Българското национално радио закрива по-голямата част от предаванията си за чужбина, обяви генералния директор на радиото Александър Велев по програма „Хоризонт“ на БНР.
Пред журналистите от редакцията на радио „България“ той обяснил, че програмите са отживелица от времето на комунизма и Студената война и никому ненужна пропаганда.
Велев обоснова решението и с променената информационна среда.
„Преди години, когато беше създадено Радио България, все още информация се черпеше от радиото, телевизията и вестниците. Тогава нямаше интернет, нямаше свободно електронно пространство. В момента човек, който търси информация за България или който търси информация от България, може да я намери в много източници“.
Запазват се само предаванията на турски, английски и руски език. „Руски, защото имаме и доста голяма руска общност, която живее в България, и ще продължим, естествено, да произвеждаме радиопрограма на турски език за българите, чийто майчин език е турски”, обясни генералният директор на БНР.
Закриването на „Радио България” трябва да приключи към първи септември т.г.
Директорът на БНР обещал, че всеки журналист, който доброволно реши да представи молба за напускане до 1 август, ще бъде възнаграден с четири брутни месечни заплати, ще му бъде изплатен неползваният отпуск и ще има право да получава обезщетение от борсата на труда, предвидено по закон.
Тези, които не неправят това, ще бъдат съкратени, считано от първи септември, без право на въпросните четири брутни месечни заплати.
Промяната ще остави без работа около 36 журналисти.
Колегията на радио „България“ изпрати отворено писмо до президента, парламентарната комисия по културата и медиите, СЕМ, Съюза на българските журналисти и двата синдиката
КТ „Подкрепа“ и КНСБ.
В него се казва, че решението за закриване на програмите на БНР за чужбина „не е административен прерогатив на поредното мандатно ръководство на БНР, а въпрос на външната политика на България, както и на нейната сигурност, в дългосрочен план“.
„Гласове“ публикува пълния текст на писмото :
ОТВОРЕНО ПИСМО
До Президентството на Република България
До Парламентарната комисия по културата и медиите
До Съвета за електронни медии
До Съюза на българските журналисти
До КТ „Подкрепа“
До КНСБ
Копие до Управителния съвет на БНР
Уважаеми Дами и Господа,
Генералният директор на Българското национално радио Александър Велев обяви публично намерението си да закрие продукцията на чужди езици на медията, изготвяна от Главна редакция „Радио България”, определяйки я като отживелица от времето на комунизма и студената война.
В действащия в момента Правилник за структурата и организацията на дейността на БНР обаче е записано, че Главна редакция „Радио България” днес „изпълнява мисията … да представя образа на България, културната и национална идентичност на страната в световното медийно пространство на чуждестранната аудитория и българските общности в чужбина”.
В Правилника е определено също, че „Радио България” представя ежедневно, в текст и звук по интернет, актуална информация от България за чужбина на 11 езика: български, английски, френски, немски, испански, руски, сръбски, гръцки, турски, албански и арабски.
Правилникът е одобрен от сегашния Управителен съвет, чийто председател е г-н Александър Велев.
В разрез с гореспоменатия Правилник, през декември миналата година Управителният съвет на БНР закри сайта на арабски език, което предизвика недоумение предвид ситуацията около бежанската криза и мигрантския натиск по границата на България с Турция.
На 30 май т.г. генералният директор на БНР Александър Велев покани на среща журналистите от „Радио България”, за да им съобщи устно, също в разрез с Правилника, че структурата предстои да бъде ликвидирана поради това, че е пропагандна отживелица от времената на комунизма.
Господин Александър Велев заяви, че ще се запази медийната продукция единствено на турски, руски и английски език.
По думите му, закриването на „Радио България” трябва да приключи към първи септември т.г.
Това развитие на ситуацията около „Радио България” събужда някои въпроси.
Защо генералният директор Александър Велев обяви намеренията си за закриване на „Радио България”, когато все още се провеждат преговори за приемане, с няколкомесечно закъснение, на Колективния трудов договор в БНР, който осигурява синдикална защита на работещите в медията?
Ако е „отживелица” от времето на студената война да се изготвят програми на чужди езици, защо днес обществените радиа на редица държави, сред които „Гласът на Америка”, „Гласът на Турция”, „Радио Ватикана”, „Радио Китай”, изготвят програми на десетки чужди езици и ги насочват към съответната аудитория не само чрез радиовълни, но и чрез сателити и интернет сайтове?
По какви критерии се определят приоритетните чужди езици, на които да се изготвя продукция в системата на БНР?
Уважаеми Дами и Господа, считаме, че решението да има или да няма продукция на чужди езици на БНР, или на колко и кои езици да бъде тя, не е административен прерогатив на поредното мандатно ръководство на БНР, а въпрос на външната политика на България, както и на нейната сигурност, в дългосрочен план.
През първото полугодие на 2018 г. предстои България да поеме ротационното председателство на ЕС. Продукцията на чужди езици на „Радио България”, която има утвърдена аудитория в чужбина, е, в тази връзка, изключително важен канал за информация.
Това е мисия на „Радио България” свързана пряко с външната политика на страната ни.
Закриването на продукция на основни европейски езици, като например френски, немски и испански, буди в този контекст недоумение.
Считаме, че решението за ликвидиране на „Радио България” е недалновидно и самоцелно.
Ежедневно неговият сайт е посещаван от хиляди чужденци и българи по света. Голяма част от публикуваните материали впоследствие се мултиплицират в социалните мрежи.
Предлагаме, намеренията на ръководството на БНР в тази връзка да бъдат подложени на дебат и оценка, за да не се допуснат управленски решения, които да имат вредни последствия за имиджа на страната ни.
От колегията на Радио България
Българско Национално Радио
