Вкусна храна, евтини самолетни билети и хилядолетна история – това видя авторът от „Дейли Телеграф” Робърт Нърден
В пространен материал, цитиран от Би Ти Ви, той споделя впечатленията си след 18 месеца преподаване на английски език под тепетата.
„Обикнах го, макар моите приятели да се подхилкваха на името му. Един си мислеше, че това е модел руски самосвали”, пише Нърден.
Според него градът е „балканско съкровище”: „Това е бохемска България, където изкуството и културата процъфтяват сред римски руини и тракийски легенди”.
Той описва и специфичната духовитост на пловдивчани, които, по думите му, определят себе си като ailiatsi т.е. „хора, които не си дават зор”. Британецът в тази връзка описва „небързащата увереност” на хората, които се разхождат по Главната.
Извън народопсихологията, той пише за атмосферата на Античния театър, сравнен от него с „Арена ди Верона”: „Звукът на ария от произведението „Аида” на Верди изпълни развълнувания римски амфитеатър и мелодията остана така лека из нажежения въздух. Публиката си подухваше с хартиената програма, докато новолуние се издигаше над далечна планинска верига”.
Впечатлен от Стария град (макар да определя улиците по него като „неравномерно калдъръмени препятствия”, които изискват здрави обувки), Нърден решил да се запознае с историята на България от Средновековието и българското Възраждане.
Споменал на екскурзовода си, че къщите приличат на тези от Истанбул и така, неочаквано за самия него, влязъл в темата за 500-годишното османско владичество: „Тя избухна: Това са български къщи, те са символ на късния ни Ренесанс. Няма нищо турско в тях!”. Според британеца, темата за владичеството е „сложна”, като илюстрира това с бавното обслужване, което получил в кафене: „Управителят се извини и с широка усмивка хвърли вината върху това, че България е била под османска власт за половин хилядолетие”.
Журналистът споделя също своите препоръки за ресторанти и хотели в града. С носталгия си спомня как в горещите вечери са се събирали приятелска компания на едно от тепетата, изпивали по чашка ракия, която погасявали с вода, и са чакали река Марица да ги дари с прохладен въздух.
За Робърт Нърден прясната риба и бутилка студено вино остават част от чара на Пловдив, от който всеки трябва да вкуси. В този дух той казва: „Запазете си маса в България и тя ще е ваша за цялата вечер.”
Каква е вашата реакция?
