Изконно е желанието на човека да победи природата, да удължи живота си и да го прекара без сериозни мъки и страдания. Хилядолетия велики умове на човечеството са търсили магическото средство, което да спомогне за достигането на тази цел. Публикувани са безброй трактати, посветени на търсенето на заветната панацея, способна да излекува всички човешки болести и недъзи.
Арабският алхимик Джабир ибн Хайян, живял през VIII и IX век, през целия си живот преследвал своята мечта – магическия еликсир, способен да превръща неблагородните метали в злато. Той бил убеден, че по съвместителство тази магическа субстанция е надарена и с уникалната способност да лекува болестите, да дарява здраве и дълголетие.
Времето на алхимиците безвъзвратно отминава, а с него в забвение потъва и идеята за вълшебното лечебно средство, което през XVIII век вече предизвиква единствено насмешка.
Заветната мечта на човека за избавяне от болестите и недъзите обаче остава.
Тя е жива и в наши дни. И въпреки че по един или друг начин престоят ни на този свят е лимитиран, желанието да го прекараме с възможно най-малко мъки и страдания ни кара да търсим всевъзможни средства за достигане на тази цел.
Безспорен факт е, че един от основните фактори за доброто физическо и психическо състояние на човека е съставът и качеството на приеманата храна. С пълна увереност обаче можем
да твърдим и обратното, че храната е една от главните предпоставки за болестите, които ни връхлитат.
Натрупаните сериозни познания в областта на биохимията и физиологията на човешкия организъм в съчетание с невероятните възможности на съвременния химичен анализ позволиха да се посочат редица достъпни природни средства, които в значителна степен способстват за мобилизиране на естествените защитни сили на организма за противодействие на огромен брой заболявания.
Едно от тези чудодейни средства е лененото масло.
То се добива чрез пресоване на семената на лена (Linum usitatissimum), в които неговото съдържание достига до 48%. Едно от основните достойнства на лененото масло е изключително високото съдържание (близо 88 г/100 г) на ненаситените киселини от семействата омега-3, омега-6 и омега-9, чието благотворно въздействие върху човешкия организъм е доказано по категоричен начин.
Съдържанието на алфа-линоленовата (омега-3) мастна киселина в лененото масло е най-високо от всички хранителни растителни масла – над 53 г/100 г. Това е изключително добра предпоставка за оптимизиране на съотношението между двете семейства (омега-3 и омега-6) полиненаситени мастни киселини в хранителния рацион, което следва да е до 1:4. За съжаление в диетата на повечето хора това съотношение нерядко достига 1:20, че и 1:25.
Съгласно множество изследвания това е предпоставка за развитие на редица здравословни проблеми – сърдечносъдови и онкологични заболявания, диабет, алергии, артрити, астма, затлъстяване и пр.
Необичайно високото съдържание на омега-6 мастни киселини в рациона на съвременния човек се дължи на тяхното значително количество в системно консумираните храни. Например в масово използваното слънчогледово масло съотношението между омега-3 и омега-6 киселините е близо 1:3000!
В маслото от гроздови семки то е 1:700, в палмовото масло, присъстващо в огромен брой храни, както и в царевичното – 1:46, в зехтина – 1:12, в кравето масло – 1:9, в телешкото месо – 1:25, и пр. Бедата е в това, че двете семейства мастни киселини се конкурират за едни и същи ензимни системи, способстващи за тяхната утилизация в човешкия организъм.
Съществуват множество сведения, че човекът е познавал лененото семе преди около седем хиляди години. Магическото действие на дребните семенца, както и на добиваното от тях масло, било познато на древните египтяни, гърци и римляни. Великият древногръцки лечител Хипократ го предписвал за редица болестни състояния.
За повишаване на физическата издръжливост в рациона на римските легионери бил включван хляб, приготвен от ленено брашно. Могъщият владетел Карл Велики издал декрет, съгласно който гражданите на Свещената римска империя следвало ежедневно да поставят на трапезата си храни, съдържащи лечебните зрънца.
Колкото по-високо е съдържанието на омега-6 мастните киселини в менюто ни, толкова по-малък е шансът за успешното усвояване на тези от семейството омега-3. Съдържанието на линоловата киселина (омега-6) в лененото масло е 13-14 г/100 г, на олеиновата (омега-9) – 18-20 г/100 г, а на наситените мастни киселини (главно палмитинова и стеаринова) – 9-10 г/100 г.
