==============================================================
С реална загриженост към Неповторимия
Сн.1956:
1956 – Неповторимият Несебър – преди да се роди и след това
От 18 юли Старинен Несебър завърши своята 60 годишнина.Това е така тъй като с Постановление № 243 на Министерския съвет на НРБ от 18.07.1956 територията на старата част на град Несебър се обявява за архитектурно градоустройствен и археологически резерват от национално значение и се поставя под специален режим на градоустройствено и архитектурно изграждане.
Постановлението представлява основополагащ документ за развитието на града като музеен, туристически и курортен комплекс от национално и международно значение.В него са разработени задълженията на всяко едно от тогава съществуващите министерства като това на: финансите, комуналното стопанство и благоустройство; електрификацията; народната отбрана;транспорта; културата;народното здраве и социалните грижи; земеделието.
А също така и на : Българска академия на науките;Управление на горското стопанство;Главно управление на пътищата; Окръжен народен съвет-Бургас и Държавната планова комисия. 8 години по-късно Комитетът по култура и изкуство към Министерския съвет обнародва в ДВ бр.41/26.05.1964 Списък на паметниците на културата в град Несебър. В него са включени: 13 църкви, 2 турски бани, 2 вятърни мелници, 1 чешма, 70 частни къщи и 1 къща на Жилфонд, както и останки от крепостна стена извън дворищната регулация.
Изпълнението на постановлението, възложено на цит. министерства и институции през 1956 г., по това време продължава да е в сила.Днес някои от тях вече ги няма, други продължават да съществуват. Липсата на контрол и санкции по изпълнението на постановлението обаче довежда до това, че от Списъка отпадат Вятърната мелница в новата част на града под №16 и Турската баня под №18 в северната част на полуострова.
И не само те. 60 години по-късно, никой по никакъв начин не отбеляза навлизането в бележитата годишнина, която очевидно е историческа. Тя обаче не е само от, и за Община Несебър. Решението на Постанавлението е от 16.08.1956, възлагането от онзи документ на Министерски съвет – 18.07.1956 *, след това този от 05.08.1958 , след това 1964 г.И то не е само на тогавашния изпълком. Достатъчно е да си припомним, че на 22.11.1984 Бюрото на Министерския съвет приема Решение №185 за създаване на Национален координационен център за по-нататъшно развитие на град Несебър,за чийто председател е определен тогавашния вицепремиер Георги Йорданов. И в този център ясно са определени правата и задълженията на всички участници.На Община Несебър в лицето на тогавашния изпълком на Общинския народен съвет /като един от участниците в съвета/,са отредени незначителни функции /и като права, и като задължения/.
Но кой ти помни? А трябва.Защото загрижеността за “Старинен Несебър” би трябвало да бъде реална, припомнена поне от време на време в Писмото * от 1961 г. За всеки случай по-долу публ. факсимилета * от двата исторически документа – да се знаят и помнят! Максим МОМЧИЛОВ
___________________________________________________________________________
* ПМС 18.07.1956 г.
*Писмото 1961 г. *ПМС 05.08.1958 г.,Списък на паметниците на културата в град Несебър
Писмото, което спаси Стария град – Несебър *
ДО
ЦК НА БКП
МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ
ГРАД СОФИЯ
Другари,
Несебър с хилядолетната си история е предмет на внимание още от най-древните времена.С великолепното си местоположение, красивите и лечителни пясъчни дюни, паметниците на културата – израз на величието и мощта на много епохи, е станал желан, нужен и приятен за летуване и отмора. С всичко съществуващо – паметници, спомени от борби, своеобразен колорит и рибарски бит и съвремие, Несебър е неприсъхващ извор на партриотизъм и огнище на национална гордост.
За съжаление, през последните години необоздаваният порив на известни отговорни ръководители / Петко Тодоров, Пейо Бербенлиев и сие/ намира израз в едно крайно неприемливо предложение. За изземване на част от къщите и впоследствие отчуждаване на целия град, игнорирайки по този начин една 2 500 годишна история, един неповторим бит и култура, създавани и утвърдени като традиция векове напред.
За доказване на своята меко казано неразумна теза тия ръководители преиначават факти, показват ги в съвсем неблагоприатна светлина, стигащи до безобразно и безотговорно хулене – жителите на града и цялото обществено развитие.
Един от доводите, които изтъкват е, че пазенето на къщите, които се реставрират, както и останалите, обявени като музейни, в резултат на немарливото отнасяне от страна на стопаните – собственици се рушат за твърде кратък срок. Но се забравя или се премълчава фактът, че тези къши са строени преди 100, 150 – 200 години и именно собствениците са причина да се запазят и до днес благодарение на тая грижовност.
