Чета от известно време, как много мои познати или фейсбук приятели наричат нас, мен, или журналистите въобще, с презрителното обръщение „журналя“ или „журналистчета“, пише Васил Петев
Затова.
На всички мой познати, приятели, непознати и неприятели, искам да кажа следното:
1.Журналистиката е професия, като всяка професия. Презирате ли я или не, именно вие я ползвате.
2. Голото обобщаването на каквото и да е било в този живот, обикновено е признак единствено за повърхностност.
3. Ако журналистиката в България е тъпа, куха и жълта, то това е така, защото обществото е такова, сиреч, и вие сте такива.
4. Много от хората, които ни наричат публично „журналя“, всъщност са хората, които най-активно ползват и се интересуват от нашия продукт. Ще бъде неудобно да Ви дам доказателства, но знайте, че те просто го правят на лични.
5. Простотията в държавата, както и в журналистиката, разбира се е много, но това не означава, че не трябва да запазим добрия вкус и елементарно уважение. Това означава също, че в живота има и много кофти пожарникари, но не ги правим всички премиери, нали?
6. Ако положението е толкова презрително, защо четете написаното от „журналята“? Четете Юго!
7. Оруел е казал: „Свобода е свободата да кажеш, че две и две е равно на четири.“ Съжалявам, ако сте очаквали резултат 5.
8. Да, има манипулация в медиите. Ама и киселото ви мляко е направено от мляко на прах. Така, че започнете с по-важното!
9. Вие избирате героите. Ние само Ви ги показваме. Съжалявам, че сте направили тъп избор, но не очаквайте от мен, да нямам мнение по него.
10. В моралът, както и в изкуството, казаното е нищо, а направеното – всичко. Думите са на Жозеф-Ернест Ренан. Затова, ако действително непосилно мразите „журналята“ – изхвърлете си смартфона, купете си пералня.
Текст: Васил Петев, фейсбук
Каква е вашата реакция?
