Гарантирана ни е деветбалната медийна вълна от аплаузи, славословия – празнословия за ненадминатото българско председателство на Евросъюза, но няма как да заличат на йота статуса ни най-бедна и корумпирана страна в европейското семейство.
Предсрочните парламентарни избори на 26 март 2017 г. , в отличие от президентският вот от м.г., не въздигнаха на родния небосклон нов политически субект. Партия „Воля” на Веселин Марешки, със зор прехвърлила 4% бариера, само потвърждава незавидното, но вярно заключение: в изборите за 44-то Народно събрание победи статуквото!
Каква радикална промяна да чакаме от партия ГЕРБ, чийто лидер Бойко Борисов направи от държавата игрално казино, в което два пъти като министър-председател игра „ Ва Банк”, за да спечели цялата власт – парламентарна и премиерска. Става дума за персонален инструментариум на партийния лидер и за практика на политическия субект „ГЕРБ”, чрез които при проблеми с властта вече два пъти образно казано я „хвърлят на улицата”. Поради невъзможност за съставяне на нов кабинет в рамките на парламента, българското общество и държава влизат в екстремна ситуация на предсрочни парламентартни избори.
ГЕРБ за трети път: първо, овладява парламента (законодателната власт) и второ, печели изпълнителната власт, с което удовлетворява болните амбиции на своя партиен гуру. В тоталитарния постулат – „Кажем ли партия, разбираме Ленин, кажем ли Ленин – разбираме партия”, остава само да заменим псевдонима на вожда с името Бойко.
Изхождайки от изборните резултати: партия „ГЕРБ” надхвърли боя си от предишните избори без да стигне пика на първия си парламентарен вот; коалиция „За България” на БСП – чувствително (почти двойно) подобри парламентарната си позиция; Обединените патриоти, без да успеят да реализират амбициозните си планове да изместят някой от лидерите, заеха ключовото трето място, изпреварвайки с едни гърди (един депутат) вечното ДПС. Всъщност то (Движението) е големият победител в тези избори, изхвърляйки в епична битка зад парламентарния борд едноутробната си партия „ДОСТ” на Местан – Ердоган. Закономерно на българския политически Олимп нямаше място за разроения „ десен” кошер – „Реформаторски блок – Глас Народен” и „Нова България”, центристката„Да България” на Хр. Иванов и „Модерното ляво” (К. Проданов – Т. Дончева), както и за повече от дузина други партии-мераклии за парламентарна фотосинтеза.
Първопричината за бетониране на политическото статукво в страната е една, ясна и проста: българските избиратели не припознаха в никое от новоучредените, прясно коалирани или преименувани формирования партия-носител на промяната. Затова те за пореден път заложиха на системните партии ГЕРБ, БСП и ДПС и с умерен ентусиазъм подкрепиха Обединените патриоти. Този избор сочи:
екс-премиерът Борисов по-добре от останалите партийни лидери си е направил изборните сметки и за трети път ще седне във въжделеното от него премиерско кресло;
конкурентката му – Корнелия Нинова, стигна доста близо до обещавания парламентарен Монт Еверест като: първо, обнови част от партийното ръководство и второ, но не успя да сервира очакваната прилична манджа на изгладнелия български гласоподавател, т.е да излезе пред обществото с дълбоки и радикални икономически и социални реформи на съществуващия модел. Това не стана, а за оцелите от прехода българи, „постна пица ала Симеон Дянков” категорично не е хит на родна софра.
Пазарлъкът за министерски постове между ГЕРБ и патриотите е на финална права, но за разлика от предишния кабинет е завоалиран като „Управленска платформа за пълен правителствен мандат”. Очевадно е, че и двете договарящи страни ще направят всякакви компромиси за кокала – правителство с 4-годишен мандат, както следва :
ГЕРБ ще загърби 100 % мажоритарна система и ще приеме мижаво частично увеличение на минималните доходи ва българските граждани (пенсии и заплати), а Обединените патриоти – ще се откажат от намеренията си за минимална пенсия 300 лева, промяна в политиката със съседите (Турция и Русия) и др. Макар не за пръв път да преговарят с ГЕРБ, патриотите нямат нито самочувствието им, нито техния опит, за да си извоюват по-голям дял от властта.
