Вчера (15 юни) Народното събрание прие на първо четене Закона за носенето на облекло, покриващо или скриващо лицето, или наричан по-кратко закон за забрана на бурките. Проектът е внесен по инициатива на ВМРО. По повод дебата за забраната на бурките в България, ви предлагаме една интересно поднесена гледна точка на Димитър Милчев.
Към този момент, освен в България, дебат за забраната за носене на бурки на обществени места и на малко „по-либералните“ никаби, се провежда и във Великобритания. Това, което трябва да има предвид обикновеният гражданин преди да заеме позиция, е че дебатът и от двете страни е воден по един патетичен и несвойствен начин за европейските демократични общества. Двете спорещи страни изхождат от лагерите на свръх-либералите и на крайно-десните националисти, като строгият и хладен разум, с който трябва да се води класическият демократичен спор, е до голяма степен пренебрегнат.
Парадоксът, а оттам и несериозността на дебата, идват от аргументите на спорещите страни. Либералите застъпват тезата, че всеки има правото сам да преценява как да се облича и обществото не може да налага забрани върху облеклото на отделните индивиди. Те доразвиват аргументацията си, стъпвайки на свободата за вероизповедание, доколкото бурката и никабът са изразител на принадлежност към исляма, и идеята за толерантност и уважение към различния (справка – правозащитни организации като БХК, представителите на ДПС и отделни представители на либералните партии от Западна Европа и Канада). Десните националисти се противопоставят на това, считайки, че бурката и никабът накърняват човешките права на индивидите, които ги носят. Според тях носенето им води до социално изключване и допълнително разделение сред обществото (справка – Найджъл Фараж от ЮКИП, Красимир Каракачанов и Валери Симеонов от ПФ). Дебатът се разпростря и нашироко в социалните мрежи, продължавайки мисловните позиции на спорещите страни. Политологът Огнян Минчев най-добре описва парадокса: „Във ФБ се вихри мощно либерално движение в защита на … бурката. От друга страна, тече силна националистическа мобилизация в подкрепа на … човешките права.(… ) Светът не е каквото беше!“.
Ако подложим на критичен преглед участниците в дебата и техните аргументи, ще установим множество двусмислия, идейни несъответствия и дори непознаване на темата на дебата. От една страна свръх-либералите (или крайните либерали), а към тях трябва да се добавят и различни левичарски елементи, изпадат в комедийната ситуация, в която е допустимо да си толерантен спрямо нетолерантността и либерален спрямо консервативността (нека да не забравяме, че бурката и никаба са характерни изразители на консервативния ислям). Излиза, че няма проблем да се забранява на една жена да показва лицето си и да бъде активен участник в обществото, независимо от религията й. Вярно е, че правата й са нарушени, но ние трябва да уважаваме различния и неговите порядки. С тази си мисловна ориентация либералите отхвърлят с лека ръка тясно свързани с темата принципи, за които самите те са се борили през XX век, като избирателни права за жените, равенство между мъжете и жените в обществените дела и на работното място, равно възнаграждение за еднакво свършена работа и други. Мотивът за противопоставяне на всяка забрана, само защото е забрана, а оттам и ограничаване на свободата, е лишен от логични конотации и се превръща в парадокс на „негативната свобода“ [1]. От друга страна крайните националисти отново по комедиен начин заемат чисто либерални позиции, защитавайки човешките права на религиозни и етнически малцинства и обявявайки се против разделение в обществото. Това са същите крайни националисти (по дефиниция и ксенофоби), които винаги са били негативно настроени срещу чужденците и са прокарвали ясна разделителна линия между „нас“ и „тях“ в идейните си позиции.
Междувременно в България някои претендиращи да бъдат авторитетни медии, като „Дневник“, се опитват да поемат трета линия на разсъждение (или поне на пръв поглед), която напълно омаловажава самия проблем. Според медията е на лице популяризиране на мнения, допускащи опасност, която реално не съществува в България. В подкрепа на това твърдение в образователното видео на „Дневник“ се застъпва тезата, че всичко започва на 1 Април 2016 г. и оттам нататък диалогът е сравнен с една първоаприлска шега, измама, която колкото повече бива повтаряна, толкова по- истинска става.
Проблем обаче има. Той се състои в отговора на въпроса: представляват ли опасност бурките и никабите за демократичните системи и сигурността на гражданите, живеещи в тях. Изключително погрешно ще е, ако се опитаме да поставим този въпрос в контекста на етническите и религиозните отношения между отделни групи от хора в едно общество. В либералната демокрация важно и необходимо условие за протичане на демократичните процеси е индивидите да бъдат лесно идентифицирани. Носенето на маски, бурки или никаби на обществени места лишава носителите им от техните лица пред обществото и те престават да бъдат равноправни граждани. Тези граждани обаче имат претенции да бъдат част от обществените процеси като анонимни индивиди, а не като личности, което влиза в противоречие с предварително представеното условие.
На второ място бурките и никабите започват да придобиват значение на изразно средство за противопоставяне и еманципиране от обкръжаващата система. Това довежда до създаване на гетоизирани суб-общества, където интеграционните опити не сработват, но пък за сметка на това радикалните вярвания се разпространяват с пълна мощ. Тук трябва да подчертая, че съществуването на суб-общества в една демократична система не означава етническо и религиозно многообразие, защото то цели промяна на установената система. Затова и в страни като Франция и Белгия – едни от най-многообразните в Европа, носенето на бурки и никаби на обществени места е забранено.
Борбата е срещу откъснатите от демократичната система, маргинални и гетоизирани общества, а не срещу правата на етнически и религиозни малцинства. Борбата е да запазим тази демократична рамка, в която е възможно всеки да има свобода да вярва и да обича. И макар и да сме различни по вяра, цвят на кожата и убеждения, сме равни с лицата си пред закона.
Каква е вашата реакция?
