Сега четете
Да си спомним за Ран Босилек

Да си спомним за Ран Босилек

Преди броени дни се навършиха 58 години от смъртта на големия български писател и поет Ран Босилек. Съчетал рядката дарба на лирика и прозаика, той ни остави голямо по обем творчество за деца, събрано в десетки отделни издания и сборници. Ран Босилек е един от създателите на художествено оформената детска книга в България.

Ран Босилек е псевдоним на Генчо Станчев Негенцов.

Роден в Габрово, Ран Босилек завършва Априловската гимназия в града и известно време след това работи като учител. За своите малки ученици той написал първото си детско стихотворение „На косичка“, което било публикувано в списание „Светулка“. Следва славянска филология и право в Софийския университет, завършва право с докторат в Брюксел. Известно време е адвокат, но обичта му към децата става причина да започне да пише за тях.

Ран Босилек е един от пламенните радатели за създаване на правдива, съдържателна и високохуманна литература за деца у нас. Творчеството си писателят е изградил върху най-добрите традиции на българската детска литература. Безграничната му любов към децата, породена от непосредственото общуване с тях като учител, е неговият най-дълбок извор на вдъхновение.

Припомняме ви няколко от най-хубавите му стихотворения, които сме чели и препрочитали като деца:

Родна стряха

Бяла спретната къщурка.
Две липи отпред.
Тука майчина милувка
сетих най-напред.

Тука, под липите стари
неведнъж играх;
тука с весели другари
скачах и се смях.

Къщичке на дните злати!
Кът свиден и мил!
И за царските палати
не бих те сменил!

*  *  *

Родна реч

Родна реч, омайна, сладка,
що звучи навред край мен;
реч на мама и на татка,
реч, що мълвим всеки ден.

Тя звънти, когато пея,
в радостни игри ехти;
вечер приказки на нея
баба тихо ми реди.

И над книгата унесен,
родна реч ми пак шепти…
Милва като нежна песен,
като утрен звън трепти!

*  *  *

Я кажи ми

Я кажи ми, облаче ле бяло,
отде идеш, де си ми летяло?

Не видя ли бащини ми двори
и не чу ли майка да говори:

„Що ли прави мойто чедо мило,
с чужди хора, чужди хляб делило?“

Вижте и

Ти кажи й, облаче ле бяло,
жив и здрав че тук си ме видяло.

И носи от мене много здраве.
Много мина, мъничко остана.

Наближава в село да се върна,

да се върна — майка да прегърна.

Ето и някои от неговите приказки: 

Неволята 

Големанко  
Най-голямото богатство  
Косе Босе  
Всяко зло за добро 
Сполука 
Момче и вятър 
Правда и кривда  
Който не работи, не трябва да яде

 

 

Каква е вашата реакция?
Много ми хареса
0
Не ми хареса
0
Не съм сигурен
0
Развълнувах се
0
Вижте коментарите (0)

Напиши коментар

Вашият мейл адрес няма да бъде публикуван.

Нагоре