бъдат лишени от правото си на информация
Случилото се на гарата в Хитрино беше голяма трагедия. Нещо, което никога не трябва да се повтаря, макар че едва ли, защото, както се казваше в един испански сериал за безопасноста на движението, който гледах като дете, “човекът е единственото животно, което може да се спъне два пъти в един и също камък”.
Всеки се опитва да помогне по някакъв начин на пострадалите, на близките им. Но едновременно с това се надигна, главно във фейсбук, един вой срещу журналистите, които бяха изпратени там, за да си свършат работата. Както бяха изпратени лекари, пожарникари, полицаи…
Няколко дни вече чета едни мъдри мисли от типа как пратениците на медиите предавали събитията от Хитрино едва ли не “с радостна превъзбуда”. Цитатът, между другото е на реален човек, когото познавам доста добре и който от години се занимава с пиар и комуникации. Други пък напълниха стените си с
възмутени коментари
какви въпроси задавали репортерите и как нямали капка такт. А капака сложи бивш политик и дипломат, който започна да цитира папа Франциск за “копрофагията” на журналистите, която произвеждала само екскременти.
Абе, хора, вие наистина ли си мислите, че журналистите цяла година живеят с единственото желание да почувстват радостната превъзбуда да разпитват в събота сутрин две седмици преди Коледа някого как е умрял синът му, как е
вадил изпод развалините близки и приятели, как е видял свой близък с обгорено лице и счупени ръце и крака?
Не, наистина ли си го мислите? Наистина ли смятате, че “гадните журналя”, както най-често ни наричате, не искат да пишат за хубави неща?
От няколко месеца по стечение на обстоятелствата “24 часа” започна да пише много повече отпреди за спортистите с увреждания. Последното интервю беше с параатлета Михаил Христов, човек с изключителна воля. Защо не погледнете колко прочитания има това интервю в сайта ни и не се запитате, ако бяхме сложили заглавие “Атлет без ръце става таекуондист” вместо “Михаил Христов сменя атлетиката с таекуондо”, колко щяха да са те?
И тези прочитания, да подчертая, вероятно не са от журналисти, а от хора като онези, които обясняват за “радостната превъзбуда”. Ако нито един журналист не беше отишъл в Хитрино, веднага тези същите с “радостната превъзбуда” щяха един през друг да заобясняват как “журналята” отразяват всяко рязане на лентичка от страна на министър-председателя, а когато стане някаква трагедия, мълчат като… айде да не уточнявам, за да бранят властта…
Да, медиите не са идеални, но някак си да слагат всички под един знаменател, само за да разходят пръстите си по клавиатурата, е тъпо. Не е лошо
да се замислят
тези пишман
коментатори
кой има полза от тоталното омаскаряване на журналистиката. Не са ли точно онези, които имат полза и от това народът да остане тотално неинформиран или, което е даже по-зле – тотално дезинформиран, хората да не се интересуват какво наистина става, да гледат само турски сериали и да слушат за “яката дупара, кой ши я бара”?
Едно време, преди трийсетина и повече години младите бяха възпитавани с идеята, че има една-единствена гледна точка и тя е описана във Вестника. Онзи с трите ордена “Георги Димитров” до заглавието.
Сега се опитват да им внушат обратното – че всички медии лъжат, манипулират, измислят – с една дума – не стават. Целта отново е същата, както при социализма, а именно хората да не знаят какво наистина се случва.
Правото на информация е също толкова важно за всеки човек, колкото и останалите му права, записани в конституцията. Журналистите, които са четвърти ден в Хитрино, просто се опитват да помогнат това право да не бъде накърнено
Едуард Папазян http://24chasa.bg/mnenia/article/5935127
Каква е вашата реакция?
