Растенията, виреещи на нашата планета, наброяват над 350 хиляди, ¾ от които са описани и класифицирани от учените. Много от тях притежават лечебни и профилактични свойства, които човекът използва от дълбока древност.
Едно от тези чудодейни растения е чесънът (Allium sativum) – многогодишен зеленчук от семейство Кокичеви (Amaryllidaceae). Най-използваната част на растението е неговата луковица, съставена от десет или повече скилидки. Надземната му част също широко се използва в кулинарията.
Първите писмени сведения за чесъна са открити в клинописно писмо от шумерската епоха – около 3000 години пр.н.е.
Множество описания на неговите лечебни свойства се съдържат в египетски папирус от 1500 години пр.н.е. Чеснови глави са открити и в гробниците на египетските фараони, което свидетелства за особената почит към техните целебни свойства. В древния Рим и древна Гърция дълго време чесънът бил основно лекарствено средство. Той бил неотменна съставна част от рациона на римските легионери. Гладиаторите вярвали, че им вдъхва храброст и презрение към смъртта.
Невероятната слава, с която чесънът достига до наши дни, предизвика оправдан интерес сред учените към неговия състав. Установено беше, че в 100 г от магическите скилидки се съдържат 21,5 г въглехидрати (от които моно- и дизахариди – до 8,4 г), протеини – 7,9 г, липиди – 0,5 г (от които полиненаситени мастни киселини – 0,24 г), органични киселини – 0,1 г, и фибри – 1,8-4,7 г.
Чесънът съдържа редица ценни за човешкия организъм витамини – А, В1, В2, В3, В5, В6, В9, С, Е, К,
както и важни минерали – литий, натрий, калий, калций, магнезий, мед, цинк, желязо, кобалт, хром, молибден, манган, фосфор, селен, бром, йод и др. Витамините с антиоксидантно действие (А, С, Е) участват активно в имунната и антиоксидантната защита на организма, а тези от В-групата съдействат за протичането на множество жизненоважни реакции, свързани с метаболизма, клетъчната енергетика и имунната защита.
Освен участието в огромен брой метаболитни процеси витамин В6 съдейства за синтезата на хормона метионин, който държи ключа към дълбокия и здравословен сън в човешкия организъм. Доказано е и неговото активно участие в продукцията на невротрансмитера и хормона допамин, известен като хормон на удоволствието. Ниските нива на допамин водят до апатия, депресия и дори до развитие на невродегенеративното заболяване Паркинсон.
Изключително важна съставка на чесъна, на която в значителна степен се дължи неговото мощно антибактериално
и антивирусно действие, познато от векове, са фитонцидите. Това са летливи вещества, произвеждани от растенията за самозащита от застрашаващите ги микроорганизми, вируси, насекоми и различни животни, които съставляват част от тяхната имунна система, създадена и усъвършенствана в хода на еволюцията и хилядолетната им борба с патогените.
Тези удивителни вещества са открити през 1928 г. от студента в Московския университет и бъдещ професор Борис Токин. Откритието на фитонцидите се смята за едно от най-забележителните достижения на науката през XX век. Наименованието „фитонциди”, дадено от откривателя, произлиза от гръцката дума φυτóν – растение, и латинската caedo – убивам.
Фитонцидите, отделяни от чесъна, дезинфекцират околното пространство в продължение на 200 часа.
Доказано е, че те действат губително на редица патогенни бактерии – стафилококи, стрептококи, причинителите на коремен тиф, дифтерит, дизентерия, салмонела, както и на бацилите на Кох. В чесъна са открити и редица други биологично активни вещества с многостранно благотворно въздействие върху организма – полифеноли (лигнани), аденозин, алиин, алицин, ажоен и т.н.
Лигнаните са мощни антиоксиданти, които имат благотворно въздействие върху простатната жлеза. Аденозинът е основна съставна част на „акумулатора” и доставчика на енергия в човешкия организъм – молекулата на аденозинтрифосфорната киселина (АТФ).
Откритието на алицина през 1944 г. от американските химици Честър Кавалито и Джон Бейлей даде начало на изследването на групата от сяросъдържащи съединения, намиращи се в чесъна, които, както се оказа, имат съществен принос за неговите изключителни профилактични и лечебни свойства. Алицинът, на който се дължи лютивият вкус и мирис на чесъна, не се съдържа в него.
Той се получава при нарушаване на целостта на скилидката (рязане, смачкване, дъвчене).
Алицинът е твърде нетраен продукт, който се разпада с образуване на поредица от биологично активни сяросъдържащи съединения – диалилсулфид, диалилдисулфид и ажоен.
По безспорен начин е доказано, че изброените вещества, характеризиращи се с антиоксидантни свойства, намаляват чувствително риска от развитие на рак на стомаха и дебелото черво, способстват за понижение на нивото на „лошия” (LDL), увеличение на нивото на „добрия” (HDL) холестерол, потискане на синтеза на нитрозамини в организма, едни от най-мощните канцерогени, и т.н.
Любопитно е, че ажоенът – най-активният разпаден продукт на алицина, се получава при разтварянето на последния в растително масло. Освен изброените по-горе въздействия ажоенът се характеризира и с изявено антитромбично действие, противодействайки на развитието на инфаркт или инсулт, понижава усвояването на мазнините чрез потискане на активността на ензима липаза, съдействащ на този процес, и т.н.
Отдавна е известно, че чесънът има способността да понижава кръвното налягане.
Причината за това му свойство беше разкрита неотдавна от учени от университета в щата Алабама (САЩ). Те доказаха, че под действието на алицина еритроцитите (червените кръвни клетки) отделят сероводород, който има вазодилататорно (съдоразширяващо) действие.
Чрез богатия комплекс от биологично активни вещества чесънът представлява достъпно и изключително ефективно средство за профилактика и лечение на простудните заболявания и грипа. Това, от една страна, се дължи на мощното му антибиотично действие, а от друга – на способността му да повишава потенциала на имунната защита чрез стимулиране на образуването на антитела и фагоцитозата.
Изпитана във времето е следната изключително ефективна напитка, която може да се използва както за профилактика, така и при лечението на простудни заболявания. Четири скилидки чесън се нарязват на ситно и престояват 4-5 минути (за получаването на алицина и разпадането му на активните сяросъдържащи вещества).
През това време се обелват 8-10 г корени джинджифил, които също се нарязват на ситно. В емайлиран съд се кипва около 500 см3 вода и към нея се прибавят чесънът и джинджифилът. Сместа се вари 3-4 минути, след което се покрива и оставя да престои 10-15 минути. Прецежда се, добавят се 1-2 лъжици мед и сокът на един лимон. Напитката се пие гореща, половин час преди храна.
През последните години в света се наблюдава ясно изразена тенденция за връщане към природните лечебни средства, на които човекът е разчитал в продължение на хилядолетия. Разпръснати щедро из планетата от нечий грижовен промисъл, те са в състояние както да изцерят, така и да предпазят човешкия организъм от множество болести и недъзи. Чесънът безспорно е едно от тези чародейни природни средства.
източник: Животът днес
