Космическото дърво е древен символ, чието значение разкрива един от българските обичаи „Русалии”. То е изобразявано върху тъканите на носиите, върху камъни или метал. Стилизирано или натуралистично то винаги говори за нещо друго от невидимия свят. Символът му се намира вплетен и в килимите ни.
Трудно е да си представим, че космическото дърво има връзка със света на съвременния човек, но това търси младата психоложка Михаела Виденова, която изследва как ритуалът материализира именно тази представа – за връзката с общността през центъра на личността АЗа, изобразено като ствол на дърво.
Михаела провежда с помощта на етнолози, серия от отворени семинари по аналитична психология, където обичаите и показват как нашите предци са лекували. Те са имали много хуманно отношение към психично болните или хората със странности, които са възприемали като обладани от нечисти сили или като докоснати от необикновени същества – русалки и самодиви. За българите това състояние е лечимо.
Преди да се върне в общността болният преминава през подготвяна фолклорна игра, която показва много дълбока основа. На пръв поглед това е едно мъжко хоро на облечени в бели носии здравеняци, което се провежда през лятното или зимното слънцестоене. Интересното е, че в Северна България се прави през лятото, а на юг – през зимата. Но веднага изпъкват особените детайли. Подготвя се т.нар. „мълчана вода”. Това може би означава, че има и „говореща вода”, но тази, която не е натоварена с енергийно влияние е тази, която лекува.
Избраните предварително мъже се отделят от селото и не само се отдават на мълчание, но представят да се занимават с обичайните си дейности и спазват строги правила. Силата е взета от лечебен извор, но само чрез обета на мълчанието. Целта е водата да не „чуе” никаква друга реч, освен тази на възстановеното здраве, взета от силата на самата природа в особено слънчено активни дни.
Но едва ли ще разберем съдържанието на обреда, ако го разглеждаме отделно от цялостната обредна система. В Северна България той се нарича и „калушарски”, Ритуалният комплекс включва поредица от очистващи дейности. Започва се спасовското хоро на Спасов ден, празнува се Възнесение Господне, което е последвано от ходенето на росен, молебен за дъжд, русалската седмица, и Свети Дух, които са кулминацията. В южната си разновидност обредът се изпълнява през 12-те мръсни или погани дни от Коледа до Богоявление, но може и до Иванов и Йорданов ден – с ваденето на кръста от водата.
Калушарските игри в Северна България се провеждат по време на русалската седмица – преди или около Петдесетница. Това е времето, в което се вярва, че бродят русалки и самодиви, които могат да навредят на човека и животните и да повлияят на плодородието, но в някои случаи носят самите те плодородие и здраве. В русалската седмица е опасно да се сгодяваш, жениш, зачеваш или раждаш.
В северния вариант ритуалът се изпълнява от лечителска мъжка дружина с нечетен брой момци с водач – ватай или ватаф, съпроводени с музикант. Ватафът лично събира билките и знае баянието и заклинанието за лечение на самодивската или русалска болест. Ватаф се става по наследство по мъжка линия или в редки случаи по заслуги. Той избира всеки член от дружината като търси определени физически и психически характеристики посредством обучението в движенията и наричанията. При влизането в дружината се полага клетва, която се пази в тайна. В процеса на лечение и наричане за плодородие играчите биват и дарявани от хората. Задължителен елемент са освен белите дрехи – белодрешковци, тоягата и калушарското знаме. В Северна България вместо дървена тояга има дървен меч. На тоягата и знамето се слагат задължително лечебни билки. Те се слагат и на пояса, на паницата с лечебна – „мълчана вода”. Тези билки са дважди по-силни след играта на калушарите и хората до ден днешен вярват, че ако си вземат от тях след хорото, те ще им донесат здраве.
Друг интересен момент са т.нар. „мамузи” звънтящи елементи или звънци на краката на играещите калушари. Те се слагат на тоягата и на пояса. Билките, които се използват са лайка, чесън, росен и пелин. При ритуала мъжете опъват черга на земята, върху която ляга болния. Отстрани се слага кръгла маса – синия, застлана с месал, върху която се поставя глинена паница и менче с „мълчана”, неначената вода, която е сипана от лековит извор, избран от ватафа. При танците ватафът държи в дясната ръка знамето, а в лявата паницата. 
