Михаил Белчев е автор и изпълнител на много песни, които са издържали проверката на времето и са се превърнали в златни шлагери в родната музика. Сигурно няма човек, който да не знае поне една негова песен или да не може да изрецитира негов стих. Сред легендарните му песни са „Не остарявай любов“, „Булевардът“, „От много, много отдалеч“, „Седем дни“, „Откровение“, „Приятелство“, както и още стотици популярни мелодии, създадени по негови стихове и изпълнявани от някои от най-големите имена в българската музика. Михаил Белчев е носител на първи награди от фестивала „Златният Орфей“ през 1969, 1984, 1990, 1998 г., както и наградата за цялостно творчество през 1996 г. След като създава семейство с актрисата Кристина Белчева, двамата стават дует не само в живота, но и на сцената, като силната любов помежду им се усеща и в съвместните им изпълнения. Синът им Константин също уверено върви по техните стъпки и вече издаде първия си самостоятелен албум.
– Г-н Белчев, предстои ви голям концерт по случай 70-ия ви юбилей на 21-ви ноември в зала №1 на НДК. Годините обаче не ви личат и вие впечатлявате с младежкия си дух. На каква възраст се усещате?
– Усещам се още млад! Важното е духът на човек да е млад.
– Вие сте много обичан от всичките ви колеги. Кои от тях ще пеят на вашия юбилеен концерт и могат ли да се намерят още билети за него?
– Истината е, че билети вече няма. Щастлив съм, че в концерта ще участват много мои прекрасни колеги и приятели като Йорданка Христова, Богдана Карадочева, Маргарита Хранова, Искра Радева, Силвия Кацарова, Нели Рангелова, Мая Нешкова, Джина Иванова, Стефан Димитров, Васил Найденов, Константин Белчев, Веселин Маринов, Недялко Йорданов и Хайгашод Агасян. На сцената ще излязат и Йордан Караджов, Валди Тотев, Михаил Йончев, Илия Ангелов,Тодор Георгиев-Тоши, Георги Денков, Кирил Калев, Драгомир Драганов, дует „Ритон“, както и групите Б.Т.Р., „Белчев бенд“, „Фондацията“ и „Грамофон“, а режисьор ще е Николай Априлов. Благодарен съм и на подкрепата на НДК, както и на основния спонсор „Спетема“.
– Коя е най-новата ви песен и какво ви вдъхнови за нея?
– Последната песен, която написахме с Кристиян Бояджиев, е „Мираж“. Тя е посветена на жена ми Кристина. Между другото Джоко Росич я изпя малко преди да почине, аз и Криси Бояджиев също я пеем, просто много се хареса. „Мираж“ е едно мое стихотворение, което е включено и в юбилейната книга за 70-годишнината ми „В полумрака на спомена“, която е с мои стихове. Името на книгата идва от една песен, която написах със Стефан Димитров, и тя ще се пее на концерта ми, а книгата също ще се продава там.
– Интервюто ни с вас трябваше да е преди седмица, но вие помолихте да го отложим заради новината за кончината на Бисер Киров. Близки ли бяхте с него?
– Да, притесних се много, когато разбрах, и тъгувам за този човек, който ми беше и истински приятел. Взаимна беше симпатията ни. Един голям артист, голям човек, българин, полиглот и ерудит – във всяко едно отношение Бисер беше истински мъж!
– Панайот Панайотов разкри пред нашия вестник огорчението си от това, че у нас медиите се сещат да пускат в ефир песните дори на големи имена в родната музика главно в деня, когато си отидат от този свят. Това ли е най-голямата болка на родните изпълнители?
– Може би е истина това, което и Панайот е казал. Би трябвало да се залага повече на българския репертоар в медиите. Трябва да звучат повече български изпълнители в ефира за сметка на англоезичните, но държавата трябва да се заеме с тази работа.
– А каква е вашата болка?
– Моята болка е отляво.
– Вашият син Константин, както и синът на Ваня Костова са много талантливи певци, но песните им също не се излъчват често по музикалните канали у нас. Защо се получава така?
– Двамата са много различни. Иначе Косьо направи много успешен диск, на който направи премиера и песните му се въртят – няма оплакване. Освен това с негови съученици, които са в Америка и в Англия, сега си обменят записите, така че и там вече се продават неговите дискове.
– В песните на Константин си личи вашето музикално наследство и стилът му се отличава от този на повечето млади изпълнители у нас, които залагат на скандала и провокацията. Това обаче не крие ли риск той да остане неразбран?
– Така е, общо взето много не се връзва в съвременния пейзаж в България. Косьо залага много и на поезията, не пее шашкънии и не се поддава на общия вкус, наложен по някакъв войнстващ, просташки начин. Аз съм му казал, че това да е музикант е гладиаторска работа, но той си поема кръста и е достатъчно голям, за да го носи.
– А какво е мнението ви за модерните изпълнители в момента, като Криско и Гери-Никол например, и за текстовете на техните песни?
– Не ги познавам. Чувал съм за тях, но не следя творчеството им, ако може да се нарече така. Безумни неща има в текстовете на някои от новите изпълнители и това показва неграмотността на тези млади хора. Мисля, че малко са чели, не всички, разбира се.
– Кои от новите певци харесвате?
– Всички млади хора ми харесват. Например Орлин Павлов е едно много достойно и талантливо момче. Михаела Филева също е много добра изпълнителка.
