Войната на американските медии, начело със световния лидер в телевизионната журналистика Си Ен Ен, срещу новия президент на САЩ Доналд Тръмп накара мнозина от българските екранни лица да влязат в ролята на пазители не просто на неолибералните малцинства на Балканите, но и на Световния ред отпреди встъпването на 45-ия американски президент.
Нищо че в опита си да го раздават морални съдници, като копират американските си колеги, родните телевизионни “звезди” Светослав Иванов, Жени Марчева, Виктор Николаев, Анна Цолова, Бойко Василев изглеждат повече като Сталоун, Шварценегер, Си Си Кеч, Сандра и Мадона от черно-белите снимки, които народният гений преснимаше през 80-те години на миналия век от страниците на лъскавите списания “Браво” и продаваше по 10 стотинки парчето по панаирните стрелбища редом до захарния памук – важното е да се следва тренда на неолибералните медии отвъд Океана.
Налице е парадокс, който поставя българския ефир в състояние на все по-задълбочаваща се криза в жанра на телевизионната журналистика. Публицистичните предавания на Би Ти Ви, Нова и БНТ са обсебени от водещи, които вместо да се придържат към професионалните стандарти в журналистиката, а именно да оставят зрителя да формира мнението си по дискутираните теми, натрапват личните си пристрастия.
Иванов, Марчева, Николаев, Цолова, Найденова, Василев, а и други техни колеги, дори на моменти не крият явните си политически пристрастия и зависимости. И ако това е само видимата част от отдръпването от професионалните стандарти, то не по-малко значение има и невидимата – тази, която се осъществява от редактори, продуценти и ръководители на публицистичните и новинарски дирекции в Би Ти Ви, Нова и БНТ. На телевизионния зрител често се представя странна извадка от експерти, анализатори и всевъзможни “граждани”, които дори и да не са най-добрите в дадена сфера, по-важното е да заявят предварително определената “гледна точка”.
Кризата в жанра вече има и своите преки последици както за телевизионния зрител, така и за самите медии. Така например в цялата кандидатпрезидентска кампания новият държавен глава ген. Румен Радев не предпочиташе ефира на Нова телевизия. Въпреки пристрастното отношение на лицата на Нова телевизия, днес Радев е президент.
Това, разбира се, не попречи на Виктор Николаев, за когото е известна близостта му с олигарха Иво Прокопиев, да направи изключително пристрастно интервю с Росен Плевнелиев в последните дни на мандата му. Николаев дори ползва почивен ден, за да може да отрепетира с Плевнелиев въпросите и отговорите. Със сигурност от интервюто с вкус на домашно сладко, ако има спечелил, това не са тези зрители, които са изгубили времето си да го проследят.
Пристрастността взема все по-голям връх в работата и на друг телевизионен водещ – Светослав Иванов от Би Ти Ви, който дори вече има самочувствието да се произнася от позицията на крайна инстанция. За сметка на това е удобно предразположен, когато се отнася до ситуации, в които трябва да чисти имиджа на наскоро обвинения олигарх Иво Прокопиев.
В Би Ти Ви очевидно работната атмосфера е такава, защото там процъфтява пристрастната журналистика. Уикендите с Жени Марчева изобилстват от заклеймяване на всеки, дръзнал да не се съгласи с гледната точка на медиите на пропадналия неолиберален модел, които в България се финансират с грантове от фондация “Америка за България”.
В ефира на обществената пък телевизия има безспорен лидер в тази област. И това е водещият на седмичното предаване “Панорама” Бойко Василев. Нетърпимата пристрастност на водещия отдавна е причина предаването да изгуби авторитета си и да се превърне в поле за лансиране на идеологията на донорите от гореспоменатата чуждестранна фондация.
Ролята на Василев далеч не се простира единствено върху директното влияние върху зрителите. Като ръководител на публицистиката в БНТ неговият почерк отчетливо се забелязва и в останалите продукции на телевизията, призвана да брани обществените интереси, а не тези на чуждестранните донори на Василев. Нещо, което се отнася и за програмния директор на медията Севда Шишманова, чието присъствие на предпартийна сбирка на партията на олигарха Прокопиев би следвало да е последвано и от оставка.
Подобни задкулисни играчи има и в Би Ти Ви, и в Нова телевизия, и ролята на директорите на нюзрумите Венелин Петков и Дарина Сарелска не е да бъдат част от тях или да ги поощряват, а тъкмо обратното – да направят така, че публицистиката и новините на най-големите телевизии да се върнат към позабравените професионални стандарти. Защото в САЩ едва ли някой се интересува какво мисли Иванов за решението на Тръмп да не допуска на американска територия гражданите от седем арабски държави, нито какво има да каже Цолова за строежа на ограда по американо-мексиканската граница.
Или пък, когато си поканил Мануела Малеева да коментира успехите на Григор Димитров, но междувременно не пропускаш да рекламираш партийния проект на семейния ти приятел Иво Прокопиев “Да, България”, с номинален председател провален протестър-министър Христо Иванов, както в понеделник направи Виктор Николаев. Защото, ако Мануела Малеева е “ново” лице за политиката, обществото все още не е забравило, че при предишното участие на член от фамилията в политиката беше извършена скандална сделка от типа “кон за кокошка” – замяна на 15 панелки срещу 21 дка в най-скъпия софийски квартал “Лозенец”.
Едва ли е работа на обективна медия да промотира поредния сценарий за “цветна революция” на грантови служители на Джордж Сорос на Балканите, както от няколко дни прави Би Ти Ви с отразяване на протестите на неолибералите в Румъния.
Директорът на „Би Ти Ви Новините“ Венелин Петков очевидно много иска да спомогне за реализирането на подобен ГМО-сценарий и срещу българското правосъдие и новия президент. Сценарий, който ще има за цел да реабилитира неслучилия се държавен глава Росен Плевнелиев или да даде заряд за партията на приятеля му олигарх Иво Прокопиев.
Очевидно е дошло време разделно за българския телевизионен ефир. Пийпълметричните изследвания отдавна са показали, че публицистичните предавания задържат все по-малко зрители на програмите на Би Ти Ви, Нова и БНТ. Безпристрастност, а оттам – и по-високо обществено доверие със сигурност биха променили тъжната тенденция.
източник: Труд
