Българската академия на науките представи нов том на Диалектния атлас. Според един от съставителите на атласа – доц. Славка Керемидчиева, такива атласи се създават веднъж в историята на лингвистиката и с отпечатването му България се вписва в богатата европейска традиция за създаване на подобни национални атласи.
В Обобщаващия том на Атласа е обхваната цялата езикова територия във и извън границите на България, където се говори или се е говорил български език.
„Пуна вуна с буе“ или на книжовен език „Пълна вълна с бълхи“, „Нега га викат Цекуна“ или „На нея й викат Цекуна“ и хиляди други диалекти на българският език намират място в новия Диалектен атлас.
Доц. Славка Керемидчиева обясни, че издаването му е факт благодарение на многогодишен труд от страна на учените от Института за български език на БАН.
„По начало, ако не минат през книжовния език, трудно биха се разбрали българите от крайния Северозапад, които ще кажат „вуна“, с родопчанка, при които ще е „волна“. Много са особеностите на фонетично, на лексикално равнище, диалектите пазят много стари думи, които ги няма в книжовния език, но които е хубаво да влизат в него“, заяви тя и даде пример:
„Например прилагателното „южен“ в диалектите има и значение не само дошъл от юг, в южна посока, но и мек. Направила съм много южни мекици“ казват в Копривщица, което е много хубаво. Това обогатява, тази дума е с много по-богата семантика, с много повече значения, отколкото в книжовния език“.
Каква е вашата реакция?
