Проф. Михаил Константинов в интервю за предаването „Това е България” на Радио „Фокус”
Водещ: Правителството поддържа кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН и подкрепата ще продължи поне до 26 септември, когато тя трябва да е сред първите двама кандидати. Междувременно докъде ще стигне скандалът с българската номинация за генерален секретар на ООН – задаваме въпроса на проф. Михаил Константинов.
Михаил Константинов: Първо искам да ви предам поздрав от едно прекрасно българско място, един природен феномен, нарича се „Побитите камъни“. Аз се намирам в момента тук и трябва да ви кажа, това е такава неземна красота, че някак си като гледа човек, какво е направила великата природа и вижда колко е жалко и нищожно всичко, с което се занимаваме ние. Но нека да се върнем на вашия въпрос, след този поздрав от мен и от „Побитите камъни“. Всичките разправии, които възникнаха по повод кандидатурата на госпожа Бокова, вече бяха нещо като гаранция, че тя няма да бъде избрана. Има един основен принцип при такива международни организации, че когато около една личност много се шуми, все едно дали обосновано или не, когато има скандали и разправии, те предпочитат да не я изберат тази личност, по-ще им бъде лесно и по-спокойно, и затова някой път, говоря по друг повод, разбира се, ярки личности не са били избирани, защото са били в някакъв смисъл конфликтни, около тях е имало повече шум. Така че още възникналия скандал беше нещо като гаранция, че този избор няма да се състои.
Водещ: Проф. Константинов, само да внесем едно уточнение, защото ние, българите, сме склонни да се самобичуваме, но около госпожа Бокова възникнаха проблеми още при преизбирането й за втори мандат за ЮНЕСКО и тези проблеми не идваха от България.
Михаил Константинов: Точно така. Аз не казвам, че те имат само български произход. Даже преди да кажа, че вече в България има скандали, имаше международни разправии. Едно от съществените неща, поради които госпожа Бокова попадна в черния списък на американците, бяха само самоволните й действия по приемането на Палестина за член на ЮНЕСКО. Резултатът беше, че най-големият спонсор на тази организация САЩ се оттеглиха и това доведе до тежки финансови проблеми за организацията, и пак повтарям, тези действия нямаше как да не бъдат запомнени, и от американците, и от британците, и това беше нещо като, как да ви кажа, предварителна лоша атестация. Човек, който така се е представил пред супер силите, общо взето няма шанс. Това е, което се сещам и то предопредели останалите неща, които се случиха. А що се отнася до кандидатура – мисля, че това е несериозно да се говори за втора, защото излиза, че ние едва ли не имаме някакво свещено право на кандидатура и сега може да ги сменяме колкото искаме. Така или иначе Орешарски издигна госпожа Бокова, следващото правителство го подкрепи това издигане, сега – каквото стане в крайна сметка. Смятам, че не трябва да се издига друг кандидат, а с този кандидат, както ви казах, опасявам се, че нещата не стоят много добре.
Водещ: Ако обаче Кристалина Георгиева бъде издигната от други държави, каква реакция трябва да има българското правителство по въпроса?
Михаил Константинов: Това нещо за мен ще бъде пълен цирк. Колкото и да е странно, когато една държава издигне кандидат, там няма изрично изискване той да е неин гражданин, защото някак си се предполага имплицитно, че ще бъде така. Мисля, че това е несериозно. Между впрочем на мен не ми харесва поведението на госпожа Георгиева, която в момента шикалкави. Тя трябваше ясно да каже „да, искам да бъда кандидат“ или „не, отказвам“, а не тук да изправя на нокти най-различни хора и организации и да държи, така да се каже, нещата в напрежение. Честното поведение в този момент е да каже: „да, приемам да бъда номинирана“ или „не, отказвам“, а не „ама, аз ще видя“, „аз не съм решила“, то не знам си какво, това се описва с българската дума шикалкавене. Аз лично не харесвам хора, които шикалкавят.
Водещ: Проф. Константинов, въпросът е как да загасим пожара? От БСП искат изслушване на премиера в Народното събрание по провала, те вече смятат, че е провал кандидатурата на госпожа Бокова и това се дължи на правителството, което е лишило България от сигурно избиране на нейната номинация?
Михаил Константинов: Категорично това не е вярно, тази кандидатура е провалена по друга линия, не по линия на правителството.
Водещ: По коя линия?
Михаил Константинов: Първо по линия на скандалите, които възникнаха извън България и в България по отношение на тази кандидатура и второ, с действията на кандидатката по самоволното включване на палестинската автономия като член на ЮНЕСКО, при това очевидно против желанието на такива супер сили като САЩ и Великобритания. Така не се действа или по-точно, когато се действа така, има и наказание и наказанието го виждаме в момента.
Водещ: Проф. Константинов, Ирина Бокова е човек с опит в международните дела, за какво й е било кандидатирането за генерален секретар на ООН, след като тя прекрасно е знаела последствията от собствените си действия?
