама не е и ръгби!
Ако вдигах щанги и поставех някакъв рекорд, това щеше да е мой съвсем личен успех. Но футболът е колективна игра и победата винаги е обща!
Ако не си голям футболист като Котков, поне бъди спортсмен като него!
“Не разчитай на това, на което всички разчитат!”- никога няма да забравя тези думи на Витлачил. Аз самият винаги съм разчитал на изненадата….
Помни, че няма скрити недостатъци!
Вторият в много случаи е по-достоен за шампионска титла, отколкото нейния носител…Уважавайте вицешампионите!
Няма малки противници!
Най-често побеждава съперникът, който е имал по-бърза мисъл.
Спортният съперник не е враг
Най-лесно се губи от тим, който винаги можеш да победиш!
Никога не разчитай на чуждия неуспех, а само на своята собствена победа!
Не оправдавай загубите си с лошия шанс! Това е равносилно да кажеш, че победите ти са съвсем случайни…
Играй за гол
Бори се винаги за красива, честна победа
Бъди неподражаем
Публиката никога и за нищо не е виновна, тя винаги има право
Когато излизам на терена, обичам да поглеждам към пълните трибуни. Като ти ревне тази публика, как да не се хвърлиш
Понякога публиката е неблагодарна и жестока тъкмо към най-добрите, а към “средняците”, вероятно поради безразличие, е много щедра. А може би точно така трябва да бъде?
Публиката никога не е доволна, когато герой на мача стане съдията
Помни не само успеха, но и мъката, с която си го постигнал
Колкото и да съм уморен, победили ли сме, умората ми е сладка
Ако си постигнал незаслужена победа, имай достойнството да не лъжеш поне себе си
От много спортно щастие, от неописуема радост винаги ме хваща страх. Защото човек неволно се отпуска и тогава идват неприятни изненади….
И хвалебствията и ругатните са еднакво вредни!По-добре да се направят анализи, да се дадат препоръки…
Може би не съм справедлив, но не обичам интервютата. Каквото имам да кажа, казвам го с играта си на терена, доколкото мога. Останалото са празни приказки…
Най-много се огорчавам от това, че понякога не те разбират свои хора…
Не се сърди, че те замерят- те нямат друг начин да те достигнат
Щом играеш за България, не си играй!
Когато отида в чужбина, не чуя ли българска реч, съм като болен! А като я чуя, все едно съм взел допинг…
Имам странното чувство, че когато играя, ме осветява някакъв огромен прожектор. И всички непременно следят дали няма да сбъркам. Това много ми пречи и много ми помага едновременно!
В спорта никога няма “таван”…
Учи се от малки и големи
Помни кой на какво те е научил
Човек трябва да бъде майстор или да се откаже
Хората, които въобще не се интересуват от спорт, не са по-малко ограничени от онези, които не изпитват интерес към музиката, театъра или което и да е изкуство…
източник: magnifisonz.com
