Валери Кунов е първият български фотограф, който ще изложи произведенията си в първата в Европа виртуална галерия. Тя се намира в най- снобарският и дизайнерски град на Стария континент, естествено- Милано.
Казва се M.A.D и е собственост на двойка ексцентрични и смели италианци- Карло Греко и Алесандра Магни. Те са партньори в живота и бизнеса, и имат вкус към всичко, което е нетрадиционно.
Изложбите в тяхната галерия са повече от провокиращо сетивата събитие. Всъщност те стартират проект, който започва от средата на юни и ще продължи почти до края на годината, където фотоси и картини ще бъдат излагани, но виртуално.
Арт от светлините на бъдещето
Какво представлява галерията? Тъмни помещения, обзаведени със светлинни екрани, където периодично се сменят изложените творби. Вероятно точно по този начин ще изглеждат традиционните галерии, но след тридесет или петдесет години. И вероятно в бъдеще всеки дом ще има такива стени, където домакините ще могат да се наслаждават на различните изображения на любимите си автори художници и фотографи. Но това е и мотото на Карло Греко и Алесандра. МАД- това е лудост, това е „нормалната” преспектива, която обичайно се смята за необикновена, шегуват се с чувството за хумор на семейство Адамс те на стената на сайта си.
Престижно , луксозно и „лудо”
Да участваш в такъв проект е въпрос на чест, престиж, предизвикателство, облечено с артлукс. Собствениците на галерията си имат свои нетрадиционни похвати да подбират участниците си. Един от тях е чрез интернет и знае ли човек още откъде. Така попадат и на българина Валери Кунов, който вече е успял да спечели добро име в града на фотографите- Барселона.
Той впечатлява ценителите с необикновената си гледна точка при заснемането на съвременна архитектура. Негови приятели го наричат „Поет на небостъргачите”. Една от знаковите му творби е снимката с рефлексно отражение на Саграда Фамилия, в центъра на Барселона. Трептяща от пищност и светлина. Това е и един от фотосите, който ще изгрее на тъмните екрани в Милано.
България е затворена страница, стъпих на магистралата
Това не е големият пробив на Валери Кунов в новата му професия. Той вече е познат в Ню Йорк, Париж, Рим, с него работи d’Art Grup Escolá, една от най- авторитетни групи от арт бизнеса и излага творбите му в най- тежкарските места по света.
Но присъствието в МАД вероятно е точно това, което е търсил самият автор. Необходимата лудост, която те провокира да зарежеш в един миг традицията и дребните удоволствия на провинциалното спокойствие. И бавно, и постепено да се задушаваш от собствената си неосъществена гениалност.
Иначе самият той поддържа връзка с българи в социалните мрежи, но винаги повтаря
Комшмар, в който не искам да потъвам отново
” За мен България е един кошмар с всичко това, което се случва, отношенията между хората, отношенията на управляващите – без изключение към хората. Моят град е Барселона и едва ли някога ще го напусна. Тук открих себе си отново. Вървя по улиците и дишам въздуха на Пикасо и Дали, навсякъде съм заобиколен от изкуство- живо, което ме дърпа напред, предизвиква да надскачам себе си”.
Преди десетина години Валери Кунов зарязва родния си град Враца, кдето работи дълги години в телевизия „Михайлов“, като монтажист и оператор. Свири и на фагот във Врачанския оркестър.
Малко преди да напусне завинаги България се отказва и от предложеното шефско място в Националната телевизия. „Обиколих етажите, разгледах и всичко ми стана ясно за няма и час. Казах- не, аз искам да експериментирам, дадох си сметка, че там просто щяха да ме смажат.
Осъзнава, че неговият път вече не е България. „Беше тясно, нямах въздух”. Така на средна възраст, когато се смята, че хората са улегнали и намерили себе си, артистът в него взема надмощие. И Валери Кунов предприема най- смелата авантюра в живота си.
Валядолид и лаборатория за фотографи
Заминава за Испания. Първо обикаля с музикантите, но това не му стига. Научава испански, пленен е от атмосферата на Испания и от фотографията, която буквално е издигната в култ там. Това е не само индустрия, фотографията вече е изкуство.
Записва института Вега дел Прадо във Валядолид. Специалност „Лаборатория на изображението” и така се посвещава на магията на статичните кадри. Фотографията, която в Испания няма нищо общо с тази в България. Пред него е огромното море на дигиталната фотография, която в тази страна и света вече е стигнала върхове.
Валери Кунов: “Занимавам се с аналогова фотография от 1981 година.
Това, което искам сега, е да постигна движение и сценарии в статичния кадър.
Всеки знае да го прави с видео камерата. Предизвикателството е в статичния кадър. И да накараш хората, гледайки в една снимка, да виждат движението.
В Испания ме научиха, че дигиталната фотография започва след натискането на бутона на апарата. Тогава започва обработка на кадъра, и то много сериозна.
Не говоря за монтаж с фотошоп, а за за ретуш.
Аз нямам монтаж в снимките си. Правя го само, ако имам поръчки за афиши или дипляни
Кое е в основата?
Хубав кадър с добра композиция, добра светлина, правилен ракурс и това е базовото. Хем да е спонтанно хем да е красиво.
Това е висш пилотаж. Аз говоря не само за арт фотография. Защо, според вас са създадени толкова мощни софтуери за тази цел? Нима за да се намери работа на програмистите? Не, този начин на работа е цяла философия. Всеки може да вдигне телефона си и да направи сравнително добра снимка. Вече има доста добри телефони.
Но, има едно много голямо но, което прави голямата разлика между професионалните апарати и ползването им.
Именно тези програми, които в България дори не се учат в магистратурата по фотография.
С тази обработка ти можеш да изразиш своето мислене и своя начин да представиш твоята реалност.
Познавам една жена, която учи магистратура в Нов Български университет в София. Тя ми каза, че основната програма, с която работят всички професионални фотографи в света само се споменава при тях. А други даже на са познати.
Беше в студиото ми в Барселона и като й казах какви са изискванията да си фотограф тук,
тя заключи печално:
„Ние нищо не учим.” Ходихме да снимаме заедно и тя съжали, че си губи времето и парите в София.
В България битува мнението, че снимката не се обработва, което е пълен абсурд!”
Валери Кунов го видях преди две години в Барселона. Той беше спокоен и вдъхновен, никаква следа от напрежението, което го изпълваше обичайно в родината. Сега, ей така ще го запомня.
Бързо крачи по правите и искрящи от красота булеварди на Баресолна. Усмихнат ръкомаха и показва знаците на този жизнен град. Върви с часове, без да се умори. Стига до крайбрежието. Там, където някъде във висините се докосват със странна, абстрактна нежност, новите кули от бетон и стъкло. Торе, така им казват испанците. За другите тя е невидима, но той я вижда. Усмихва се, шот! …
Показва ти кадъра. И наистина, сякаш чуваш шепота на стъклените динозаври, стават ти симпатични, някак си, усмихваш се… Като в един кадър. Какво да ви кажа, просто Валери Кунов…
източник: stories.biz
автор: Светлана Трифоновска
