Олигархията от двете големи американски партии, стекла се под знамената на Хилари, изглежда ужасена, че Тръмп се е заел да пресуши вашингтонското блато.
Преди осми ноември, когато Хилари „водеше“ в анкетите на CNN с двуцифрена преднина, а Тръмп вечно се жалваше от отношението на медиите, една основна пропагандна тема на Клинтъновата кампания беше дали Доналд ще признае резултата от изборите.
Времената се менят. Днес кампанията на Хилари яростно оспорва резултата от изборите и с помощта на Обама, ЦРУ, неоконсерваторите в Конгреса, част от военнопромишления комплекс, корпоративните медии и други властови структури на практика извършва
опит за преврат срещу законно избрания президент,
който опит, ако постигне някакъв дори частичен успех, може да вкара САЩ в най-тежката им конституционна криза след Гражданската война.
Върховният съд, до който могат да опрат нещата, след смъртта на консерватора Скалия е разделен по равно между двете партии, а избирателите на Тръмп от ръждивия пояс заплашват с въоръжена съпротива, ако бъде незаконно отречено президентството на техният фаворит.
За нас българите превратът срещу Тръмп не може да не напомня преврата срещу Орешарски от лятото и есента на 2013 г.
Но в САЩ въпреки шумните протести на умните и красивите първите дни след изборите, в които в началото взе участие и дъщеря ми, нещата се канализираха в процедурно-пропагандно, а не улично русло.
След като опитите за повторно преброяване там, дето бяха допуснати, не дадоха желания резултат (наопаки), а в повечето места не ги допуснаха, натискът се насочи срещу членовете на електоралната колегия.
Отначало те бяха призовавани от разни авторитети и възмутени трудови колективи да гласуват по съвест въпреки мандата, даден им от народния вот в регионите им. Засипваха ги с имейли, телефонни обаждания и покани за банкети.
Няколко от електорите наистина казаха, че си сменят ориентацията, макар историята да сочи, че в 99% от случаите те следват народния вот.
Един електор подаде оставка.
След това бе раздухана отново „руската“ истерия с активното участието на самата Хилари и в по-сдържана форма – и на Обама. Издигнато бе яловото искане електорите да бъдат брифирани по въпроса от директора на националното разузнаване Джеймс Клапър.
Всички тези опити обаче не са в състояние да променят чувствително вота на електорите, който се очаква в понеделник.
Но те не остават без някои сериозни последици. Най-важната е тази, че въображаемата руска опасност бе официално издигната в ранг на проблем номер едно за съществуването на американската държавност.
С огромни и скъпи пропагандни усилия лагерът на Хилари само затвърждава намерението на Тръмп да нормализира бързо отношенията си с Русия и на практика да демонтира американската неоконсервативна империя във вида й от ерата на Буш II-Обама.
Това ще е и единствената, макар и много съществена полза, която може да се очаква от управлението на Тръмп, което иначе се очертава старомодно-консервативно – добро за най-богатите и лошо за останалите, или социализъм за богатите, комунизъм за най-богатите и Дикенсов капитализъм за останалите – управление, разрушително за публичното благо и за природата, заплашващо да върне Америка десетилетия назад в скалата на обществения прогрес, ако гневът на измамените избиратели не принуди режима на бързи корекции.
Антируската истерия неимоверно издига авторитета на Путин и унищожава репутацията на ЦРУ
и другите разузнавателни служби, ангажирали се активно с нея. При Буш II и Обама ЦРУ се превърна в агенция за убийства, чийто огромен бюджет напълно зависи от продължаващата гражданска война в Сирия и безразборните убийства с дронове в Афганистан, Пакистан и на други места.
Шефът на ЦРУ Джон Бренън и бившите разузнавателни величия Хейдън, Панета и Морел са рицари на изтезанията – и на Хилари. Тръмп открито изразява презрението си към ЦРУ и им отказа да го брифират всекидневно – нямал нужда да слуша едно и също.
Външнополитическият естаблишмънт – виновникът за провалите в Либия, Сирия и Украйна, и военнопромишленият комплекс, особено „Локхийд-Мартин“, зашеметен от недоброжелателните изказвания на Тръмп за проекта F-35, също отчаяно се държат за Хилари. Тези хора имат какво да губят.
Но техните позиции не се приемат от голямото мнозинство американци. А размерите на истерията са вече такива, че е изключено в бъдеще да няма конгресно разследване за източниците на конспиративната теория за руските хакери с най-тежки последици за инициаторите й.
Съответно и всички ексцеси на борбата на Хилари и Обама с руските вятърни мелници по света, та до допинговите скандали и лишаването на Русия от домакинството на спортни събития, в бъдеще ще бъдат разследвани по искане на Вашингтон и доста народ ще пострада, в това число и в Брюксел.
