Преди броени дни се навършиха 58 години от смъртта на големия български писател и поет Ран Босилек. Съчетал рядката дарба на лирика и прозаика, той ни остави голямо по обем творчество за деца, събрано в десетки отделни издания и сборници. Ран Босилек е един от създателите на художествено оформената детска книга в България.
Ран Босилек е псевдоним на Генчо Станчев Негенцов.
Роден в Габрово, Ран Босилек завършва Априловската гимназия в града и известно време след това работи като учител. За своите малки ученици той написал първото си детско стихотворение „На косичка“, което било публикувано в списание „Светулка“. Следва славянска филология и право в Софийския университет, завършва право с докторат в Брюксел. Известно време е адвокат, но обичта му към децата става причина да започне да пише за тях.
Ран Босилек е един от пламенните радатели за създаване на правдива, съдържателна и високохуманна литература за деца у нас. Творчеството си писателят е изградил върху най-добрите традиции на българската детска литература. Безграничната му любов към децата, породена от непосредственото общуване с тях като учител, е неговият най-дълбок извор на вдъхновение.
Припомняме ви няколко от най-хубавите му стихотворения, които сме чели и препрочитали като деца:
Родна стряха
Бяла спретната къщурка.
Две липи отпред.
Тука майчина милувка
сетих най-напред.
Тука, под липите стари
неведнъж играх;
тука с весели другари
скачах и се смях.
Къщичке на дните злати!
Кът свиден и мил!
И за царските палати
не бих те сменил!
* * *
Родна реч
Родна реч, омайна, сладка,
що звучи навред край мен;
реч на мама и на татка,
реч, що мълвим всеки ден.
Тя звънти, когато пея,
в радостни игри ехти;
вечер приказки на нея
баба тихо ми реди.
И над книгата унесен,
родна реч ми пак шепти…
Милва като нежна песен,
като утрен звън трепти!
* * *
Я кажи ми
Я кажи ми, облаче ле бяло,
отде идеш, де си ми летяло?
Не видя ли бащини ми двори
и не чу ли майка да говори:
„Що ли прави мойто чедо мило,
с чужди хора, чужди хляб делило?“
Ти кажи й, облаче ле бяло,
жив и здрав че тук си ме видяло.
И носи от мене много здраве.
Много мина, мъничко остана.
Наближава в село да се върна,
да се върна — майка да прегърна.
Ето и някои от неговите приказки:
Неволята
Големанко
Най-голямото богатство
Косе Босе
Всяко зло за добро
Сполука
Момче и вятър
Правда и кривда
Който не работи, не трябва да яде
