Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 –…
Гостите на Националното честване по повод 139 години от боевете ще могат в събота безплатно да посетят и Командния пункт на генерал Столетов и Зимната войнишка землянка
На 27 август 2016 г. входът за музейната експозиция в Паметника на свободата на връх Шипка ще бъде свободен.
Гостите на Националното честване по повод 139 години от Шипченската епопея ще могат в събота безплатно да посетят и Командния пункт на генерал Столетов и Зимната войнишка землянка, намиращи се на 1 км северно от връх Шипка, съобщават от Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“.
Пълната програма по часове със събитията на 27 август /събота/ в рамките на Националното честване на 139-годишнината от Шипченската епопея вече е качена и на сайта на Националния парк-музей „Шипка“ : http://www.shipkamuseum.org/
И тази година на историческия връх ще има възстановка на драматични моменти от боевете, а представителите на Национално дружество „Традиция” ще направят пред многобройните гости демонстрация на строеви и стрелкови умения на българско опълченско отделение. Западно от Паметника на свободата от 10:30 часа до 17:00 часа ще има и детска работилница съвместно с учебен проект „Пътуване с история“ и Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“.
От 10:30 до 15:00 ч.в събота НД „Традиция” организира и Фотографско ателие „Влез във военна щабна палатка” до барелефите в подножието на Паметника на Свободата. От дружество „Традиция” обещават да зарадват гостите на празника и с приготвен във военно-полева кухня истински войнишки борш. От 9:30 до 12:30 ч. ще се проведе и състезание по ориентиране в района на голямата батарея.
Припомняме, че първото събитие в рамките на Националното честване на 139-ата годишнина от Шипченската епопея бе на 9 август т.г., когато в залата на Художественагалерия – Казанлък бе открита фотоизложбата „И днес йощ Балканът…“, посветена на 60-годишнината от създаването на Националния парк-музей „Шипка“.
В изложбата бяха подредени 44 творби на 20 автори, определени от журито като най-добри сред 106-те фотографии, участващи в Националния фотографски конкурс с едноименното мото. Всяка една от фотографиите в изложбата показва собствения поглед и емоция на автора – родолюбец от съприкосновението с най-високия връх в нашата история – Шипка.Позитивните отзиви станаха повод организатори и присъстващи да се обединят около идеята Националният фотографски конкурс „И днес йощ Балканът…“ да се превърне в традиционен.
Паметникът на свободата на връх Шипка е открит тържествено и осветен на 29 август 1934 г. Негови проектанти са арх. Атанас Донков, арх. Иван Данчов и скулпторът Александър Андреев. За увековечаване на паметното събитие, обединило широки слоеве на обществото, по случай освещаването на паметника на историческия връх са били издадени и изработени и пощенски марки и значки.
Идеята за паметник, увековечаващ героичния подвиг на българските опълченци и руските воини, участвали в решителния епизод от Руско-турската Освободителна война, се заражда още през 1879 г., но осъществяването й се забавя. Благодарение на усилията на Министерство на войната, на Комитета за въздигане на Паметник на свободата и с доброволната лепта на хиляди граждани, институции и организации половин век по-късно величественият монумент е факт.
Отбраната на Шипченския проход е една от най-героичните и решаващи битки с участието на Българското опълчение по време на Руско-турската Освободителна война 1877-1878 г. Боевете, които се водят от 09/21 до 13/26 август 1877 г. между защитниците на прохода под командването на ген. Н.Г. Столетов и многократно превъзхождащия ги по численост корпус на Сюлейман паша, влизат в българската история под името Шипченска епопея.
Каква е вашата реакция?
Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 – Политология (Публична администрация) с тема на дисертационния труд: Комуникации в процеса на политиките (Изграждане на обществена съпричастност при стратегически публично-частни партньорства). Андрей Велчев е магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Масови комуникации в Нов български университет. Автор е на множество публикации и интервюта, посветени на проблемите на комуникациите, журналистиката, маркетинга и политическите комуникации. Член е на Българското дружество за връзки с обществеността, Съюза на българските журналисти и International Federation of Journalists (IFJ)