– А има ли някой попфолк изпълнител, който ви е впечатлил с гласа си?
– Не, това не е моя територия, не се чувствам добре там. Но за всеки влак си има пътници, щом хората ги харесват и обичат, значи има нещо в тях.
– Със съпругата ви Кристина Белчева сте заедно от много години, но все още изглеждате влюбени и се държите за ръка на сцената. Лесно или трудно се поддържа любовта толкова дълго?
– Вече 33 години сме заедно, а се държим за ръка не само на сцената, но и когато вървим по улицата. Е как иначе -любовта или я има, или я няма.
– Обичате ли да се изненадвате един друг?
– Непрекъснато се изненадваме взаимно. Аз наскоро й купих една много хубава шапка, а тя за 70-годишнината ми на 13 август ми подари много хубава гривна, на която сегментите могат да се подменят – има ноти, ключ сол, както и буквичките „м“ и „к“.
– Какво си помислихте при първата ви среща с Кристина и усетихте ли веднага, че тя ще се превърне в много специален човек за вас?
– Да, веднага го усетих! Помислих си, че с нея няма да се разделим и така стана – от вечерта, в която се запознахме, до сега не сме се разделяли. За всичките тези години не сме били заедно само за един месец, когато бях на турне в Америка и Канада.
– Когато се запознахте, впечатли ли ви приликата й с Мерилин Монро?
– Да, дори от Америка й донесох много плакати на Мерилин Монро. Също така поръчах на писателя Димитър Христов да напише специално за Кристина моноспектакъл за Мерилин и той го направи, но точно тогава тя забременя и тази идея си остана недовършена.
– Сега на Кристина не й ли липсва театърът?
– Тя сега е в моя театър и на юбилейния ми концерт ще пее, а също така и ще рецитира, все пак е актриса.
– Бихте ли цитирали някой от стиховете, които сте посветили на нея?
Исках да те направя щастлива,
Но не успях.
Ти си все така много красива, а аз остарях.
Вървя по най-равния път,
Но и падам. Дали ще ме съди Страшият съд?
Не се съмнявам.
Оставам самотен в този пейзаж.
И въздъхвам.
Голямата обич беше мираж
И аз си тръгвам.
Дано имам шанс да изпея сега една песен.
Няма как да не е за любов – идва есен.
– Този текст обаче едва ли се отнася точно за вашата любов, защото Кристина неведнъж е споделяла, че вие сте успели да я направите щастлива!
– Това е моето стихотворение „Мираж“, така съм усетил нещата. Това е мъжко поетично видение.
– Вие сте написали едни от най-хубавите песни за любовта в родната музика. Коя друга тема ви провокира да пишете за нея?
– Приятелството. За мен жената и приятелството са основните теми в живота, както и любовта, разбира се. Това са най-важните теми. Щастлив съм, че досега не ме е предавал приятел.
– А какво ви вдъхнови да напишете „Не всичко е пари, приятелю“, която изпълни Лили Иванова?
– Такова беше времето, то продължава да бъде такова. Прекалено много се обръща внимание на монетата – повече, отколкото на любовта.
– Писали сте песни както за Лили Иванова, така и за Йорданка Христова. Какво ги направи прими в родната музика?
– За това трябва да питате публиката. Тя и Богдана Карадочева също е голяма певица, но аз не мога да ги определям и няма какво да разсъждавам. Те всички са големи певици и всяка си носи натюрела, качествата и обичта на хората. Защо да ги деля?
– А с кого от колегите ви се смеете и забавлявате най-много, когато сте заедно?
– Боян Иванов беше такъв човек, Бог да го прости. Иначе с Хайго Агасян ежедневно е водопад от вицове и от майтапи. Ние с него сме си много близки и те заедно със съпругата му Мари са ни кумове на църковния брак.
– Получавали сте десетки награди и отличия. Липсва ли някое признание в вашата кариера?
– Получавал съм всички награди, без орден „Стара планина“. Имам орден „Св. св. Кирил и Методий“ огърлие, най-високия орден за култура. Почетен гражданин съм на София, а сега получих и наградата на София – статуетката на Чапкънов.
– А вълнувате ли се от политиката и какво мислите за президентските избори в Америка и в нашата страна?
– За Америка няма какво да коментирам, това си е американска работа. У нас народът избра ген. Радев и Илияна Йотова и това е решение на народа. Трябва да им се честити и да им се пожелае успех, и да живее България.
– Какъв стих бихте написали за времето, в което живеем сега?
– Всичко, което съм писал, се отнася за това време. Написал съм го за Веско Маринов на финала на песента „За теб, Българийо“: „След мен не зная аз какво ще бъде, но сигурно ще бъде по-добре. И само за едно ще съжалявам, че няма да ме има някой ден“.
– Много ваши колеги изглеждат обезверени или отчаяни. Вие с Кристина как успяхте да се съхраните толкова позитивни?
– С много любов, с много доверие и работа, разбира се.
– А вярата важна ли е за вас и кога открихте Бог?
– От много малък съм възпитан така и съм израснал в такова семейство. Аз съм християнин, кръстен съм и съм кръщавал.
– Имате ли любима мисъл или цитат?
– „Сърцето има своите правила, които разумът не познава“ – Ларошфуко.
източник: Светла Йорданова/в. Труд
https://youtu.be/AXtjTQx8bIM
