Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 –…
Президентът издава указите за назначаване на „тримата големи“ в съдебната система – главния прокурор и председателите на двете върховни съдилища. Той може да откаже издаването на указа по предложението на Висшия съдебен съвет само веднъж. Досега президент се е възползвал само веднъж от това правомощие – през 1999 г. Тогава ВСС избира за главен прокурор Бойко Рашков, президентът Петър Стоянов отказва да подпише указа и ВСС избра Никола Филчев. Петър Стоянов този път подписва.
Какво предстои на следващия президент
В мандата на следващия президент ще бъдат избран новият председател на Върховния административен съд. Това ще се случи още през 2017 година. В края на 2019 година ВСС трябва да избере наследника на главния прокурор Сотир Цацаров.
Държавният глава посочва директно 1/3 от състава от Конституционния съд. Останалите 2/3 се попълват от Народното събрание и общо събрание на върховните съдии. В мандата си новият президент ще трябва да посочи двама конституционни съдии на мястото на Борис Велчев и Кети Маркова.
При предсрочни парламентарни избори, президентът назначава служебен кабинет, който отговаря за провеждането на вота. В мандата си настоящият държавен глава Росен Плевнелиев направи това два пъти.
Изборен ден
Изборният ден започва в 7 ч сутринта в неделя и ще приключи в 20 часа вечерта на същия ден. Извън страната се гласува в същия часови диапазон, съобразен с местното време. Право на глас имат навършилите 18 години, включително и тези, които в неделния ден ще навършат пълнолетие, стига да не изтърпяват наказание „лишаване от свобода“, или да са поставени под запрещение, както и да имат постоянен адрес в страната към осми август тази година.
Според последните изменения в Изборния кодекс гласуването на национални избори е задължително. На практика обаче това не е така. Дори избирател да не гласува на президентския вот, за да бъде наказан с „отписване от избирателните списъци“ той трябва да пропусне още един национален избор от същия вид – т.е. не трябва да гласува и на президентския вот 2021 година. Дотогава обаче Изборния кодекс почти сигурно ще бъде променен, тъй като се очаква решение на Конституционния съд по темата.
Заради задължителното гласуване в бюлетината на тези избори е включена и опция „Не подкрепям никого“, която стана причина за пренаписване на правилата по време на кампанията. След последните изменения в кодекса, наказателният вот ще се отчита при изчисляването на резултата от избора за президент и вицепрезидент.
В бюлетините може да се гласува само с два знака: „V“и „X“, поставени със син химикал. Един от тях по избор се поставя в квадратчето пред избраната кандидат-президентска двойка. Имената на кандидатите са изписани на бюлетината.
Бюлетината се получава от член на избирателната комисия. Тя се откъсва от кочана пред гласуващия, преди той да влезе в тъмната стаичка се поставя и първият печат на гърба. Вторият – след като е отразен вотът. Тогава се откъсва и долният десен ъгъл с поредния номер.
Бюлетината се сгъва още в закритото помещение по начин, по който няма да позволи разкриване тайната на вота и се пуска в кутията „Президент и вицепрезидент“.
Информационни табла за начина на гласуване ще има както в кабината за гласуване, така и пред изборните помещения. На тях са посочени телефоните за сигнали, жалби, за нарушения в изборния процес.
Машинно гласуване в 500 секции
За президент и вицепрезидент ще може да се гласува с машини в 500 секции в цялата страна. Този път машинното гласуване не е експериментално, а официална алтернатива на традиционното гласуване с хартиени бюлетини.
Повечето от избраните секции за машинно гласуване са в окръжните градове и в София, където например такава възможност ще има в 66 секции. Машини за гласуване ще има и в някои секции в по-малки градове, като например Алфатар, Ракитово, Попово, Чирпан, Долни Дъбник, Долна Митрополия, Брезник, Вършец, Берковица, Ябланица, Димово, Бобошево, Аксаково и др.
Гласуването чрез машина става в отделено с параван място, където е разположено устройство с дисплей. Времето за машинно гласуване е ограничено до 6 минути. Стартът се дава от председателя на изборната комисия. Избирателят отбелязва предпочитанията си върху електронна бюлетина чрез докосване на сензорния екран върху квадратчето с номера на съответния кандидат или на квадратчето „Не подкрепям никого“. Той има право да променя избора си, като накрая трябва да даде потвърждение „Гласувам“. След това машината му дава хартиена разписка, на която трябва правилно да е отбелязан изборът му. Ако това е така, тя се пуска в непрозрачна кутия.
Каква е вашата реакция?
Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 – Политология (Публична администрация) с тема на дисертационния труд: Комуникации в процеса на политиките (Изграждане на обществена съпричастност при стратегически публично-частни партньорства). Андрей Велчев е магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Масови комуникации в Нов български университет. Автор е на множество публикации и интервюта, посветени на проблемите на комуникациите, журналистиката, маркетинга и политическите комуникации. Член е на Българското дружество за връзки с обществеността, Съюза на българските журналисти и International Federation of Journalists (IFJ)