Михаил Константинов: Има първо един такъв етап в развитието на всеки човек, когато неговите действия са външно неадекватни, бих казал, обективно неадекватни, но той си мисли, че те са много правилни. Това е липсата на правилна самооценка. Дори, ако предположим, че госпожа Бокова в началото е имала реални надежди това да се случи, трябваше да е ясно, че след тези гласувания няколко пъти 5-то място и т.н. не е сериозно тази кандидатура да продължава. Между впрочем, ако трябва да сме точни, аз вече виждам, че в едни други велики избори, които предстоят между нашите два тура на 6 и 13 ноември, също има хора, за които се питат те защо кандидатстват на тези избори и така ли трябваше великият американски народ да намери своите представители, но, както казваше един колега, да не плачем на чужд гроб, а на нашия, но виждате какви неща стават по света. Ако нашата кандидатка за шеф на ООН е неадекватна и противоречива, както се вижда, то погледнете какво се случва във великите САЩ. Не искам да продължавам повече, защото аз дълбоко уважавам наистина великия американски народ и мисля, че той заслужава по-добри негови представители да го управляват.
Водещ: Има ли възможност, след тази каша с номинацията за генерален секретар на ООН България да се измъкне с минимални щети?
Михаил Константинов: Аз изобщо не мисля, че България е понесла щети. Нека да гледаме хубавите неща – България е издигнала някаква кандидатура, госпожа Бокова първа между равни, ако искате да направим такова състезание, така че България не е понесла негативни, нека да не гледаме толкова в черни краски нещата. Опитали сме, нещо не е станало, забравяме за случая, не може всеки път да ви върви, плюс това за какво вървене става дума, не е много ясно. Вижте, случаят, както се казва, е преекспониран, прекалено много му обръщаме внимание, този случай вече не заслужава толкова внимание. Имаме прекалено много проблеми за решаване, да си се взрем в тях, да решим какво ги правим и да започнем да действаме, няма друг да ни свърши работата, ние ще си я свършим. Ние трябва да направим България такова място за живеене, че нашите деца да не бягат от България и да останат тук. Ако това не го направим, няма да ни има.
Водещ: Проф. Константинов, от цялата тази история, разбира се, ползата е в поуките, които ние ще си извадим и като държава, и като българи. Най-напред не ви ли направи впечатлението, че ние говорим за номинация, но не знаем, защо искаме да спечелим този пост.
Михаил Константинов: Спечелването на този пост е престижно.
Водещ: Хубаво, ще има българин, той какво ще прави на този пост, какви ангажименти поема?
Михаил Константинов: За България конкретно нищо, тя госпожа Бокова нищо не прави за България и като председател на ЮНЕСКО, но аз не съм очаквал и тя да го направи. Ние не трябва да си мислим, че щом тя е българка, непременно ще направи нещо точно за България. По-скоро това се свежда до лично качество, тя или той, който отива на висок пост, назначава някакви свои познати на работа, но това го правят абсолютно всички. Между впрочем за такива назначения също се говори много и те бих казал, че съпътстват всяка висока длъжност. Няма такъв назначен на висока длъжност, който да няма съмнителни назначения на по-ниските нива, да не говорим за едно време, че председателят на ЕК или председателката, ако помните Едит Кресон, назначи личния си зъболекар, който може би е бил нещо малко по-лично, освен зъболекар, но това не е наша работа, та той беше назначен с 200 хиляди евро заплата за висш съветник в ЕС. Защо – защото бил зъболекар и изобщо специалист в много области. Вижте какъв супер скандал от човек, поставен на върха на Европа.
Водещ: Тя свали цялата комисия, заради това.
Михаил Константинов: Да, свали, но какво й се случи по-специално – нищо, отиде да си яде парите на спокойствие и повече няма да заема висок пост. Нещо да беше осъдена, да беше казано в морален аспект: „Не правете това, това е позорно, това е лошо“ – не. Подаде си оставката, нещо да сте чули за разследване, нещо за затвор. 200 хиляди евро са много пари, тя всъщност ги открадна госпожата, а те не са само това. Ако разнищят всичките неща, които е правила, ще се окаже, че милиони е злоупотребила, но както виждате тези неща им се разминават. Изобщо нека да не си мислим, че на Запад живеят някакви кристално чисти хора, които гледат как да помогнат на страната си да стане по-добро място за живеене, нищо подобно. Те се опитват да направят за себе си по-добро място за живеене и накрая се издънват по безобразен начин, нещо, което виждаме. Пак си остава да си гледаме, да си гледаме държавата, да си я оправяме, България е прекрасна държава, с прекрасни дадености, много уми хора се раждат тук, страхотно красиви жени живеят в България, просто това е държава мечта, трябва да я дооправим.
Водещ: Проф. Константинов, от висините на „Побитите камъни“ какъв поглед хвърляте към президентската надпревара, вече имаме повече двойки, които се появяват на хоризонта?
Михаил Константинов: Имаме повече двойки, голяма част от тях са очаквани. Голямата неизвестна, разбира се, е двойката фаворит, нея ще я научим на 2 октомври. Това има два аспекта. От една страна противниците на ГЕРБ са силно изнервени, приличат на боксьор, който тича из ринга и размахва юмруци, но срещу него стои само съдията и се крие по ъглите, няма противник. От друга страна представителят на БСП спокойно си обикаля телевизиите, прави си пиара, няма кой да му опонира. Така че да издигнеш късно кандидат има и плюсове, и минуси. Но късното издигане между другото не е хубаво за българския народ. Това показва неуважение, казвам го съвсем откровено. Българският народ имаше право по-рано да научи своите кандидати, по-рано да зададе своите въпроси, по-рано и повече време трябваше да има, за да се ориентира. Прекалено късно е действително 33 дни преди изборите да издигаме кандидат.
Каква е вашата реакция?
