Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 –…
Европейските журналисти често са подложени на натиск, насилие и цензура, сочи доклад на Съвета на Европа. Проучването е проведено сред 940 журналисти от всички 47 държави членки на съвета, както и Беларус, от април до юли 2016 г. Почти една трета от журналистите са били жертва на физическа саморазправа в последните три години, сочи изследването.
Около 69% са били подложени на психологическо насилие, натиск, цензура, заплахи и оронване на престижа. Малко над 53% от журналистите са се оплакали от интернет тормоз, в който влизат обвинения за пристрастие, персонални нападки и заплахи. 50% от анкетираните са посочили, че са били заплашвани онлайн от конкретни групи хора, а 46% са получавали закани за физическа саморазправа. Други 46% са получавали натиск от политически групи, 35% – от полицията, а 39% са били обект на наблюдение. Цели 23% са били сплашвани с разследване, арест и съдебни дела заради работата им.
Почти три четвърти от анкетираните са заявили, че се опасяват от това, че са наблюдавани и не могат да защитят анонимността на източниците си. За случаи на кражба, конфискация или повреждане на собственост, свързани с тяхната работа, съобщават 21% от журналистите. 13% от жените са били подложени на сексуален тормоз. От физическо насилие са се оплакали журналисти предимно от Кавказкия регион и Турция, но има и единични случаи в държави членки на Европейския съюз. Въпреки това голяма част от участвалите в проучването са получавали заплахи за физическа саморазправа повече от веднъж.
Страхът от бъдещи прояви на насилие, било то физическо или психологическо е водещ при повече от половината участвали, като една трета от тях се страхуват за сигурността на своите семейства и близки. Като резултат, повечето журналисти изпитват страх от работната им среда и често си налагат автоцензура. Един на всеки пет участвали е заявил, че изпитва натиск при съставяне на материалите си по начин, който да бъде угоден на работодателя му. Едва 36% от журналистите заявили, че подобни инциденти ги мотивирали да работят още по-добре и да се противопоставят на цензурата.
Каква е вашата реакция?
Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 – Политология (Публична администрация) с тема на дисертационния труд: Комуникации в процеса на политиките (Изграждане на обществена съпричастност при стратегически публично-частни партньорства). Андрей Велчев е магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Масови комуникации в Нов български университет. Автор е на множество публикации и интервюта, посветени на проблемите на комуникациите, журналистиката, маркетинга и политическите комуникации. Член е на Българското дружество за връзки с обществеността, Съюза на българските журналисти и International Federation of Journalists (IFJ)