Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 –…
Никола Мушанов е роден в Дряново на 12 април 1872 г. Завършва право във Франция и се включва много активно в обществения живот на страната, като става основна фигура в Демократическата партия. Той е министър на просвещението в кабинета на Александър Малинов и е един от тези, които се подписват на манифеста за обявяване на Независимостта. Автор на т.нар. Мушанов закон от 1909 г., който вкарва ред в българското образование и го урежда за десетки години напред, като някои от постановленията му важат и днес. В началото на 30-те години три поредни пъти е министър-председател и точно като такъв произнася и речта, която силно ме впечатли и искам да ви представя. Тя е в отговор на тронното слово и е произнесена на 22 ноември 1932 г. пред XXIII-то обикновено Народно събрание. Изключително впечатляващи думи, разсъждения, които съдържат много мъдрост и идеи, които дори днес звучат напредничаво. Ето част от тях:
-
„Нека припомня още, че аз съм винаги делил българските държавници на две: едни, които обичат свободата, но, бидейки на власт, по силата на обстоятелствата, при дадени моменти, са били принуждавани да прибягват до ограничения, за доброто, реда и спокойствието на държавата и други, които мразят свободата и които дирят най-малките случаи, за да могат да я унищожат или да я погазят.”
-
„Аз ще кажа само две думи – че е много добре партиите да се стегнат, да се морализират, да се обединят около принципи, около искания и всички задружно да могат да служат тъй най-добре на народа си.”
-
„Действително ще трябва да дадем на народа си доказателства, че в сегашните времена, когато се посяга на заплатата на чиновника, на пенсията на пенсионера, ще трябва да се посегне и на заплатата на народния представител.”
-
„Сега въобще се смята, че държавата е длъжна на всекиго да създава блага отделно – една ерес много опасна. Инициативата и предприемчивостта на гражданина не трябва никога да се пресушават, защото те творят блага и са двигатели на прогреса.”
-
„Образованието е особено необходимо за държави демократични, дето гражданинът е господар на своите съдбини, дето гражданинът напътва политиката на своята страна.
…
Та, казвам, в демократичните държави просветата на гражданите е една необходимост. И няма по-мъчен режим, отколкото е режимът на демокрацията. Да се възпита и образова едно лице е лесно. Един абсолютен монарх, ако се случи да бъде възпитан, образован и въобще интелектуално издигнат, може да даде добро направление на цялата политика на държавата. Но да се възпита и образова един народ е трудно дело. А в демокрацията мнозинството, което управлява, трябва да бъде просветено, за да не бъде стадо от овце, които могат да влачат насам-нататък – въобще да няма една психология на тълпа.” -
„Но, г-да, образованието трябва да гони известна цел. Трябва да се развият способностите на човека. Трябва да се развият физическите способности, ум, воля и характер. Но, г-да, то не е достатъчно за днес. Материалните нужди днес тропат на вратите на всички народи. Да дадеш днес голо образование само и да не подготвиш човека, като производител и като творец на материални блага – значи да не живеем във времето си.”
-
„Образованието трябва тъй да се разнообрази, както са разнообразни нуждите на живота. Ето защо, поддържайки принципа на общото образование за целия народ, ние ще трябва да нагодим средното си школо съобразно нашите нужди. И аз смятам, че ако след прогимназията се развият по два класа допълнителни курсове навред, съобразно нуждите на мястото, това ще бъде едно полезно дело.”
/идея, която доста се обсъжда и в последните години в България, като се представя за напредничава/
-
„Демокрацията изисква всеки способен човек, от която и среда да излиза той, обществото и държавата да го подпомагат. Държавата трябва да има за цел да не изоставя никое способно чедо да загине, а да го подпомогне, за да прояви талантите си, ако ги има заложени в себе си. Това е демокрацията.”
-
„Където има добри майки, не може да няма добри чеда. Зад дейността и славата на много талантливи хора, които са си дали ума и живота за човечеството, е скрита майката, която е култивирала у тях високо чувство на човещина, правда и родолюбие.”
/да припомним, че българските жени получават право да гласуват пет години по-късно, при това само част от тях/
-
„Светът е към края или да се реформира, или да се намери пред своята гибел!”
-
„На един народ, както и на една личност, характерът му се познава, когато е в изпитание. Г-да! В изпитанието ще трябва да се прояви волята и съзнанието ни. Трябва да се върви сериозно, да се твори сериозно, за да не би заради онова много, което си въобразяваме, че можем да направим, да изгубим малкото, което сме във възможност да направим.”
-
„Нуждите винаги се развиват по-бързо, отколкото средствата за тяхното задоволяване.”
-
„Да оставим младежите в годините, когато са в училищата, да живеят спокойно! Да живеят в безгрижие, във веселие и радости. Те ще нагазят калта, каквато е политиката на България, ще заживеят със страсти, които карат хората да стареят преждевременно; те ще дойдат там, но да ги оставим спокойни поне в крехката им възраст чисти като младостта. Нека сега насаждаме в тях знание, граждански добродетели, развиваме воля и характер и ги подготвим за добри граждани.”
/по повод опитите на някои партии да използват деца за политическите си цели/
Цялата реч е публикувана в една книжка и заема 140 страници…Сами си правете сметка за отношението и ерудицията на Мушанов.
Книгата е издадена от ИК „Прераждане“, Сливен, отпечатана от „Полиграфия“ – АД, Пловдив. Не е посочена година на издаване. Предвид оформянето и съдържанието й, предполагам, че е от началото на 90-те години. Редактори са Стоянка Добрева и Богдан Морфов, като уводът е от втория. Заглавието е „Реч на министър-председателя Никола Мушанов по отговар на тронното слово“.
Каква е вашата реакция?
Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 – Политология (Публична администрация) с тема на дисертационния труд: Комуникации в процеса на политиките (Изграждане на обществена съпричастност при стратегически публично-частни партньорства). Андрей Велчев е магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Масови комуникации в Нов български университет. Автор е на множество публикации и интервюта, посветени на проблемите на комуникациите, журналистиката, маркетинга и политическите комуникации. Член е на Българското дружество за връзки с обществеността, Съюза на българските журналисти и International Federation of Journalists (IFJ)