Уважаеми сънародници,
Днес всички сме само българи. В йерархията на духа и културата първенци не са политиците, а рицарите на буквите. А такъв рицар може да бъде и всяко будно дете.
Всички ние имаме една Родина – България. Съдбата отвежда мнозина далеч от нея. Но винаги има една незрима родина, която всеки отнася със себе си, където и да отиде. Това е българският език. Езикът е нашата щастлива орис по рождение. Ще си позволя да перифразирам Апостола: думите са в нас и ние сме в думите, те нас обръщат и ние тях обръщаме. Езикът ни вдъхновява, езикът ни утешава. В трудни години езикът е червената нишка към свободата. Когато духът линее, езикът страда с нас. Страда от правописа ни. Осиромашава речникът му, занемарява се граматиката, като в запуснат дом в него се заселват неканени чуждици.
Но езикът на Вазов и Михайловски, на Алеко и Гео Милев, на Вапцаров и Валери Петров няма да загине. Той ще надживее невежеството и експериментите на „неразумните юроди“, които не умеят да боравят с думите му. Защото винаги ще има милиони хора, тук и далеч от Родината, които ще пишат и дишат с ритъма на българския стих, ще играят с думите и ще сънуват на български.
Светът се променя. Днес България е на пет континента, защото наши сънародници са отнесли частица от тази незрима родина, българският език, по всички краища на планетата. Този език е онази нишка, по която винаги могат да открият пътя до дома си.
Думите са нашият общ капитал. Затова нека ги пазим, защото и те ни пазят. И да ги търсим, защото точната дума понякога се затрива като загубен ключ, но откриеш ли я, отваря врати.
Честит празник, скъпи деца, ученици, учители, будители, артисти!
Честит празник, скъпи българи!
Каква е вашата реакция?