За съжаление лененото масло има един съществен недостатък – съдържащите се в него полиненаситени мастни киселини омега-3 и омега-6 лесно се окисляват, в резултат на което се образуват т.нар. пероксиди – активни форми на кислорода, които оказват множество негативни въздействия върху организма. Окислението протича много интензивно при свободен достъп на кислород, загряване и под действието на светлината.
С висока биологична активност е маслото, получено чрез студено пресоване преди не повече от 6 месеца, което е опаковано в малки по обем бутилки от тъмно стъкло. Отворената бутилка се съхранява в хладилник не повече от 30 дни.
Лененото масло е ценен източник на фитостероли, които в структурно отношение са изключително близки до холестерола.
Именно тази близост е основната причина за уникалното свойство на тези удивителни природни вещества, открито през 1953 г. от О. Полак. Той установява, че фитостеролите препятстват усвояването на холестерола в приетата храна, заблуждавайки рецепторите в храносмилателния тракт, контролиращи този процес.
Впоследствие беше доказано, че ежедневната консумацията на 1 до 3 г фитостероли способства за понижаване на нивото на холестерола в кръвта до 15%. А понижение от 10% намалява четири пъти риска от инфаркт на миокарда! От известните около 100 фитостероли с най-висока биологична активност са бета-ситостеролът, кампестеролът и стигмастеролът.
Съдържанието на фитостероли в лененото масло е 690 мг/100 г.
Една чаена лъжичка от него (около 8 г) осигурява напълно ежедневната биологично активна норма от тези магически вещества. Количеството на бета-ситостерола в лененото масло е 206 мг/100 г, на кампостерола – 98-105 мг/100 г, на стигмастерола – 30, 35 мг/100 г, на делта-5-авенастерола – 59 мг/100 г, и пр.
Открити бяха и други благотворни въздействия на фитостеролите – например противодействието им на хиперплазията (уголемяването) на простатната жлеза. Установено беше, че бета-ситостеролът нормализира нивото на кръвната захар, облекчава протичането на възпалителните процеси, има антибактериално и антивирусно действие и т.н.
В лененото масло се съдържат т.нар. лигнани – особена група полифенолни вещества, открити през 1927 г. от Р. Робертсън. А техните забележителни свойства се изучават с изключителен интерес през последните години.
С особено висока биологична активност е лигнанът секоизоларицирезинол, който има благотворно въздействие върху простатната жлеза – намалява нейния размер, подобрява уринирането, препятства превръщането на доброкачествената хипертрофия в злокачествена, забавя развитието на раковото заболяване и т.н.
Не на последно място ценно свойство на лигнаните е тяхната висока антиоксидантна активност, способстваща за ефективна защита на организма от пагубното действие на свободните радикали.
Лененото масло е отличен източник на ценния за човешкия организъм витамин Е,
под което наименование се подразбират група вещества (токофероли) с мощно антиоксидантно действие.Най-високо е съдържанието на гама-токоферола (29-52 мг/100 г), следван от делта-токоферола (1-1,6 мг/100 г) и алфа-токоферола (0,5-1,2 мг/100 г).
В лененото масло са открити витамин К (9,3 мг/100 г) и витамин В4 (холин) – 0,2 мг/100 г.
Благодарение на множеството биологично активни вещества в неговия състав лененото масло има множество благотворни въздействия върху организма – понижава нивото на холестерола, нормализира обмяната на веществата и храносмилането, противодейства на възпалителните процеси и кожните заболявания (екзема, псориазис, розацея), забавя процесите на стареене, способства за правилното развитие на главния мозък на плода при бременните, предотвратява проблемите с простатната жлеза при мъжете, подобрява кръвообращението в половите органи, има антихелмитен и антибактериален ефект, способства за понижение на телесната маса и т.н.
Препоръчителната дневна норма е една чаена лъжичка сутрин половин час преди хранене. След време това количество може да се увеличи до 1 супена лъжица. Само след две седмици благотворният ефект осезателно ще се почувства.
източник: jivotatdnes.bg