Той направлява играещите момци, което прави с отривисти движения и посредством тоягата или знамето. Той нарича за здраве. Самото танцуване е около болния, паницата и после около калушар, върху който чрез лечебните действия болестта се прехвърля. Така тя бива изведена от болния и вселена в един от калушарите и след това върху него втори път се прави обредното баене. Самият водач отпива от водата в паницата, дава на болния и на един от играчите. В този момент болният може да излезе от лечебния кръг, защото е излекуван. Настрани от групата той може да припадне, но след това се свестява.
Музикалният инструмент е гъдулка, навремето се е използвал оркестър с кавали или гайди, като самата мелодия се нарича „русалийка” или „флоричка”. В някои места има фигура на персонаж, който не говори – ням или мут, който изпълнява комедийна роля, като използва нецензурни пантомими. Може да носи женски дрехи или да налага калушарите с дървена червена сабя или тояга и заедно с останалите потупва болния. В някои от случаите друга персона се казва „матар” и „мадар”, а играчите носят червена кърпа, запасана на кръст.
Зимните русалии танцуват в 12-те мръсни дни, когато народът вярва, че в този момент водата не е кръстена, че на земята излизат демонични и вредоносни същества, така както същото има и за северната разновидност на ритуала, но за лятното слънцестоене.
През лятото излизат русалки и самодиви, а през мръсните дни караконджули, таласъми и змейове. Те могат да пазят тайни или съкровища, но могат да донесат и голяма сила и здраве. Забранява се на хората да ходят нощем сами в гората, защото могат девойките да ги залюби змей, а мъжете да ги докосне караконджул. Мръсните дни приключват когато минат сурвакарите или се кръсти водата.
Ако се спрем на използваните думи в ритуала, на особеностите в дрехите, изборът на определени билки, както и на различните персонажи, ще разберем, че основата на целия този театър е много стара. Очевидно е, че разликата в броя на танцуващите на север и на юг, където калушарите са задължително четен брой и се движат по двойки, има подтекст. Зимното слънцестоене обикновено е на четна дата, докато лятното – на нечетна.
Дървената тояга е символ на космическото дърво, а то на свой ред има за задача да помогне при изваждането на болестта от нуждаещия се. Богомилите, например, са вярвали, че мъката е заразна и се предава както болестта. За да бъде изведена от организма, тя трябва да бъде помамена да излезе, като всъщност здравето бъде презаписано от „мълчаната вода”.
Много интересни са названията на различните актоьори в ритуала. Имената „ма-тар”, „ма-дар”, „ма-музи” и „мут” показват пряка връзка с по-стара основа, идваща от култ към Богинята-майка. Червената кърпа показва връзката с кръвта и покровителката на рода, а билките са така подбрани заради антисептични или силно пречистващи функции.
Особена е ролята на водата – освен изискването да е чиста, тя не трябва да носи друга информация освен от самата нея. Извършените обреди, преди хорото, са били в тишина. Но след това музиката зарежда позитивно течността. Следователно предците ни са знаели, че водата има памет и затова ако се пости покрай нея, без да се говори, тя става „мълчана” и много лековита. Не само това известно е на българите, че водата е по-активна през определени часове на деня.
Този ритуал е свързан с постигане на победа над долния свят с помощта на меча, който виждаме изобразен на богомилски стели, показващи именно надделяване над смъртта и омаломощаване на змея, изобразяван и в иконите със Св. Георги. Но няма съмнение и нещо друго.
При обреда „Русалии” символът на космическото дърво играе ролята на синхронизацията на Аза с общността. Част от лечението е именно в това да се върне целостта на общността чрез пренасяне на определена жертва или дар срещу получаването на друг – здраве. Така целостта е постигната – излекувано е не само селото, но и незримо целият свят.
Елица Димова
Портал12
