Православната църква отдава почит на Свети Наум Охридски
Св. Наум е един от най-близките ученици на славянските първоучители Кирил и Методий. Участвал в Моравската мисия на славянските равноапостоли св. Кирил и Методий, оставил всичко и ги последвал в Моравия и Рим, където папа Адриан ІІ го ръкоположил за свещеник.
След смъртта на свети Методий той заедно със св. Климент се отправил за България, където българският цар Борис-Михаил го приел с радост. Свети Климент като учител на славянска писменост изпратил в югозападната част на държавата, а свети Наум останал в тогавашната столица Плиска.
В 893 година на историческия църковнонароден събор било решено българската столица да бъде пренесена в Преслав. На същия събор Симеон Велики бил провъзгласен за цар вместо приелия монашество св. Борис–Михаил, а св. Климент бил ръкоположен за епископ. Тогава на негово място за учител бил назначен св. Наум, който работил там седем години.
Около 900 г. се оттеглил в манастир край Охрид, а през 905 г. изградил свой манастир, известен днес като „Св. Наум“ и живял в него десет години. Непосредствено преди смъртта си в 910 г., приел монашеско пострижение. Погребали го на северната стена на храма, където мощите му и досега почиват неоткрити, защото, колкото пъти се опитвали да отворят гроба му, преподобният не позволявал това. От външната страна на храма е пристроена стаичка, в която нощуват болни и получават изцеление.
