Тази фраза, която навлезе в последните години като крилато изречение, си има автор. Авторът е Момо Капор (8.04.1937 – 3.03.2010), сръбски писател със световна известност.
Роден в Сараево, след деветгодишната си възраст е вече жител на Белгрaд и остава такъв до кончината си.
Завършил живопис в белградската Академия за изобразително изкуство, Момо Капор е известен на югославската читателска аудитория като автор на тридесетина книги – романи, кратки разкази, пътеписи и художествени монографии, както и на приблизително същия брой драматизации. Произведенията му години наред са в списъците на югославските бестселъри.
Литературните критици и теоретици го считат за един от родоначалниците на „джинс-прозата“ в бивша Югославия, изтъквайки неговото майсторство в овладяване на кратките литературни форми.
Той е автор на романите „Фолиранти“, „Провинциалист“, „Ада“, „Зое“, „Уна“, „От седем до три“, „Книга за оплаквания“, „Зеленото сукно на Монтенегро“, както и на двутомната хроника „Бележките на една Ана“ и „Хей, не съм ти разправяла за това!“.
Неговите разкази и новели са събрани в множество сборници: „И други разкази“, „Лански снегове“, „101 разказа“, „Тя“, „Off разкази“, „Най-хубавите години и други разкази“, а пътеписите му са публикувани в книгата „Скитам и разказвам“.
В христоматията „Сантиментално възпитание“, освен изчерпателната студия за книгите, които са оказали влияние върху неговото поколение, публикува и сто откъса от тези произведения и сто кратки есета за тях.
Книгата му за деца и възрастни „Саня“, която е под формата на поетична книжка с картинки, днес се счита за своеобразна култова книга за млади. Подобна е и книгата „Леро – царят на пеперудките“, писана и рисувана повест за бедно херцеговско момче, което в Белград става прочут майстор в изработването на папийонки.
Спомените на един рисувач“ представляват комбинация от мемоарна проза, документален роман и художествена есеистика.
Момо Капор е и автор на голям брой документални филми и телевизионни предавания, а по негови сценарии са снимани и няколко пълнометражни игрални филма. Неговите романи „Уна“ и „Книга за оплаквания (Досието Шломович)“ са екранизирани; първият – под същото заглавие, а вторият – като „Дарител“.
Илюстровал е голям брой свои и чужди книги и е правил изложби както в страната, така и в галерии в Ню Йорк, Бостън, Женева, Брюксел.
В книгата „Сто седмици блокада“ (1994), авторът публикува хроника на блокадата, под която се оказа неговата страна. Сборникът разкази „Смъртта не боли“ се ражда по време на военните събития в Босна, Херцеговина и Краина, където Момо Капор е военен репортер, а романът „Хубав ден за умиране“ е писан по време на седемдесет и осемте дена бомбардиране на Белград.
Превеждан е на френски, немски, полски, украински, чешки, унгарски, шведски и български.
И така, както фразата за остаряването се носи от уста на уста, без уточняване на автора, из разградения двор на социалните мрежи се развява великолепния негов откъс за това какво остава след любовта.
Най-доброто, което може да пожелае за себе си един автор, е всеки да се припознава в неговите думи, но нека днес, когато Момо Капер можеше да празнува своята 80-годишнина, да уточним, че той е написал тези редове:
„След любовта остават телефонни номера, които избледняват. След любовта остават чаши с гравирани монограми, откраднати от по-добрите мотели. След любовта остава една маса в кафене „Манеж“ и учуденият поглед на стария келнер, когато ни вижда с други. След любовта на устните остава металният вкус на несполуката. Остават адреси на стаи „от четири до шест“. След любовта остават изреченията: „изглеждаш чудесно, никак не си се променил/а…“ и „обади се някой път, нали пазиш телефонния ми номер?“ След любовта остават тъмните улици, по които се връщахме след любовта. След любовта остават мелодиите по радиото, които постепенно излизат от мода. Остават тайните знаци, любовните шифри, остава твоята страна на леглото и страхът, че неочаквано ще влезе някой. „Трак!“ – поставената слушалка, когатo се обади нечий чужд глас. Хиляда и една лъжи… След любовта остава изречението „Аз ще вляза първа в банята“ и отговор: „Няма ли заедно?“- този път не! След любовта остават съучастниците: пазителите на тайните, които вече не са никакви тайни. След любовта остава лекото вълнение, когато пътьом вдъхнем познатия парфюм на някоя непозната жена. След любовта улиците са празни, а градът – пуст. След любовта остават неподписаните картички от Венеция и Амстердам. Препълнените пепелници и празното сърце. Навикът да се палят две цигари едновременно. Случайно направени снимки, загубени фиби, таксиметровите шофьори, които не ни обичаха и цветарките, които ни обичаха. След любовта остава наранената суета. След любовта остават други мъже и други жени. След любовта не остава нищо.”
Момо Капор
източник: AFISH.BG
