Поетът разтърси политици и пловдивчани със словото си за Ботев в Пловдив. Всички застинаха в снега, когато той попита: Защо предпочитаме мъртвите паметници пред живите поети.
Творецът зададе неудобни въпроси, на които никой от присъстващите не се осмели да отговори. Минути преди словото си той получи поздравления от кмета Иван Тотев, но за 53-годишния си рожден ден, съобщава в. „24 часа“.
„Няма да ви хареса това, което ще кажа след малко“, предупреди Секулов, който е и драматург в пловдивския театър.
„Не се притеснявай. Тук, пред паметника на Ботев е свободна територия“, отвърна Тотев.
В този миг гарнизонният духов оркестър засвири и официалните лица – предимно местни управници и депутати се подредиха пред монумента на воеводата.
Актьорът Петър Тосков даде начало с цитат от Гео Милев и след това на микрофона застана Секулов.
Ето и словото му:
Братя и сестри българи, в този ден не е важно какво ние мислим за Ботев, а какво той мисли за нас. Мнозина ще кажат: „Как така, нали отдавна е мъртъв?“ Ще отговоря с неговите думи:“Жив е той, жив е…“. И не ние се взираме в каменното му лице, а той ни следи с огнения си поглед.
Следи ни неговият дух. Духът на Поета.
Клишето от учебниците разказва, че Ботев преди всичко е Революционер, сложил кости в темела на националната свобода. Клишето винаги осакатява истина – Ботев преди всичко е Поет. Истинският поет е глас на вечно сбъдващи се национални пророчества.
Затова в българската история робините винаги ще пеят своите тъжни песни, а слънцето ще е спряло.
Твърде удобно е да го възприемаме само като Герой, като Саможертва, като мъртъв камък. И много по-трудно да го мислим като Вечно жив, като Поет, чието словото очертава високите граници на националния морал, на народностната съвест.
Да се прекланяме пред мъртвите поети е лесно, трудно е да живеем с тях, да ги чуваме и разбираме, да ги следваме, ако щете.
Българската история е пълна с мъртви поети именно за това – убива ги общият дух на презрение към артистите.
Какво би казал поета Ботев за днешна България, в която да си слуга на политическа партия е по-важно, отколкото да имаш свободна воля, независим ум, критична позиция?
Какво би казал поета Ботев, когато цели поколения се пропъждат “ по тази тежка чужбина – да ходят да се скитат немили, клети, недраги!“
Как стана така, че построихме и живеем безропотно в държава, която е напълно обратната на онази, за чиято свобода загина той?
Как стана, че предпочитаме мъртвите паметници пред живите Поети? И сега, когато сме изправени пред тежкия му поглед, не си мислете, че ни се радва.
Ясно трябва да се каже – не можем да построим храм без камъни.
Но и нищо не държи камъните на една национална сграда, както духа на Поетите. На артистите. На онези, които предизвикват злорадите дюдюкания на домораслия еснаф и родените слуги.
И ако искаме след две години да имаме моралното право да сме културна столица на Европа, а не да се кичим само с нейната емблема, нека се погрижим за артистите, дали толкова много на вечния дух на Поета, а не само с каменния му образ.