Институтът за опазване на паметниците е в състояние да ги реставрира. А днес при това високо съзнание и чувство за отговорност да се твърди нехайност от страна на собствениците е нелепост и абсолютно не отговаря на истината.Другарите се мъчат да наложат едно мнение, което също така не отговаря на истината.Опитват се да представят в съвсем неотговарящ вид условията, които предлагат местните хора за летуване на чужденците. Твърдението, че жителите на град Несебър не са в състояние да посрещнат чужденците поради лошите условия, които предлагат, не отговарят на истината. Благосъстоянието на гражданите е на тая висота, че условията, които предлагат, са достатъчни да задоволяват чужденците и осигуряват пълна и приятна почивка.
Но задължението да разкрием истината и по този довод ще поемем ние. През последните години СП „Балкантурист” сключи договор със собствениците на подходящи къщи / главно музейни и с подходящ външен облик/ за летуване на чужденци. Комисията всяка година намира, че условията са се подобрили, в резултат на което преобладават стаи от първа категория. Но за съжаление, договорните отношения от страна на „Балкантурист” досега не бяха изпълнени изцяло.
Например, миналата година бяха сключени договори от 1 000 легла, а бяха наети едва 600. Нещо повече, „Балкантурист” отказа да заплати неустойка, като се базира върху една от точките, че предвид влошаването на международното положение, догодина може да се счита за анулиран.Високото съзнание на гражданите прие това стечение на обстоятелствата и не реагира.
Другари, на нас се падна задължението да разясняваме величието и значението на паметниците на културата в Несебър – израз на могъществеността на българщината. Ние дължим да обясним и останалата част на въпроса, ако от една страна Несебър дължи вековната си слава на културните паметници, морските бани, великолепния „Слънчев бряг”, то другата страна на неговия чар са жителите, изградили един своеобразен и неповторим колорит, изваян от риба и море, от рибари, слели душите си и сърцата си с водната стихия.
В китното дворче под сянката на смокинята и асмата с надвисналите гроздове, чужденците захласнати слушат разкази за морето, рибарите и техния смел живот, за дните на върховна слава и падение , преживял градът, за славата на българина, и се удивляват на скромността и българското гостоприемство, като се носят легенди из чуждите страни.
Другари, нека разясним и онзи довод, който ръководителите слагат като мото в своите предложения.Какво ще донесе едно отчуждаване на къшите? Огорчение, което трудно би било изтрито с каквито и да е обещания, едно голямо перо разходи за „Балкантурист”, който при наличието на летовници от Чехословакия, Полша и Югославия трудно ще възстанови във формата на валута. Дължим да отбелижм, че „Слънчев бряг” с многобройните си хотели и атракционни заведения има пълна натовареност едва един месец.Същото се отнася и за Несебър. Нещо повече. Плажовете отстояват от Несебър на 2 и 5 км., а това е факт, който трябва да се вземе под внимание, тъй като той възприема до голяма степен чужденците.
Следователно, по-изгодно е икономически настоящото положение на въпроса – сключване на ежегодни договори въз основа на дадените чужденци заявки пред „Балкантурист”. По този начин предприятието ще има една сигурна база, за която не ще отделя никакви разходи.
Другари, ние се надяваме, че въпросът ще бъде решен правилно.Нека не се повтори грешката с пясъчните дюни. Тая величествено панорама, тая неповторима красота, изваяна от природата, 19-те грандиозни пясъчни дюни високо на 20-30 метра, са вече спомен.Жалки останки, към които безразборно се отнасят, напомнят за това природно величие.
Нека не забравяме, че с това недоразумение предложение ще се служи край на 2 500 годишната история на града. Недостойно и срамно е до тези величествени културни паметници да се вмъкнат чуждите понятия на нашия бит под формата на кръчмички и барчета.
Нека тревогата, вселила се в душите на всички граждани от постоянните домогвания на известни ръководители през последните 5-6 години, бъде ликвидирана с едно справедливо решение.
Ние желаем, защото вярата за хубавото, справедливото, полезното, скътано в сърцата ни, ще остане непокътната.
От гражданите на Стария град – Несебър
* Това копие на текста е непубликувано.Напечатаното на Иван Владков /покойник 2003 г./ е от 1961 г.То ни бе представено от архива на инж. Симеон Мицов. Подписали на времето е от /почти/ всичките жители на Стария Несебър.
Каква е вашата реакция?
