„Опитайте да коментирате под статиите в Би Би Си или „Ройтерс“ например. Няма да откриете изобщо такава опция. ….Опитайте тогава да публикувате коментара си под статия в сайта на някой от най-големите вестници по света. В „Ню Йорк таймс“ например? В най-добрия случай ще попаднете на строга система за регистрация и проверка на коментарите.
И ако някой невидим за вас модератор прецени, че мнението ви е ценно за публиката, то ще се появи онлайн ( апропо, същата практика има и г-н Златко Енев, собственик на сайта librev.com – бел. моя). И това не е практика от миналото. По-скоро е от бъдещето….”
Позволих се да публикувам този текст от сайта Клуб Z, след като от няколко дни чета коментари във Facebook и други Интернет издания.
Оказва се, че ние, българите се намираме в постоянна разпра и разделение, даже и когато става дума за трагедия, без значение дали е наша или чужда. Вместо да помълчим и да се замислим, ние непрекъснато се заливаме с … екскременти. Изпаднали се в една нравствена глухота и горим от желание да видим в своя опонент ВРАГ, който задължително трябва да се унищожи.
Във всеки коментар, който не съвпада с нашите разбирания, виждаме национално предателство и няма да се учудя, ако един ден
НЕНАВИСТТА към инакомислещите се стовари върху „НАЦИОНАЛНИТЕ ПРЕДАТЕЛИ”.
Призовават ни да се консолидираме като народ! Само че нашенските политици разбират подобна консолидация като БЕЗПРЕКОСЛОВНО одобрение на всяко ДВИЖЕНИЕ НА ТЯЛОТО на
СОБСТВЕНИЯ ИМ ЛИДЕР.
 |
| Трол или хейтър? Има ли значение? |
За автора, както сам се предсатвя:
Роден съм на 07.04.1948 г. в с. Васил Левски, Пловдивска област. Средното си образование завърших в гр. Сливен, а висшето – във Висшия медицински институт „Иван Петрович Павлов” в гр. Пловдив. След като изслужих редовната си военна служба постъпих в редовете на медицинската служба на Българската армия. Последователно служих в 12 мсп в гр. Елхово и в щаба на 7 мсд – първоначално като командир на 7 дивизонен медико-санитарен батальон, а впоследствие – като дивизионен лекар.
През 1981 г. придобих специалност по „Организация и тактика на медицинската служба. В периода 1981-1982 г. завършиха шестмесечен курс по Медицинско осигуряване на Сухопътни войски във Военно-медицинската академия в в Ленинград, днес Санкт Петербург.
През есента на 1983 г. продължих службата си в Медицинско управление на Българската армия, в което последователно преминах през длъжностите старши помощник началник, заместник началник и началник на отдел. През януари 1992 г. станах заместник началник на управлението, а от есента на същата до пролетта на 1993 г. – и началник на катедра „Военно здравеопазване” на ВМА. В периода януари 1993 г.- септември 1998 г. бях началник на Медицинско управление на Генералния щаб на Българската армия.
От 1999 г. и до края на юли 2013 г. преподавах в катедра „Логистика” на Факултет „Командно щабен” на Военна академия „Г. С. Раковски”.
През 1989 г. успешно защитих докторантура по проблемите на медицинското осигуряване на общовойсково обединение на Приморско оперативно направление в началото на войната. През 1990 г. бях избран за редовен доцент по „Организация на военното здравеопазване” във Военно-медицинска академия.
Имам над 65 студии, научни съобщения, доклади и учебни помагала посветени на проблемите на медицинското осигуряване на войските, операциите за поддържане на мира, медицина на катастрофите, гражданско-военното сътрудничество в операциите и бежанците и др.
Съавтор съм в учебника „Военната логистика в България” (2004 г.). Под моята редакция редакция и в съавторство са издадени учебниците „Медицинско осигуряване на въоръжените сили в операциите”(2008 г.) и „Медицинско осигуряване на населението при ликвидиране на последствията от кризи от невоенен характер” (2008 г.). Издателството на Военна академия издаде книгата ми „Актуални проблеми на управлението”.
Под мое ръководство са защитени успешно пет докторски дисертации.
Каква е вашата реакция?
