Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 –…
Започваш да разбираш, че успяваш, когато много хора започнат да те мразят без дори да те познават. И тук не говоря за конструктивната критика, а по-скоро за хората, които си изливат емоционалният боклук върху теб. Общо взето взето степените на успеха са нещо такова:
Първо си никой и никой не е чувал за теб и ти решаваш да започнеш да правиш нещо, дали ще е бизнес, спорт или изкуство, няма значение, процесът е горе-долу един и същ.
След това твое решение започваш да разказваш идеята си на хората около теб и точно най-близките ти хора са първите ти хейтъри. Родителите и роднините ти няма да те разберат, защото са от друго поколение, а повечето ти приятели ще ти кажат, че няма смисъл и за да минеш тази стъпка трябва да скъсаш с много хора.
Разбира се, ще имаш и хора около теб, които ще те подкрепят, но в тези първи твои стъпки трябва да се научиш да игнорираш мнението на другите. Някои хора тук ще кажат, че това е критика, не хейт, но аз мисля, че в света има прекалено много критика и прекалено малко подкрепа.
Ще мине някакво време, в което ти тихичко ще бачкаш здраво, може да са месеци, може да са години и нещата ще започнат да се случват, все повече хора ще започнат да чуват за теб и ще започнеш да имаш първите си фенове.
И тук идва един много лицемерен момент, в който всички, които са ти се подигравали и са те обиждали в началото изведнъж започват да те харесват и да се хвалят, че те познават. Роднините ти пък започват да се гордеят с теб.
Всички хора, които са те зарязали в трудните моменти, започват да искат да те видят отново и цялата тази работа е странна, защото никой не помни, че преди години ти е казвал, че това, което правиш е супер тъпо или те е обиждал по някакъв друг начин.
Общо взето колкото по-полулярен ставаш толкова повече хората около теб започват да те харесват и толкова повече хора, които никога не си виждал или чувал, започват да те мразят. Колкото по-популярен ставаш толкова по-анонимни стават коментарите, а колкото по-анонимни стават коментарите, толкова по груби са.
В един момент просто започваш да получаваш по няколко, гей, педал, нещастник, боклук, смотаняк, хомо, копеленце, келеш и т.н. дневно. Да, разбирам, че това е конструктивна критика, но наистина все още не съм сигурен какво трябва да направя с нея.
С всяка една степен се сблъсках сам в един или друг момент от живота ми, защото никой около мен не можеше да ми даде съвет за това и в момента си имам нещо като система срещу хейта, която се надявам да е полезна на някой.
Аз лично съм получавал телефонни обаждания, e-mail-и и хора са идвали до мен и са ми казвали “исках просто да те напсувам”, което е много странно като ти се случи първите няколко пъти и не знаеш как да реагираш, но мисля, че не се случва на всеки.
В тази статия ще взема за пример Facebook като социалнатата мрежа, където който и да си, винаги ще се намери някой който да те напсува и от моите наблюдения се излива най-много хейт.
При първи негативизъм аз винаги отговарям. Правя го от уважение към човека и мнението му. От някои от тези дискусии, може да научиш нещо ново и в повечето случаи хората ти дават съвети от които трябва да научиш нещо.
Това са нормалните хора, които просто не са съгласни с теб и е хубаво да ги слушаш. Може да не се съгласяваш, но трябва да се учиш от тези коментари. Тук идва и много тънка граница, която е между конструктивна критика и хейт, която всеки я намира за себе си.
Когато нещата се повтарят системно и отговорите започват да приличат на хейт спирам да отговарям и започвам да игнорирам. Коментари и съобщения не трия, защото уважавам мнението на всички, но просто не искам да си губя времето да отговарям.
Започвам да трия коментари, когато има псувни с CAPS LOCK и крайни обиди. Има хиляди такива коментари, които никога никой няма да види, защото съм ги изтрил.
Повечето негативни хора ги махам от приятели като правя това единствено, защото в момента Facebook има лимит от 5000 приятели, а аз постоянно имам 4995 и стотици неприети покани от позитивни хора, които искам да са ми в приятелите, а не мога да ги приема.
Ако някой човек не ми е в приятелите и продължава системно да пише хейт просто го блокирам и не се занимавам повече, но това е доста крайно и само няколко стотин човека са заслужили това специално отношение.
Общо взето това е. Просто, но ефективно. Хубаво и да знаеш откъде идва целият хейт, защото помага при изграждането на система в други части от живота.
Една от причините е нужда от внимание, а другата пък са някакви емоционални проблеми, които нямат нищо общо с теб.
Аз примерно никога няма да тръгна да пиша нещо негативно на стената на някой друг, като нещо ми е криво ще поблъскам малко в стената, ще покрещя в някоя възглавница или ще отида да потренирам.
Въобще избягавам да пиша и да казвам каквито и да е негативни неща, защото на повечето хора им трябва малко, за да се откажат и това е нещо, което призовавам всички.
Никога не казвайте нищо негативно за мечтите на другите. Дори и с нещо да не си съгласен, бъди готин, пожелай му късмет и подмини.
Повечето хора имат нужда от любов и подкрепа, много повече отколкото от критика и съвети.
Каква е вашата реакция?
Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 – Политология (Публична администрация) с тема на дисертационния труд: Комуникации в процеса на политиките (Изграждане на обществена съпричастност при стратегически публично-частни партньорства). Андрей Велчев е магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Масови комуникации в Нов български университет. Автор е на множество публикации и интервюта, посветени на проблемите на комуникациите, журналистиката, маркетинга и политическите комуникации. Член е на Българското дружество за връзки с обществеността, Съюза на българските журналисти и International Federation of Journalists (IFJ)