В клиент рецидивист на френските разследващи органи се е превърнал изкарващият се за разследващ журналист и морален ментор у нас главен редактор на сайта „Биволъ“ Атанас Чобанов. Към момента съдия-следователи в Градския съд на Париж работят по общо три жалби, свързани с него, като по една от тях вече му е повдигнато и обвинение. То е за публично оклеветяване на архитекта и бивш министър на инвестиционното проектиране в кабинета „Орешарски“ Иван Данов, като докато приключи делото, „биволът“ трябва да се разписва пред прокурор всеки път, когато сменя адреса си, показва разследване на Агенция Монитор.
Чобанов, който допреди няколко години е познат главно сред българите във Франция, и то като човек, обвинен от наши сънародници, че ги „измамил и завлякъл с пари“, изгрява на родния хоризонт именно със скандала, заформен от сайта „Биволъ“ срещу Данов. В поредица от публикации през лятото на 2013 г. интернет страницата се превръща в трибуна на публичен линч срещу тогавашния министър, като го обвинява, че близо десетилетие по-рано е получил неправомерно 15 000 евро под формата на социални помощи за безработни, търсещи работа, от френската държава. За да придаде достоверност на атаките си, Чобанов прилага и факсимилета от писма, изпращани от бюрото по труда в Париж до Данов на адрес също във френската столица в периода септември 2004 – април 2005 г., в който министърът вече се е върнал в България. Показателно, че
в т.нар. разследване има нещо гнило
обаче са два очевидни факта. Първият е, че не показва ответни писма от страна на самия Данов към социалните служби на Франция, нито казва как е получил кореспонденцията от социалните (бел.р. – давностният срок за съхранение на документация от подобен тип в институциите в страните – членки на ЕС, е от 3 до 5 години, да не говорим, че те не предават такива писма). Вторият и далеч по-важен – че го атакува, не докато е архитект, при това известен, а дни след като заема министерския пост. Тук е моментът да се уточни, че ведомството, което Данов оглавява, е създадено с цел да приведе в ред всички подробни устройствени планове в страната, в това число и по Черноморието, където, както вече Агенция Монитор разкри, „Биволъ“ в лицето именно на Чобанов и ортака му Асен Йорданов
вихри рекетьорска схема за изнудване на местните кметове
Създаването и приемането на устройствени планове в общини, където в момента няма ПУБ, би прекратило порочната схема и пресушило хранилката, от която пасе Биволът. Именно затова най-вероятно сайтът удобно премълчава, че още през юли 2013 г. представител на социалните служби в Париж – Ан Мари да Силва, отговаря, че „няма данни за неправомерни плащания или за необходимост от връщане на средства“, като яростно продължава кампанията.
Факсимилета от първите две жалби до френската прокуратура, подадени от Данов, за лъжливи обвинения, кражба и нарушаване на тайната на личната кореспонденция и на професионалната тайна.
Така – на 17 септември 2013 г., Данов посредством парижки адвокати, наети да представляват интересите му, депозира жалба в Градския съд на френската столица. Сигналът е по 5 обвинения – за кражба, злоупотреба с доверие, нарушаване на тайната на кореспонденцията и на професионалната тайна и укриване на тези престъпления, като проформа е срещу неизвестен извършител.
В жалбата обаче фигурират конкретни имена. Едното е именно на Атанас Чобанов като автор на статиите, илюстрирани и с факсимилета от писмата на социалните служби и банкови извлечения. Второто – на бившата юридическа съветничка на архитекта, чиято кантора Данов е посочил като адрес за кореспонденция след напускането на Франция и връщането му у нас (бел.р. – въпросната съветничка е регистрирана в адвокатските колегии и във Франция, и в България, като у нас има две наказания в периода 2010 г.-2011 г., наложени от адвокатския съвет). В сигнала изрично е записано, че юристката не е имала пълномощно да действа от името на архитекта. Пише също така, че Данов категорично не е знаел за писмата, пращани до него на адреса й нито от бюрото по труда, нито от банката, обслужваща сметката, по която са превеждани помощите. Уточнява се също, че кредитната карта, която е използвал, докато е бил във Франция, е изтекла още през 2005 г. и след това не е подавал искане за нова. В същото време обаче „Бивол“ публикува снимка на кредитна карта на името на Иван Данов, изтичаща 2013 г. Въз основа на тези несъответствия в жалбата се иска разследване от страна на парижките съдебни власти по съмнения за кражба и злоупотреби.
Междувременно Чобанов впряга в кампанията си срещу Данов всички възможни институции както у нас, така и във Франция, като праща запитване до отдела за борба с измамите към бюрото по труда, в което окачествява министъра като „измамник“. Според френските адвокати на тогавашния министър това е
умишлено лъжливо обвинение пред властите, чиято цел е да се навреди на репутацията
на довереника им и съответно подават втора жалба – на 15 април, която вече е конкретно срещу Чобанов и е присъединена към първата.
