Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 –…
Срамът е една от тези емоции, които не сме склонни да забелязваме, но ни засяга най-много. В това е силата на въздействието й
Срамът е чисто човешка емоция и е социално обусловен. При животните няма срам.
На какво се основава срамът? Преди всичко – на страха от оценка. Тази емоция поставя чуждите интереси над личните.
Срамът често ни принуждава да потиснем личните си потребности в името на груповите представи за това какво е красиво, добро или приемливо, за да запазим принадлежността си към тази група.
Срамът пази комфорта на групата. Той следи за това, на индивида да му е по-удобно и по-стабилно в общността на групата, отколкото без тях.
Срамът е инструмент за получаване на място в йерархията на групата.
Тази емоция контролира човекa да бъде удобен за членовете на групата. Срамът застрахова човека от отхвърляне, помага му да се слее с групата, да не се откроява, за да не предизвиква осъждане и отвращение и да не бъде отхвърлен. Косвено, срамът има за цел да контролира добрата репутация.
Това е било актуално, когато изхвърлянето от групата, или загубата на връзките с важни нейни членове, е заплашвало с глад и самота. Ето защо, този рефлекс толкова лесно се изработва при малките деца когато родителите им ги осъждат – защото без родителите си те няма да оцелеят.
Важно е да се осъзнае разрушителността и маловажността на тази емоция в повечето случаи.
Срамът е най-разрушителна емоция, това трябва да не се забравя.
Срамът е една от разновидностите на страха. Този страх, който създава автоагресия, насочена към съзнателно или несъзнателно самопричиняване на вреда, чрез забраната да се проявява.
Срамът разрушава имунната система, потиска интереса към самоизразяване. Това се проявява във всички области: физиология, емоционалност, интелектуален и творчески труд.
Преработването на чувството за срам не само лекува и освобождава блокажите на физиологията, но и ни учи да разчитаме на себе си и да се опираме на собствената си природа. Потискането на собствените природни импулси в полза на нестабилното социално признаване води до неврози и хронични соматични заболявания.
Осъзнаването на истинската йерархия на живите природни и неживите социални системи, осигурява спокойна увереност за собствено преживяване на собствения живота и доверието в собствения ни вътрешен свят.
Каква е вашата реакция?
Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 – Политология (Публична администрация) с тема на дисертационния труд: Комуникации в процеса на политиките (Изграждане на обществена съпричастност при стратегически публично-частни партньорства). Андрей Велчев е магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Масови комуникации в Нов български университет. Автор е на множество публикации и интервюта, посветени на проблемите на комуникациите, журналистиката, маркетинга и политическите комуникации. Член е на Българското дружество за връзки с обществеността, Съюза на българските журналисти и International Federation of Journalists (IFJ)