Онези, които познаваха преводите й от френски и италиански, ще се утешават с книгите й, защото тя е от майсторите на превода, които работеха съвестно, с разбиране, с интелект. Преведе автори като Самюъл Бекет, Умберто Еко, Жорж Перек, Жан-Мари Гюстав Льо Клезио… В интервю за „Капитал Лайт” тя казва: В представите ми съм обикновен човек и като всеки имам свои схващания, принципи, предпочитания, вкусове.
Имам много приятели – нещо според мен много важно в един живот, които навярно откриват някои добри страни у мен, за да са наблизо. Не се боя от работа, така съм възпитана, обичам да се веселя също. Вярвам в доброто начало на човека, макар напоследък да виждам много примери, които ме разколебават…
Вярвам, че ако си почтен човек, изпълнен с добри намерения, с желание да помогнеш или зарадваш, не живееш напразно. Многобройните почитатели на нейната книжарница „Нисим”, която тя ръководеше в последните години, ще влизат отново, за да си купят нова книга и да си я спомнят – обвита в цигарен дим да препоръчва приветливо книга, да обсъжда, да разговаря. В едно интервю със Златна Костова, Бояна Петрова казва, че книжарницата е част от нейния дом и даже мебелировката е част от нейната домашна. Така я усещат и читателите – като уютно място на духа. Прозорлива и щедра, търпелива и категорична, мъдра и тъкмо заради това весела, Бояна Петрова носеше духа на други времена – написа за нея Марин Бодаков във в. „Култура”. – Дух на свобода и аристократична игра, на усамотение и общителност, на изтощителен литературен труд, на свободно движение от език в език. Онзи дух на Европа от завчера. Светъл път, Бояна.
Каква е вашата реакция?
