Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 –…
Едва ли има мъж на тази планета, на когото му харесва да използва презерватив по време на секс. Статистиката обаче показва, че броят на заболелите от ХИВ се увеличава с по 40 хиляди души на година, а презервативът е най-разпространеното и най-сигурно средство за предпазване от болестта. Въпросът дали кондомът е използван в древни времена, е дискутиран много от археолози и историци. В древния Египет, Гърция и Рим предпазването от нежелана бременност се е считало за задължение на жените и единствените писмени сведения са за методи за женска контрацепция.
Най-ранното безспорно описание на употреба на презерватив като средство за предпазване от полово предавани болести е направено през 16-ти век в Италия от Габриеле Фалопио в неговия трактат за сифилиса. Фалопио твърди, че употребата на ленен презерватив, преди това потопен в химичен разтвор и оставен да изсъхне, е ефикасно средство за предпазване от сифилис. Първите сведения за употребатата на кондомите като средство за предпазване от нежелана бременност са от книгата „De iustitia et iure“ („Правосъдие и закон“), написана през 1605 г. от теолога Леонардус Лесиус, който заклеймява презерватива като неморален. Ето още 10 любопитни факта за презервативите.
1. Първите презервативи са се използвали изцяло като средство срещу забременяване. Те се появяват още в Древността и са направени от лен или животинска кожа (най-често пикочен мехур или черво). Ленените се придържат към пениса с помощта на панделка.
2. Все още не е ясен произходът на думата „кондом“. Най-вероятното обяснение е, че е от латинското „condos“, което означава „съд“, „контейнер“ и „влагалище“. Все пак има и други предположения – например, че в двора на английския крал Чарлз II имало човек, наречен доктор Кондом или Контон. Работата му била да снабдява похотливия крал с калъфи, направени от животинска кожа, т.е. презервативи, които да предпазват краля от инфекции при многото му заигравки с проститутки, както и от ненужното създаване на претенденти за трона. Все пак не са намерени доказателства за съществуването на подобен доктор.
3. Има данни, че до 15 век в Япония са се правели презервативи от черупка на костенурка и от животински рога. Едва през 15 век холандците донесли в страната на изгряващото слънце кожени презервативи.
4. Ранните презервативи – от Древността до 19 век – често били по-скоро като шапчици, покриващи само главичката на пениса. Обикновено обаче миниатюрният им размер обезсмислял носенето им, защото в сюблимния момент те просто се изхлузвали.
5. В началото на 17 век един теолог от името на Католическата църква пише вероятно първото съчинение, в която осъжда презерватива заради това, че предпазва от бременност и по този начин се меси в Божиите дела.
6. През 17 век презервативите били доста скъпи и затова били за многократна употреба.
7. Презервативите получават едно рамо от науката през 19 век. През 1843 г. Чарлз Гудиър патентова процеса по вулканизиране на гума. Така гумата вече е по-еластична и от нея могат да се правят по-здрави презервативи. Доста дебели, но… все пак презервативи.
8. Немската армия била първата, която започнала да поощрява употребата на презервативи още в началото на 19 век. Един век по-късно, през Първата световна война, американците и отчасти англичаните били единствените, които не раздавали на войниците си презервативи и не поощрявали употребата им.
9. В България презерватива има различни наименования, използвани на жаргон: кондом, капут, гумичка. Също така, по времето на управлението на Тодор Живков, се е избягвало употребата на думата „презерватив“ (кондом) и нейните производни. Вместо това се е използвал евфемизмът „Артикул 13“.
10. В световен мащаб най-големият бум в продажбата на презервативи е между началото на 80-те и средата на 90-те години на миналия век. През 94-та, когато медийният шум относно пандемията започва да отслабва, отслабва и интересът към предпазване от болестта. Феноменът, свързан с намаляване употребата на презервативите за ограничаване риска от заразяване със СПИН, е наречен condom fatigue (кондомна умора). В резултат на това маркетинговата политика на производителите на презервативи се променя и рекламата от плашеща се превръща в хумористична. Очаква се използването на презервативи да нараства, като според някой прогнози, развиващите се страни ще се нуждаят от 18.6 млрд. презерватива през 2015 г.
Каква е вашата реакция?
Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 – Политология (Публична администрация) с тема на дисертационния труд: Комуникации в процеса на политиките (Изграждане на обществена съпричастност при стратегически публично-частни партньорства). Андрей Велчев е магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Масови комуникации в Нов български университет. Автор е на множество публикации и интервюта, посветени на проблемите на комуникациите, журналистиката, маркетинга и политическите комуникации. Член е на Българското дружество за връзки с обществеността, Съюза на българските журналисти и International Federation of Journalists (IFJ)