В ерата на пиарството и визуалните послания кандидат-президентската кампания засега протича като посредствено шоу. Без хрумвания, които да се запаметят. Щото ентусиастите, обречени на провал в това изпитание, поне да оставят в аналите на историята своя оригинална следа. Даже Жорж Ганчев, с пребогат опит в кастингите за президент (за четвърти път се явява, неудържимият) и при все артистичното му амплоа на бард, не съумя да постигне повече от една стихотворна импровизация. А напоследък става все по-съмнително, че електоратът въобще възприема мерена реч. Шекспир в политиката сега и тук е толкова неуместен, колкото мнозинството от регистрираните в ЦИК “кандидати на славата”…
Ударението в рекламата на себе си Жорж поставя върху изискването президентът да е “личност с фасон”, която да разполага с познанства по света и да бъде материално състоятелна. Макар че такава личност комай вече имахме доскоро и не прокопсахме. И откъм зализан фасон го докарваше бранителят на евроатлантическите ценности Плевнелиев, и откъм внушително имущество. И пак народът го недолюби.
И като започнахме с шоу подхождащите към настоящото политическо представление, редно ли е да отминем най-популистичното явление – Митьо Пищова и Радо Шишарката? Не. Отдаваме им дължимото. Тяхната предизборна оферта се изчерпва с простонародни кулинарни съблазни – кюфтенца, кебапченца, топла питчица, биричка за старците и лимонадка за бабичките. И песни, песни. Шишарката щяла да ги изпълнява за подем на настроението в селата, където планират да се разгръща кампанията им. За външна политика кандидатите дума не обелват. И чест им прави. Знаят, че няма да им се наложи. Точно са преценили периметъра си на въздействие. В същия дух е издържано и протоколното облекло на кандидат-президента Димитър Маринов (Митьо Пищова) – бял анцуг със зелени и червени биета в разцветките на националното знаме.
Развлекателните персонажи, които ЦИК регистрира, понеже не й е наложено запрещение зевзеци и маниакални особи да обиграват миманса на зрелището, се изявяват още по изгрева на демокрацията. Но какво бе то тогава? Нерде блестящи сатирици като Христо Бойчев и Иван Кулеков през 90-те с незабравимите им скечове в народния “хипермаркет” ЦУМ, нерде Пищова и Шишарката… Имаше тогава шикарен ум, народопсихология на висотата на големия и непоставян, макар и уместен в наши дни драматург Ст. Л. Костов. Е, сравнението между тези две квази-кандидатпрезидентски двойки не олицетворява ли най-ярко интелектуалния регрес на обществото?
А какви са изявите на кандидатите проминенти, тежките артилерии? Сочената от социолозите за печеливш вариант Цецка Цачева залага на формулата “човек от народа”: “Аз съм една от вас.” Същото говорят и такива необосновано оптимистични участници в конкурса като Румен Гълъбинов и Веска Волева, примерно. И такива ще фигурират в бюлетината. Щели да наричат нещата с истинските им имена и да осигурят доходи и сигурност на населението. Истинските имена на нещата ние си ги знаем и без тяхна намеса, а за доходите и сигурността се усъмняваме от раз.
В сходна стилистика някак са издържани и клиповете на ген. Румен Радев и Татяна Дончева. Личи им, че от едно люпило са пръкнати – БСП. Те излагат на показ и лични умения. При генерала авиатор виждаме самолет, устремен към небесните висини, и чуваме отново уверенията, че и той е един от нас. Че няма да ни предаде. И всичко ще стори в името на България. Дай боже. Тя и Татяна Дончева изпълнява пицикато на същата струна: “България има нужда само от едно – да бъде обичана!” И като музикална илюстрация на входа на кампанията изпълни националния химн на цигулка. Той може да лети, тя пък да свири. Инструментите, които владеят, как ли ще им послужат при срещи на високо равнище? Що ли пък не. Защо едно виртуозно изпълнение на “Леката кавалерия” на Франц фон Супе да не послужи за убедителен аргумент при срещи с лидерите от ЕС? Или летецът г-н Радев да въведе г-н Путин в тънкостите на пилотирането. Той си пада и по тази част, освен по бойните спортове, посредством които също вещият в областта премиер Борисов не съумя да намери общ език при контактите си с руския президент.
Та да се върнем на пиарството. Колегите, обезпечаващи убедителността на своите работодатели за техния просперитет ли полагат усилия или за поражението им?
Милена Бойчева, в. Труд
