На 11 февруари Българската православна църква почита свещеномъченик Власий и св. Георги Софийски Нови. Св. Власий е бил епископ на гр. Севастия, Кападокия (историческа област в Мала Азия, днес в Турция). Когато започнало тежкото за християните време, избягал в една пещера в планината Аргиос. Там се отдал на пост и молитви. Редом с него живеели диви зверове, но с нищо не заплашвали светеца. В пещерата пристигали болни хора и животни от близо и далече и той на всички помагал.
Мълвата за чудодееца отшелник се носела надалеч. Гоненията срещу християните при императорите Диоклеци-ан и Ликиний не го подминали. Три пъти го призовавали на съд да се откаже от своя Бог и да се поклони на идолите. Изтезавали тялото му, но душата му била силна. Кръвта, която капела от раните му, лекувала народа и му давала вяра. Когато го завели при езеро, за да покаже магията на вярата си, той тръгнал по водата точно както години преди това го бил сторил Христос. Шестдесет и осем императорски войници тръгнали след него, но идолите не им помогнали. Издавили се до един, а Власий излязъл на брега и приел смъртта като награда. С времето почнали да почитат светеца като покровител на домашния добитък.
Иконите го представят като беловлас пастир. Народния празник наричат Влас, Власувица, Муковден, Муканица, Волски празник и празнуват в чест на светеца и за предпазване от болестта влас. Вярва се, че болестта се предизвиква от невидим зъл дух, който прониква в червата на воловете и причинява смъртта им.Рано преди изгрев всяка, жена спретната и облечена като за празник, пече обреден хляб („св. Влас“, „св. Петка“, „блага питка“, „ситни питки“, „власувнина“) и бърза да го раздаде из махалата. Която домакиня първа го стори, нейните волове ще са най-чевръсти, работни и здрави.
Докато раздават хляба, жените подражават на воловете: мучат, ритат се, опитват се чрез имитативна магия да предпазят добитъка от болестта влас. На места се коли курбан в чест на св. Власий, като след приключване на общата трапеза участниците отново разиграват комедийната сценка „едър рогат добитък“. Болестта се „разсича“ чрез своеобразна вербална магия. На дръвника се поставят няколко вълнени нишки и стопанката замахва с брадвата. „Какво сечеш?“ – пита я друга жена. „Влас сека“, отговоря тя и разсича нишките. На места за здравето на животните раздават смес от рачел, червено вино и захар, в която са напоени филии хляб. Стопаните извеждат животните рано на водопой, чистят оборите. Жените захранват животните с хляба „св. Влас“. На рогата на всяко животно слагат по кравайче. Ако хлябът е още топъл и от него се вдига пара, добитъкът ще е здрав през цялата година.
От воловете и козите се взима малко вълна за лек. Празника почитат и овчарите, за да не се раждат овцете власати, с груба вълна. Празнува се и за нивите – „да не ловят влас“, да не са празни класовете. На днешния празник жените не пипат брашно, за да не „власява брашното“, не бъркат в кацата за сирене, за да не се разболеят. Не предат, за да не „става влас в очите им“. Мъжете не бива да впрягат волове и биволи, защото се вярва, че макар и опасан в девет колана, на този ден волът се разпасва.
Св. мъченик Георги Софийски Нови се родил в града Кратово, Македония. След като бил научен да чете и пише, той усвоил занаята златарство. Като останал без баща, той бил принуден да избяга в големия град София, защото на турците било по-лесно в малкия град да го вземат насила в своята вяра и в еничерската войска. Но турците изпратили при него един свой книжник уж с поръчка, а всъщност да поведе разговор с него по въпросите на вярата. Георги, макар да бил само на 18 години, със своите умни въпроси и отговори заставил своя посетител да млъкне засрамен. Тогава турчинът се върнал при ония, които го изпратили, и казал, че този човек е опасен за мохамеданството и насила трябва да бъде потурчен.
Кадията повикал Георги уж за поръчка и започнал разговор за вярата и младият християнин добре съумял, от една страна, да защити своята вяра, а от друга – неопровержимо да докаже тъмнотата на мохамеданството. Присъстващите турци силно се озлобили и отвели Георги в затвора.
Когато втори и последен път бил повикан пред съда, мъченикът така се защитил с доказателства от двете вери, че кадията не го намерил виновен в нищо, обаче не бил в състоянието да го защити от своите разярени единоверци, поради което го предоставил в техни ръце. Тогава те повели Георги към градската стъгда, където запалили голям огън, в който хвърлили мъченика с вързани ръце. Когато връзките изгорели и ръцете се освободили, той започнал да се кръсти и да се моли, като накрая казал: „Господи Иисусе Христе, в Твоите ръце предавам духа си!“ Тогава един разярен турчин го ударил по главата с едно дърво и той паднал мъртъв. Това станало на 11 февруари 1515 година.
Колкото и да се стараели турците да изгорят на прах тялото му, това не им се удало – дървата изгаряли, а тялото оставало цяло. През нощта тялото на мъченика било тайно пренесено в древната църква „Св. Марина“, където и го погребали тържествено, след като получили благосклонното разрешение на кадията. Служба му съставил някой още в древно време, а житието му било съставено от софийския свещеник „поп Пею“, чието име останало в акростиха на канона и в чийто дом пребивавал св. Георги. Както свидетелства житиеписецът на св. мъченик Николай Софийски, Матей Граматик, подир някое време светите мощи на мъченика Георги били поставени в някоя от софийските църкви (може би същата „Св. Марина“) за общонародно поклонение. Сега не се знае къде се намират те. Една част от тях сега се съхранява в Драгалевския манастир „Св. Богородица“, а друга – в Рилския манастир.
Каква е вашата реакция?
