Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 –…
Софийската апелативна прокуратура (САП) разпореди проверка за подбуждане към омраза и расистки изказвания от журналиста Кеворк Кеворкян. С постановление прокуратурата е разпоредила проверка по сигнал на журналистите Кремена Будинова и Спас Спасов, съобщават от Българския хелзингски комитет (БХК), който ги представлява.
С прокурорското постановление са отменени постановления на Софийската районна и на Софийската градска прокуратура (СРП, СГП), с които се отказва образуването на досъдебно производство за антиромска реч на Кеворкян.
Основание за жалбата на Будинова и Спасов са публикации и авторски телевизионни предавания на Кеворкян. От тях три са статиите „Боклуци“, „Левски, Йото и циганите“ и „Циганското нахалство“ във вестниците „Стандарт“ и „Уикенд“. Другият случай е от предаването „Всяка неделя“ по „Нова телевизия“, излъчено на 28 октомври 2012 г.
Първата статия е написана по повод разпространена в социалните медии снимка на трима непълнолетни роми в провокативни пози с портрети на български исторически личности. Кеворкян ги нарича „цигански животни“, пише за обявена от „тях“ срещу „нас“ „война“ и „гнусна касапница“. В статията ромите са представени като заплаха за „българското“, която трябва да бъде наказвана от властите. Той нарича равните права на ромите „далавера“, която застрашавала правата на българите и твърди, че има заговор на ромите срещу българите. Според Кеворкян младежите от снимката били добре облечени, защото българите се грижели за тях в собствен ущърб.
Според жалбоподателите журналистът „стигматизира ромите като сексуални насилници, твърдяната липса на репресия, срещу които, била „овчедушие“.
Кеворкян представя ромите като подчовеци и в следващите си статии и предаванията, се твърди още в жалбата.
По сигнала първоначално районната и градската прокуратура в София отказаха да образуват досъдебно производство срещу Кеворкян, защото според тях той не целял да подбужда към дискриминация, а изразил „гражданска и журналистическа позиция“, както и защото нямало данни за лица, които да са предприели действия на насилие, омраза или дискриминация срещу роми заради публикациите му.
Апелативният прокурор Людмил Коюмджиев обаче е на друго мнение. Според него в жалбата има данни за престъпление – проповядване или подбуждане към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин.
Прокурорът отчита общественото положение на Кеворкян като известен журналист, както и че речта му е разпространена до широк кръг лица чрез средствата за масова информация.
Коюмджиев определя изявленията на Кеворкян като „враждебно изказване“ спрямо ромите, провокирало и насърчило отрицателни обществени нагласи, видно от коментарите под статиите. Съгласно постановлението свободата на изразяване на журналиста е неотносима, „тъй като с поведението му са засегнати и нарушени други права, а именно правото на защита срещу дискриминация като приоритетно право“.
Прокурор Коюмджиев отчита и константната практика на Европейския съд по правата на човека, съгласно която речта на омразата не може да се ползва от защита по Член 10 от Европейската конвенция за правата на човека. Според САП речта на Кеворкян не е информативна и не прави обществено достояние конкретна обществено укорима постъпка на конкретни лица, а провокира вражда или омраза към ромския етнос, уточняват от БХК.
На второ място, прокурор Коюмджев посочва, че извършената предварителна проверка по случая е непълна. Освен това с постановлението на Софийска градска прокуратура са допуснати и други процесуални нарушения, тъй като вместо да обедини общо трите преписки по случая (и други лица са подали жалби срещу Кеворкян), прокуратурата е използвала отказа си по две от тях, за да обоснове отказ по третата:
„Неправилно, заобикаляйки закона, е приет факта, че по отношение на същия случай има вече постановен отказ да се образува наказателно производство, което обстоятелство е послужило и за отказ да се образува наказателно производство по [преписката по жалбата на Будинова и Спасов]“, пише в постановлението на САП.
Материалите по преписките са върнати на Софийската районна прокуратура за: да се съберат по официалния ред публикациите на журналиста; да бъде изискана информация на какво – договорно или друго – основание материалите са публикувани от съответните медии; да се снемат обяснения от всички лица, подали сигнали за тези публикации; да се обединят всички преписки и да се изпълнят допълнителните предписани проверовъчни действия.
„Постановлението на прокурор Коюмджиев е един от малкото адекватни актове на прокуратурата по случаи на расистка реч на омразата. Като цяло прокуратурата си затваря очите пред такива деяния, особено когато жертвите им са роми и особено когато дейците са добре поставени.
Надяваме се, прокурорът да продължи така работата си в системата, която се отличава повече с институционален расизъм, отколкото с интелектуална честност по отношение на престъпленията от омраза“, заяви адв. Маргарита Илиева.
Каква е вашата реакция?
Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 – Политология (Публична администрация) с тема на дисертационния труд: Комуникации в процеса на политиките (Изграждане на обществена съпричастност при стратегически публично-частни партньорства). Андрей Велчев е магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Масови комуникации в Нов български университет. Автор е на множество публикации и интервюта, посветени на проблемите на комуникациите, журналистиката, маркетинга и политическите комуникации. Член е на Българското дружество за връзки с обществеността, Съюза на българските журналисти и International Federation of Journalists (IFJ)