И сред военните в САЩ и НАТО има доста хора, които от сърце не желаят смяна на режима във Вашингтон. Разкритията в източен Алепо (по-правилно Халеб) неминуемо ще документират прякото участие на американски и други западни военни във войната на терористите срещу Асад. И вината им за бежанската криза в Европа.
Унищожава се и репутацията на корпоративните медии.
Разследващата журналистика е мъртва.
Три дни след като и „Вашингтон Поуст“ съобщи, че бившият американски посланик Чарлз Мърей, човек с безукорна репутация, твърди, че имейлите на демократите, разгласени от Уикилийкс, не са хакнати от руски или други хакери, а са им предадени от вътрешен човек от демократическия лагер, човек със законен достъп до тях, но отвратен от начина, по който партийните бонзи постъпиха с Бърни Сандърс,
нито един западен журналист не е потърсил Мърей за интервю.
Разбира се, той се появи веднага по RT. Показанията му се подкрепят и от самия Джулиан Асанж в интервюто му с журналиста Джон Пилджър, което неотдавна също видяхме по RT.
За медиите този позор има и незабавни тежки финансови резултати. В петък собственикът на “Ню Йорк Таймс“ оповести опразването на осем етажа в небостъргача на редакцията в Манхатън, за да ги даде под наем.
От пролетта на служителите на вестника се предлага сделка за „откупуване“, като им плащат заплата по три седмици за всяка прослужена година, ако напуснат доброволно.
Освен колапса на печатната реклама и обезценяването на новините и коментарите, голямо значение за тежкото им положение има и това, че стотици хиляди американци и хора от цял свят просто спират да харчат за корпоративни медии и търсят информация само от независими източници в интернет.
Вирулентността на превратаджиите без съмнение ще доведе до силно насрещно действие.
След встъпването си във властта Тръмп ще трябва да се откаже от прекраснодушието си, проявено след изборите и да вземе мерки Хилари да бъде разследвана за многото си предполагаеми престъпления и евентуално да стане първият в историята кандидат-президент затворник.
Някои разузнавателни служби също може да не преживеят смяната на вашингтонския режим. Тринайсет различни служби и без това са фантастично много, астрономически скъпи и до голяма степен безполезни, неутрализиращи се една друга и фабрикуващи кьорфишеци.
Държавният департамент ще преживее големи сътресения. Някои крупни медии също може да не надживеят разобличаването на лицемерната си кампания срещу руските хакери и „фалшивите новини“ на RT и Sputnik, фарисейското си отразяване на Алепо и Украйна.
Много важни са поуките от всичко това за България.
Сметките за трети кабинет „Борисов” и за други прогерберски конфигурации в сегашния парламент за следващите две години са сметки без кръчмар. Времето на тези хора е свършено.
Радев трябва да е готов да действа светкавично. Борисов не бива да остава на свобода, за предпочитане задълго. Той е извършил толкова престъпления, често нагло, пред очите на всички, в медиите.
Неговото затваряне и пълното разобличаване на престъпленията му и конфискация на награбеното са жизненоважни за моралното и физическо оцеляване на България.
Трябва да бъде разпадната ГЕРБ със своите корупционни мрежи – да се таксува като престъпен синдикат.
Фалшификаторите на избори, корумпираните министри, кметове, депутати, общинари и чиновници да бъдат осъдени. Митов е първият министър, който очевидно трябва бъде осъден по чл. 103 НК на лишаване от свобода за продължителен срок.
Много положително е, че само три дни след телеграмата на Митов до Постоянното представителство при ООН в Ню Йорк от миналия петък да му търсят служба при Гутериш текстът й стана известен на парламентарната опозиция.
Не беше така преди избирането на Радев. Дипломатите се страхуваха и не говореха с опозицията и с независими журналисти.
Националните медии да бъдат приведени в съответствие с цивилизованите стандарти за професионална обективна журналистика.
Казионните герберски частни медии да бъдат отбити от държавното и общинско виме и оставени да се спасяват в света на пазарната икономика.
Външното финансиране на квазиполитическите НПО да бъде веднага прекратено с двустранни споразумения със страните донори. От страна на администрацията Тръмп ще има благоприятно отношение. Средствата да се пренасочат към неполитически граждански структури.
Служителите в тези НПО, които се кичат с титлите „политолози“, „икономисти“ и „социолози“ да се насочат към университетите и БАН, ако са наистина учени, или към частни медии, ако са пропагандисти. Да си изкарват хляба в условията на истина и суровост.
glasove.com/Валентин Хаджийски
