За това настоява Дечо Дечев, директор на Университетската болница „Свети Иван Рилски“ в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“
Водещ: Д-р Дечев, каква е диагнозата на българското здравеопазване към момента?
Дечо Дечев: Тежка.
Водещ: Нали не е летална?
Дечо Дечев: От тези диагнози е, които обикновено не се казват в пълния размер на пациента. Може би преди повече от година пак във ваше предаване тогава на поставен въпрос ви отговорих, че не е толкова важно какво ще правим по времето на господин Москов, когато беше той принципал на министерството, а големият въпрос е, какво ще правим след като той вече не е принципал на министерството. И, за съжаление, оказах се прав.
Ситуацията наистина е сериозна, с оглед на това, че почти няма сектор, в който да не трябва да се направят промени, ако искаме нашето здравеопазване да произвежда качествен медицински продукт.
И мисля, че първите действия, които бяха предприети, главно кадрови такива, са напълно правилни, защото не можем повече да продължаваме в тази ситуация, в която директори на Водещи болници в България продължават да бъдат хора, които ги доведоха до много тежко финансово състояние.
И от тази гледна точка мисля, че първите крачки в тази посока са правилни. Друго нещо, което също мисля, че е правилно, е това най-после да имаме Национален рамков договор и там се полагат много големи усилия той да се случи.
Защо ни е нужен този Национален рамков договор? Това е рамката, приета и от двете страни, тоест и от нас като лекари, изпълнители на медицинска помощ, така и от НЗОК. Вие видяхте какво се случва тогава, когато няма такъв Национален рамков договор и когато правилата, по които трябва да се работи, са правила, които траят, дето се вика, от ден до пладне. Така че мисля, че първите действия са правилни.
Водещ: Какъв е големият проблем на здравната система? Откъде трябва да се тръгне, за да се върви като пирамида надолу и да се решава?
Дечо Дечев: Големият проблем най-накратко бих казал, че е такъв: за всички е ясно, че в този пазар на медицински услуги, в който сме, има две големи групи. Едната група е групата на потребителите на медицинските услуги – това сме всички ние като пациенти, когато попаднем в болница. Ние като пациенти искаме главно две неща. Това е да имаме качествено здравеопазване и…
Водещ: И ефективно.
Дечо Дечев: Ефективно, разбира се. И да сме в някакви битови условия – такива, които отговарят на, да кажем, 21 век, ако ни се наложи да влезем в болница. Другата група, която участва в този сектор, това са изпълнителите на медицинска помощ. И те искат също главно две неща. Едното е достойно заплащане за техния труд и също те да работят при такива условия, също отговарящи на 21 век.
Водещ: Как могат да съвпаднат интересите, доктор Дечев?
Дечо Дечев: Да, това е най-важното нещо. Може би най-после и мисля, че е подходящ моментът, защото до момента са избори, парламент няма и т.н., тоест можем да си кажем нещата от експертна гледна точка – такива, каквито трябва да са. Най-после трябва да имаме реално остойностяване на медицинските дейности. Не може вече повече от 15 години в тази област да не е направено почти нищо.
Тоест когато, пак се връщам на темата за двете групи – пациенти и изпълнители на медицинска помощ – за да се получи ефект от това, трябва и двете групи да бъдат удовлетворени. Тоест, докато ние нямаме реално остойностяване на медицинските дейности, едната група – тази на изпълнителите на медицинска помощ, винаги ще бъде недоволна. И това е първата крачка, която трябва да се направи.
Водещ: Доктор Дечев, много важна скоба тук. Как това остойностяване ще бъде посилно по джобовете на висок процент българи?
Дечо Дечев: И за това ще поговорим. Тоест първото нещо е, ние трябва да знаем, здравеопазването в България колко струва. За да го знаем това нещо, ние трябва да имаме реална цена на медицинския труд и дейност и второто нещо – трябва да имаме обективни данни за реалната заболеваемост у нас.
В момента и двете неща не са верни. Много добре знаете, че благосъстоянието на една болница зависи от това, колко болни са преминали през нея и поради тази причина данните, които излизат в момента за общата заболеваемост, меко казано, не са верни.
От друга страна, за да се получи приход в една болница, в момента всички ние, лекари говоря, се стремим да приемаме такива болни, дейността за които ни се заплаща от касата по-добре. Тоест тези пътеки, които от касата се плащат по-добре, ние имаме полза да приемаме от този вид болни.
Тази група болни, чиято дейност не е оценена както трябва, тези болни общо взето, бих го казал малко грубо, но те не са желани от нито една болница. И поради тази причина ви казах, че най-важното нещо е да имаме реално остойностяване.
Ако го постигнем това нещо и видим примерно, че средствата, които отделяме, а те за тази година ще бъдат над три милиарда и половина, не достигат, за да се заплатят реалните цени, тогава са на ход вече политиците и те трябва да предложат мерки, чрез които тази сума, която не достига, трябва да бъде отнякъде намерена – дали чрез увеличаване на здравната вноска или чрез средства от някакви други източници – това вече ще бъде тяхно решение.
Водещ: Доктор Дечев, какъв модел трябва да се разработи, така че хората, които дават дори при една увеличена вноска своята лепта, на тях да не им се налага да ходят да се долекуват допълнително в частни кабинети?
Дечо Дечев: Значи, ако постигнем реалното остойностяване на всяка една медицинска дейност, идва на ход групата на хората, които трябва да контролират качеството на медицинската дейност.
Водещ: И как трябва да изглежда контролният механизъм?
Дечо Дечев: Тук вече има много, много да се работи по този въпрос, тъй като мисля, че в последните две години тези институции, които бяха пряко заети с контрола върху тази дейност, бяха поставени в ситуация, в която нямаше как обективно да изпълняват своите задължения.
Това са Агенция „Медицински одит“, която мисля, че има достатъчно начини да си извършва както трябва дейността, но, пак повтарям, през последните две години това не се получаваше, контролните органи в Министерството на здравеопазването и НЗОК.
източник: Радио „Фокус“
автор: Цоня Събчева