Сума сумарум: проблемите в международен и вътрешен план ще се скрият зад една грандиозна фасада – „Председателство на България на Европейския съвет”. Според мен, това мероприятие ще е най-помпозното и доста скъпо за родния данъкоплатец мероприятие, защото освен всичко друго се реализира на Балканите. В тази връзка, ГЕРБ далеч неслучайно и настойчиво още след изборния ден търси яка подкрепа от БСП и ДПС. От сега, по време на шестмесечния председателски мандат и до края 2018 г. ще ни заливат вълните на солото на премиера, трелите на министрите и хвалебственият хор на парламентарното мнозинство.
Бъдещото правителство „Борисов 3” и 44-тото Народно събрание, на фона на гарантирана деветбална медийна вълна от аплаузи, славословия – празнословия за ненадминатото българско председателство на Съюза, няма да заличат на йота статуса ни най-бедна и корумпирана страна в европейското семейство. Всякакви показни правителствени, парламентарни и медийни акции в тази насока в последна сметка са обречени на неуспех именно от трагичното ни последно място в европейската класация в икономически, здравен, образователен и социален план, демографската катастрофа, масовата миграция от страната и непрестанно растящата бездна между малцинството неимоверно богати и огромното мнозинство обедняващи българи – явления, нетипични в подобни шокиращи мащаби за „Старата Госпожа” (Западна Европа). На нас подобава не пищно, а скромно и действено председателство, което да поставя проблеми и предлага решения за: скъсяване на дистанцията между развитите и икономически по-слабите партньори-членки, овладяване на бежанската вълна, стопиране на тероризма, гарантиране сигурност на европейския континент и пр.
Бойко Борисов и патриотичните му ортаци в 44 –тото НС и правителството при доста неясни условия получават последния възможен бонус – подкрепа с „Воля” на В.Марешки. В тази връзка премиерът несъмнено вече е „вдянал”, че патриотите, макар и оплетени, т.е. по-обединени в мрежите на властта, остават нееднозначен и труднопредсказуем партньор (например относно НАТО и ЕС, Турция и Русия, инвазията на мигранти и пр.). Затова утрешното управляващо мнозинство събира сили за битка с по-многочислената парламентарна опозиция на БСП и ДПС в 44-тото Народно събрание.
Налице е още един тъмен облак, който смрачава пролетния хоризонт на пълномандатни по срок парламент и правителство, за които бленува вече конструирания управленски конгломерат от партии и коалиции. Те обаче, не бива да игнорират изхвърлената на политическото бунище креслива десница, редица устойчиви във времето леви и центристки движения, шумни екологични и родолюбиви, рокерски и протестерски и пр. формации, разполагащи на практика с широки възможности за комуникации, структуриране и организиране на мащабни изяви в мрежата и публичното пространство.
ЖГ
ГТук и сега е мястото и времето да цитирам напътствията на президента Доналд Тръмп et orbi (към света): „Времето за празни приказки приключи. Сега идва времето на действията…Повече няма да приемаме политици, които само приказват и не вършат нищо.” Длъжни са да ги чуят и старите нови родни властимащи – Борисов, Симеонов, Каракачанов, Сидеров, Марешки…
Ние, ласоподавателите, вече обръгнахме на нищонеправенето на победителите в поредни избори. Дори българското председателство трудно може да озапти вълната на нашето недоволство от некадърно и корумпирано управление. Европейският съюз е уния на народите (отечествата), а не хранилка на националната и международната бюрокрации. Нека шест десетилетия след Римските договори не забравяме заветите на бащите-първооснователи на Съюза.
Проф. Александър Димитров
Каква е вашата реакция?
