От 1878г. до днес са провеждани общо пет референдума в страната. Референдумът, който се провежда днес е третият, който се състои след демократичните промени през 1989г.
На 19 ноември 1922 г., се провежда първият референдум в България. Въпросът е бил дали да бъдат съдени министрите от няколко правителства, смятани виновни за националните катастрофи на България през 1913 и 1918 г. в резултат на участието на страната в Междусъюзническата война и Първата световна война.
На 8 септември 1946 г. се провежда референдумът за формата на държавно управление – монархия или република. Това става, след като през 1944 г. на власт е дошло правителство на Отечественият фронт, подготвило почвата за управлението на БКП през следващите 45 години.
През 1968 г. Народното събрание решава да се изработи нова Конституция на страната. Конституцията е приета с референдум на 16 май 1971 г.
На 27 януари 2013 г. се провежда първият национален референдум в демократична България. Въпросът в него е: „Да се развива ли ядрена енергетика в България чрез изграждане на нова ядрена централа“.
На 25 октомври 2015г. Се провежда национален референдум, назначен от президента на Република България Росен Плевненлиев, с формулировка: „Подкрепяте ли да може да се гласува дистанционно по електронен път при провеждане на изборите и референдумите?“.
Днес, на 06 ноември 2016г., се провежда референдум по инициатива на Слави Трифонов и колегите му от „Шоуто на Слави“, след като беше събрана подписка с подкрепа от малко над 680 000 граждани.
Конституционният съд отклони три от първоначалните шест въпроса поради несъответствие с основния закон и поради факта, че един от тях вече беше подложен на референдум година по-рано.
Въпросите, които са включени в бюлетината, са следните:
1) Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?
2) Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?
3) Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?
Гласуването на национален или местен референдум е единственият вид избор, който не беше включен в обхвата на задължителното гласуване в Изборния кодекс.
Ако решите да гласувате на референдума имате право да отговорите на един, на два или три въпроса. Достатъчно е да попълните само един от отговорите, за да се брои бюлетината ви за валидна.
Дори да гласувате с празна бюлетина или да я превърнете в невалидна, като я задраскате – тя ще се брои при изчисляването на общата избирателна активност за референдума, която е от ключово значение за приемането или отхвърлянето на решенията от него.
Референдумът има задължително действие, ако на всеки от въпросите гласуват не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание и ако с „да“ са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели.
Ако бариерата за активността не се прескочи, но все пак гласуват повече от 20% от избирателите, Народното събрание е длъжно да разгледа въпросите, подкрепени с мнозинство. Не е длъжно обаче да ги приеме.
източник: Дарик
