В България има много генерали – в армията, в полицията, в дипломацията, в политиката, в болниците и дори във футбола. Наближат ли президентски избори, генералският профил става един от най-котираните на политическия пазар, тъй като по неясни причини се „подразбира“, че щом президентът е и върховен главнокомандващ на армията, е добре да се допълва от вицепрезидент под пагон. В настоящата силно изострената международна обстановка акциите на генералите скочиха и партийните централи пробват общественото мнение с подхвърляне на генералски номинации директно за президент.
„Най-големият български генерал“ без всякакво съмнение, е лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Той вече официално обяви, че обмисля да се кандидатира за президент, а от средите на левицата също лансираха генерал – сегашният командир на бойната авиация ген. Румен Радев.
В управляващото крило на Реформаторския блок, което вече си прави сметката да излъчи кандидат за вицепрезидент на Борисов, също се върти генералско име – това на Съби Събев. А партия АБВ на бившия президент Георги Първанов е една от тези, които разполагат с каталог от кадри с по няколко генералски звезди. Сред тях са бившите началници на Генералния щаб Михо Михов и Никола Колев.
Борисов, генерал Борисов
Премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов заяви в края на миналата седмица, че е имал двама подходящи кандидати за президент, но „до преди две седмици, когато видяхте какво става със света“. По думите му те нямат качества да се справят в „такава критична ситуация, когато трябва да тропнат по масата, за да ни защитят интереса“ и затова може да се наложи да се яви самият той.
Бойко Борисов има много титли пред името си – генерал-лейтенант, инженер, доктор на науките. Без всякакво съмнение най-любима му е първата.
„Да съм генерал-лейтенант, било суета. Не е суета, това е титла. И тази титла се дава с президентски указ. Аз имам два президентски указа: единия от Петър Стоянов – за генерал-майор, другия от Георги Първанов – за генерал-лейтенант“, обяснява Борисов в далечната 2005 година.
Четири години по-рано тогавашният премиер Симеон Сакскобургготски сюрпризира обществото, назначавайки бившия си бодигард Бойко Борисов за главен секретар на МВР. Малко след това „царското“ правителство предложи Борисов за генерал и той стана такъв с указ на държавния глава Петър Стоянов.
Така о.з. майор Бойко Борисов, който израсна до полковник с поемането на поста главен секретар на МВР, много бързо стигна до генералските лампази.
След като през 2005 г. се оказа извън МВР, Борисов влезе с летящ старт в политиката с кандидатирането си за кмет на София. Мотото на програмата му беше „Генерална промяна“.
Сега ген. Борисов е пред дилема за друга генерална промяна, каквато би се случила с кандидатирането му за президент. Ако се реши на този ход, не е изключено да се наложи да премери сили с друг генерал, но от армията, при това действащ. Става въпрос за командира на Военновъздушните сили Румен Радев.
Радев, изтребителите и политиката
Румен Радев командва военната авиация в много сложна ситуация, при която е заплашено физическото й оцеляване. Няма изтребители, пилотите напускат, а секторът е арена на всякакви интереси, включително бизнес и политически.
Миналата година ген. Радев демонстративно подаде оставка, но премиерът Борисов набързо го разубеди с обещание за по-светло бъдеще на военната авиация. Ходът на Радев тогава успя да нагнети политическото напрежение около подписването на споразумението с Полша за ремонта на старите руски МиГ-ове, използвани от българските ВВС.
На 1 август т.г., след като името му се завъртя сред спряганите за общ кандидат-президент на БСП и АБВ, ген. Радев отново извади оставка. Този път се мотивира концепция, според която българското въздушно пространство ще може да се охранява и от друга държава член на НАТО срещу заплащане. Концепцията за съвместен Air Policing е внесена в Националното военно представителство на България в Съюзното командване по операциите на НАТО. Въпреки че Радев е отказал да подпише документа за съгласуване, тя е утвърдена от министъра на отбраната.
Това е поредна демонстрация на несъгласие от негова страна с политическото ръководство на армията, а и практически с официалната политика на държавата в областта на отбраната, одобрена от всички нейни институции.
Ако той все пак бъде номиниран за президент или вицепрезидент, успешно ще продава посланието за национален суверенитет, разбиран като отдръпване от НАТО за сметка на Русия.
За него се твърди, че неведнъж е „подхлъзвал“ политическото ръководство в лицето на военния министър Николай Ненчев. Стигна се и до зле прикрита конфронтация между двамата.
Радев е завършил в България, но минава и през военновъздушния колеж „Максуел” в САЩ. Популярен е сред военните и сред десетките хиляди запасняци – всички потенциални гласоподаватели. Това все още не значи кой знае колко много, като се има предвид зрелищният провал на друг популярен командир – ген. Димитър Шивиков, в опита му да стане кмет на Карлово.
Засега Румен Радев не е казвал публично дали е готов да се кандидатира за президент или вицепрезидент, но дори и сегашната му оставка да е заявка за скок в политиката, той вероятно е наясно, че това е игра с други правила. Преговорите между БСП и АБВ по конкретните номинации предстоят.
Генералите на Първанов
Сред възможните кандидати за президент или вицепрезидент се завъртя и името на ген. Михо Михов, който е председател на парламентарната комисия по отбрана. Той е бивш командир на военната авиация и началник на Генералния щаб на Българската армия. Бил е и посланик в Македония.
АБВ има обаче в резерва още един генерал – напористият Никола Колев, който бе началник на кабинета на президента Първанов и после изпратен за посланик в Хага.
Михо Михов вече заяви, че не възнамерява да участва в президентските избори. Ако все пак промени мнението си, и той, и колегата му Колев, биха пожънали успех сред леви и националистически настроени избиратели с носталгия по соца.
Генералът на реформаторите
Реформаторският блок също стигна до генерал в обсъждането на възможните си кандидатури за „Дондуков“ 2, като се спря на Съби Събев.
Той е известен с евроатлантическите си ценности. Завършва военната си кариера като военен представител на България в Главната квартира на НАТО в Брюксел.
Съби Събев обаче не е особено популярен сред военните и пенсионерите от системата, като е известен предимно с реформаторските си планове, които традиционно срещат сериозна съпротива в армейските среди.
Евентуалното му утвърждаване като кандидат за президент или вицепрезидент на РБ би показало още веднъж на избирателите на Блока евроатлантическия курс на коалицията като гарант за националната сигурност. Отделен е въпросът доколко десните избиратели имат нужда от подобни уверения, при положение, че основното им недоволство е от корупцията и отказа от реформи на правителството на ген. Борисов, в което участва и РБ.
Каква е вашата реакция?
