Турция закри повече от 160 медии и арестува над 100 журналисти след неуспешния опит за преврат през юли. Но това е само половината от историята. Освен заради натиска на властите инакомислещите журналисти в страната са под постоянен натиск и в социалните медии.
След 15 юли т.нар. интернет тролове все по-активно заплашват с физическо и сексуално насилие различни представители на средствата за масова информация. Увеличават се и случаите на хакнати профили – на медии, на отделни техни представители, на блогъри. Във „Фейсбук“ и „Туитър“ действат „тълпи за линч“ от пропрезидентски настроени потребители, чиято цел е да запушат устата на критиците.
От януари до сега Международният институт по печата е регистрирал
повече от 2000 случая на онлайн насилие в Турция:
заплахи за убийство, за физическа разправа, за сексуално насилие, хакерство, съобщава британският вестник „Гардиън“. Данните се огласяват в период, в който турските власти затвориха още 10 вестника, две агенции и три списания, фактите зад тези смущаващи цифри обаче са още по-смущаваши.
Жените журналисти в страната са най-заплашени и страдащи от повсеместната активизация на троловете. Чрез стотици акаунти те постоянно заливат представителите на нежния пол с обиди и закани, задето се опитват свободно да изразяват мнението си. Sluts и Whores са най-безобидните определения към тях, пише „Гардиън“. „Когато жените биват критикувани, това никога не е без сексуална конотация – коментира координаторът на международния институт в Турция Гюлсин Харман.- Жените журналистки задължително са „кучки“, които не са добре е…и, поради което те мислят и пишат по този начин“.
Мачо културата в Турция ескалира много в последните години, допълва Емре Къзълкая, един от първите турски журналисти, занимаващи се с троленето. „По време на антиправителствените протести в парка „Гези“ през юни 2013 г. жените за пръв път бяха толкова масово подложени на онлайн сексуален тормоз“ – разказва той. Към ден днешен
най-сериозни са атаките срещу прокюрдски журналисти и към турски граждани, които работят в международни медии.
Самият Къзълкая, който е известен критик на президента Реджеп Ердоган, получава около 900 заплашителни туйта от автоматизирани акаунти по време на протестите в „Гези“ .
Според експертите троловете често са пряко свързани с управляващата Партия на справедливостта и развитието (АКР на латиница).
Най-известни и последователни в тормоза над критиците на властта са AKtrolls. Тази организация бе особено активна в юлския преврат и последвалите репресии спрямо медии. Тиранията онлайн е достигнала до точката, в която, „ако един журналист не изразява достатъчно съчувствие на хората, загубили живота си в нощта на 15 срещу 16 юли, или е „поддръжник“ на преврата, или е „национален предател“, разказва Гюлсин Харман.
Според Казълкая до средата на 2013 г. с тролене се занимават преди всичко младежките структури на АКР. През септември с.г. обаче партията назначава 6000 човека в нова структура, наречена New Turkey Digital Office. Въпросният екип е отговорен за превръщането на сантиментите към Ердоган в модни и добре насочени хаштагове.
Друга и потенциално още по-заплашителна форма на насилие идва от т.нар. „влиятелни изразители на мнение“. Обикновено това са проправителствени анализатори и редактори, защитаващи яростно Ердоган.
Техните коментари се превръщат в „инструмент“, чрез който троловете нарочват обектите си.
Мнението е на Ефе Созери, турски журналист, живеещ в изгнание в Хага. „След като един журналист бъде порицан от известна персона, се създава усещане, че критиката идва от още по-високо място“, допълва Гюлсин Харман. Според нея нападателите се чувстват напълно необезпокоявани в общата атмосфера на безнаказаност за клевети и обиди спрямо опозиционните медии. Проправителствените лоялисти действат и като сигнализират властите за проявите на техни критици.
Созери припомня случая с холандския журналист от турски произход Ебру Умар. През април тя бе арестувана, докато почиваше в Турция, след като публикува в „Туитър“ турското знаме с хаштаг #FuckErdogan. Туитът бе съпътстван от онлайн линч и така е забелязан от мъжа на личната секретарка на Ердоган. Той призовава полицията „да задържи това същество“, вследствие на което Умар прекарва няколко часа в участъка.
Поне 20 са хакнатите журналистически профили т.г., съобщава още Международният институт по печата. „Хората трябва да се съмняват, когато опозиционен журналист публикува в профила си снимка на Ердоган и извинение под нея“, потвърждава Харман и посочва два примера. През юни акаунтът на Чан Атаклъ в „Туитър“ е разбит и в него се появява съобщение: „Извинявам се на нашия почитаем президент, към когото бях несправедлив с клевети и обиди“.
В профила на Хасан Джемал пък е публикувано послание: „Извинявам се на всички мъченици и на турската нация за подкрепата, която дадох на терористите от прокюрдската народно-демократична партия“. И двете съобщения се оказват дело на хакерска атака.
Турция обаче е основен партньор, от който Западът не може да си позволи да се отдръпне. Когато обаче става въпрос за демокрация, има две реалности в Турция. И става все по-ясно, че те никога няма да се срещнат.
източник: Сега
