Пречките, които съпътстват един авантюрист, са винаги въпрос на това как човек контактува със заобикалящия го свят.
За осъществяването на мечтите няма прекалено висока цена. Пример за това е фотографът Симеон Паторозлиев, който застана пред камерата на БГНЕС, за да разкаже дали наистина е възможно да пропътуваш почти 10 хиляди километра на автостоп и колко скъпо излиза желанието на човек да осъществи мечтата си. „Да прекосиш 9700 километра на стоп, определено не е лесна цел и не е за всеки.
Според мен на първо място трябва да имаш силна мотивация, за да го направиш”, заяви фотографът. Симеон Паторозлиев обича да пътува. Колкото по-далеч, колкото по-недостъпно, колкото по-непосещавано и диво, колкото по-трудно – толкова и по-привлекателно. Тъкмо поради тази причина планината за него се явява като втори дом и главен източник на вдъхновение.
От тийнейджърска възраст се занимава с всякакъв вид изображения, търсейки медиум, през който опитва да изразява себе си. В последните години фотографията се явява като такъв – прекарвайки по-голямата част от времето си на път, тя намира място в неговия живот като един от най-адекватните начини да сподели поне една частица от това, което вижда и преживява. Симеон предприема едно истинско приключенско пътуване към далечна Исландия. „Движещата сила, която ме накара да осъществя пътуването бе фотографията.
Исландия предлага изключително много за снимане на малка територия. Именно невероятните пейзажи ме привлякоха, но също така и естеството на природата и климатът. Времето там е доста динамично, често от слънце може да се обърне в буря. Понякога пък през лятото вали сняг и всичко се заледява за броени часове. Това ме привлече наистина много в тази дестинация. Най-вече исках да я посетя сам, защото беше предизвикателство“, сподели той.
Авантюристът пътува през цяла Европа на автостоп и прелетява последните няколко километра от Лондон до Рейкявик, което приключение му коства по 14 лева на ден и 9700 километра, изминати пеша и на автостоп. „Пречките, които съпътстват един авантюрист, са винаги въпрос на това как човек контактува със заобикалящия го свят, било то с други хора или пък с природата. Аз не бих казал, че срещнах много пречки. Разбира се, имах доста ситуации, които някои хора биха нарекли екстремни, но в интерес на истината всичко мина доста спокойно. От гледна точка на финансовите средства, също е чисто персонално“, каза Симеон.
Според него човек сам решава за какво може да отдели пари, и от какво би могъл да ги спести. Фотографът Симеон Паторозлиев – човекът, който доказа, че мечтите нямат цена
„Ако търсиш начин и имаш желание, винаги може да намериш такъв с минимални средства, за да обикаляш и пътуваш. Това би ти дало възможността, да го правиш за по-дълго време и съответно да видиш повече неща. В моя случай, с 14 лева дневен бюджет успях да обикалям около два месеца там, като накрая, въпреки че не ми се искаше, ми се наложи да си тръгна. Харчех сравнително малко.
Много по-малко, отколкото харча тук в София. Истината е, че до края на пътешествието си бях открил начина, по който да пътувам абсолютно безплатно“, сподели Симеон. По време на пребиваването си в Исландия фотографът спи 49 нощи из островната държава под открито небе, наслаждавайки се на северното сияние. Една от техниките, които той прилага, за да оцелее, се нарича „Дъмстър дайвинг”, което се категоризира като еко движение. Какво всъщност означава? Да прекосиш 9700 километра на стоп, определено не е лесна цел и не е за всеки.
„Дъмстър дайвинг”-ът е едно движение, което малко или много бих категоризирал като еко движение, защото не е точно това, което звучи – а именно хора, които ровят по кофите. Всъщност е вид рециклиране на храна, която се изхвърля. Храна, която се обявява за негодна, а всъщност не е. Исландия е доста добро място за такъв тип прехранване, защото е като един огромен хладилник. Страната е с много висок стандарт и съответно хората имат високи изисквания към качеството на храната. Накратко, ако в магазина има един банан с кафяво петно, целият пакет с банани трябва да отиде в кофата, като на нито един от бананите им няма нищо.
Всички знаем, че кафявите банани са доста по-вкусни. По сходен начин се третира останалата храна. Повечето хора като чуят кофи за боклук си представят българските кофи. Там не е точно така. Техните кофи приличат на стелаж в магазин с изсипана стока на едно място и цялата храна е пакетирана. В общи линии, човек може да си похапва доста благо от кофите им за боклук”, разказа пътешественикът. Исландия ще остане в сърцето му с много мили спомени и авантюристични преживявания, които фотографът запечатва през обектива си. „Исландия е една прекрасна държава с много мили хора, които винаги са готови да помогнат, ако си в затруднение. Определено е място, което си заслужава да се види във всеки един сезон. Аз го видях в три и ми се ще да се върна, за да го видя отново в сезона, в който не успях. Като цяло си заслужава човек да попътува до там“, заключи Симеон.
Любословие по БГНЕС
Каква е вашата реакция?
