Това обяви Георги Лозанов при представянето на резултатите от мониторинг на медийната среда в контекста на предизборната кампания. Наблюдението е осъществено от фондация „Медийна демокрация“ в партньорство с агенция „Маркет Линкс“.
Лозанов обясни, че фактите, тезите и аргументите не са повлияли на вота. Той отчете липсата на активна гражданска сфера, която да е коректив на медиите и да се бори за свободата на словото.
По мнението на Георги Лозанов отминалата предизборна кампания е била по-добра от предишните. Причината е, че тя е излязла извън традиционните форми, описани в Изборния кодекс, на обръщения. Тя успя да стане говореща кампания и в нея да се засегнат доста теми, да се дебатира, което преди повече или по-малко се избягваше. Това е позитивно развитие, коментира Лозанов.
Той посочи като пример Трайчо Трайков, Ивайло Калфин и Татяна Дончева, които са били кандидатите с най-активен дебат с аудиторията. Около тях имало раздвижвания, мнения, идеи. Резултатът им обаче показвал, че всичко това е оказало малко влияние върху него.
Силното скъсяване на кампанията по условие я е превърналo в кампания на постистината. Не е имало време за откриване на фактите и коментирането на позиции.
Фактът, че се е осъществявала успоредно с референдума също допринесло за превръщането й в кампания на постистината. По думите на Лозанов референдумът реализирал като политически проект един рейтинг, постигнат в телевизионно шоу.
Преносът на телевизионен рейтинг в сериозните политически дебати е аргумент около фактите. Затова гласуването в него е било свързано с едно предварително влияние на една телевизионна харизма, коментира Лозанов.
Той открои патриотичния вот като друг важен момент в кампанията. До голяма степен той бил свързан с постистината, със страховете и опасенията на хората от бежанската вълна, а не с аргументи.
Добромир Живков от „Маркет Линкс“ обясни, че бюджетът на изследването е 0 лева. По време на кампанията са анализирани общо 13 медии – централните новинарски емисии в трите национални телевизии и 10 онлайн медии. Три от медиите са на границата между онлайн и печатни. Над 3700 материала са анализирани.
Живков подчерта, че доминират публикациите за двамата основни кандидати – Цецка Цачева и Румен Радев с превес в полза на Цачева. 45 % от изследваните публикации са били за нея. За Румен Радев – една трета от публикациите.
За пръв път от доста време Бойко Борисов не е на първо място сред споменаваните лица. Той заема трето място, а след него се нареждат Трайчо Трайков и Красимир Каракачанов.
Значително по-голям обхват и тематично покритие се открива в онлайн медиите в сравнение с телевизиите. Присъствието в медиите също е силно партийно оцветено, въпреки че се касае за мажоритарен избор.
Живков коментира, че кампанията е била на много силно партийно противопоставяне. Партийно-политическата битка е отнела от пространството за анализ, разшифроване, критична гледка точка към кандидатите.
Най-често споменатите партии и институции са ГЕРБ, БСП и президентството. Партиите и институциите са били представени доста балансирано в телевизиите. Наблюдава се доминация на ГЕРБ през цялата кампания.
По време на кампанията Цецка Цачева е говорила основно за ГЕРБ и за кандидата за вицепрезидент Пламен Манушев. След това разговорите преминават към ЕС, НАТО и после е Румен Радев като тема. Социалните въпроси са сред застъпените от нея, макар и не толкова силно, колкото кабинетът „Борисов“ и постиженията.
Националната сигурност, която наболяла тема, е застъпена повече от Румен Радев. При него социалните въпроси оставали на по-заден план. Преобладават критика към управляващата партия, Бойко Борисов и Цецка Цачева.
Критиката към Борисов и Радев присъствала в изказванията на Красимир Каракачанов.
Веселин Марешки е определен като антисистемен играч. Той често се занимавал с Цачева, Румен Радев. Особен интерес за него представлявала Илияна Йотова.
При Трайчо Трайков на преден план излизали темите за Борисов, Цачева, Радев. ЕС и НАТО оставали на доста по-заден план.
Основния рейтинг на кандидатите представи Орлин Спасов от Фондация „Медийна демокрация“.
1,73 е средният рейтинг на Цецка Цачева. Той е положителен. Рейтингът й е най-високият от всички кандидат-президенти. Затова анализаторите намират за интересен факта, че въпреки положителното отразяване тя е загубила.
Те стигат до извода, че медиите не са основен фактор за мобилизиране на общественото мнение при избори. Не трябвало да се забравя безмилостният хумор във фейсбук.
Рейтингът на Румен Радев е по-нисък от този на Цачева, но все пак положителен – 1,06. Според Спасов е интересен феномен това, че с по-нисък рейтинг и по-малък брой общи споменавания Радев е спечелил изборите.
Красимир Каракачанов е получил рейтинг почти колкото на Цачева и е втори след нея – положителен рейтинг 1,60. Този рейтинг бил формиран при много силен превес на неутрално отношение и същевременно общо положително отношение.
Орлин Спасов коментира, че медиите са прегърнали патриотизма, поставили са го в центъра и са го направили напълно приемлив. По думите му кампанията между кандидатите е била мека, но по отношение на мигрантите и бежанците сме станали свидетели на твърда кампания.
С изключение на Ивайло Калфин и Трайчо Трайков всички са използвали твърда и остра реч срещу бежанците.
Трайчо Трайков има отрицателен рейтинг – минус 1,05. Отрицателен е рейтингът и на Веселин Марешки, който въпреки това имал силно представяне. Неговият рейтинг е минус 1,60. Според Спасов това показва, че при него са били важни други канали, а не медиите. Като пример той посочи брошурите в аптеките.
Пламен Орешарски също е с отрицателен рейтинг от минус 1,82.
Николета Даскалова от Фондация „Медийна демокрация“ анализира, че в тази кампания социолозите са изместили Борисов като главен субект. Това за нея е новина. Харизмата на Борисов вече била напълно увехнала. Министрите му са осъждани.
Медийната среда ставала все по-популярна за кандидати, определящи се като патриоти. В кампанията е имало остри прояви на сексисъм – най-вече срещу Цецка Цачева и съпругата на Румен Радев. Циганите и арабските пришълци са обект на постоянна нетърпимост. Постоянно е осмиван и президентът Росен Плевнелиев.
При представянето на резултатите от изследването бе обърнато внимание на визуалното представяне на Бойко Борисов в много медии след изборите. Често се виждал един разколебан, мрачен Бойко Борисов – различен от харизматичния Борисов, който сме виждали много години. Този факт бе определен като визуално наказание на Борисов.
източник: news.bg