Няколко месеца по-късно е подадена и трета жалба, след като „биволът“ решава да прехвърли атаките от родното публично пространство право във френското ефирно такова. За целта му помага френската телевизия М6, която излъчва дълъг репортаж със заглавие „Фалшиви безработни, данъчни бегълци, шефове измамници – те крадат от нас 80 милиарда“. В него пак е намесено името на Данов, а Чобанов се изявява в ролята на главен разказвач. Сигналът освен срещу него е и срещу ръководителя на телевизията и екипа, сътворил материала, и е за публично оклеветяване. Тъй като давностният срок за подобно престъпление е кратък, разследващите веднага се задействат и още в края на август съдия-следовател от Градския съд на Париж подвежда под отговорност за публично оклеветяване четиримата като автори на материала и ги предава на Наказателния съд, като информира прокуратурата, която ще поддържа обвинението в зала. Информацията бе потвърдена и от ръководството на Градския съд в Париж, откъдето само уточниха, че делото още не е тръгнало по същество, защото е било обжалвано на по-горната инстанция. Ако Чобанов бъде признат за виновен, той и аверите му са заплашени от глоба от по 45 000 евро всеки. Сумата е в десетки пъти по-солена от санкциите за обикновена клевета, които вървят под 1000 евро, а причината за високия й размер е, че публичното набеждаване се счита за сериозно нарушение във Франция и не се толерира изобщо.
Любопитното е, че „биволът“ се е пробвал да се измъкне от обвинението, уличаващо го в лъжа, като казал, че всичко разказано пред камерата на М6, е било направено в кафене в София – т.е. не на територията на Франция и не попада под нейната юрисдикция. Твърдението му обаче очевидно не е трогнало съдия-следователя, защото според тамошното законодателство всичко, излъчено от местна медия, влиза във френската юрисдикция.
Разследването на другите два сигнала още продължава, като ако по него също бъдат повдигнати обвинения, предвидените по закон санкции са много по-големи и включват дори затвор.
Разследването на другите два сигнала още продължава, като ако по него също бъдат повдигнати обвинения, предвидените по закон санкции са много по-големи и включват дори затвор.
Абсурдното в цялата ситуация е, че докато играе ролята на
„стожер на френската социална система“, самият Чобанов с две ръце черпи от благата й
Както стана ясно още миналата година, той от 2008 година живее в жилище, собственост на Office public departеmental d’habitation a loyer modere OPHML (Hauts-de-Seine Habitat) – обществено дружество с подразделения в част от общините във Франция, което според регламента си строи и предоставя жилища на най-нуждаещите се социално слаби.
Апартаментът се намира в китното парижко предградие Плеси-Робинсон – на ул. Allee des Mouilleboeufs №10, като за него Чобанов плаща символичен наем.
„Биволът“ се пробва да обясни имотното си положение, като заяви, че обитава жилището благодарение на Френския национален научен институт CNRS, в чиято лаборатория MoDyCo (водеща се към университета „Париж-Запад”) е научен работник. Колеги на Чобанов са категорични обаче, че институтът не предлага ведомствени жилища на служителите си. В същото време апартаменти от жилищния фонд на OPHML се отпускат само на т.нар крайно нуждаещи се. Лицата, попадащи в тази категория и техните семейства, трябва да имат доход не повече от 450 евро на член на фамилията. Особеност при изчисляването на доходите е, че всяко първо дете се смята за половин единица, а следващите – като четвъртинка. Елементарната сметка показва, че за да може да обитава жилище от социалните фондове на Франция, общата максимална месечна издръжка на семейство с две деца, като това на Чобанов, е далеч под приходите, които декларира пред медиите, че получава – около 3000 евро месечно.
Агенция Монитор изпрати запитване до френските социални служби по казуса, чийто отговор все още очакваме.
Половинката му насъсква полицията срещу журналисти
Потърсен за коментар на обвиненията срещу него и на социалните облаги, които ползва, Атанас Чобанов се скри от журналистическите въпроси. Той не беше открит на адреса си – проблем, с който са се сблъсквали както френските, така и българските разследващи в опит да го призоват на разпит. Не бе открит и в научния институт, където би трябвало да работи. При проба на Канал 3 да достигне до него пък, съпругата му Мария изключи домофона и извика дори полиция, като се оплака на властите, че е тормозена. Дошлите на място униформени обаче само констатираха, че журналистите коректно вършат работата си, като търпеливо чакат на тротоара събеседника си, който така и не се появи. Полицаите изрично уточниха, че в това няма никакъв проблем и си тръгнаха, пожелавайки приятен ден на представителите на медиите.
Нашенци се оплакват, че ги е измамил
Българи, живеещи в чужбина, се оплакват от години, че са били измамени и завлечени с пари от Атанас Чобанов. Средствата били предназначени за издаването на вестник във Франция, но отишли в джоба на „бивола“. За това съобщават самите те в специално създаден от тях блог, имащ за цел да разкрие далаверите на представящия се за парижки журналист нашенец.
През 2009 г. Чобанов успява да придобие права върху вестника „Парижки вести“, който доскоро е издавал заедно със съдружника си – вече покойния известен писател Александър Градинаров.
Първият брой на вестника излиза през април 2003 г. От декември 2004 г. обаче „Парижки вести“ излиза заедно с друг задграничен седмичник – лондонския „Будилникъ“. В изданието Чобанов се подвизава като директор. В отворено писмо група български творци, живеещи в чужбина, обаче заявяват, че Чобанов „е напълно неизвестен сред авторитетните и успели българи в чужбина“.
Преди 3 години Градинаров умира, но преди смъртта си разгласява публично, че е бил прецакан от доскорошния си партньор Чобанов, който „с измамни действия“ успява да му задигне вестника, като го използва като повод да събира спонсорства и дарения за собствената си издръжка.
източник: monitor.bg
