Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 –…
Законът за радиото и телевизията (ЗРТ) задължава телевизионните оператори да не допускат съдържание, което оневинява жестокост и да следят за спазване правата на децата. Това се посочва в позиция на Съвета за електронни медии във връзка с излъчени видеозаписи на задържани от доброволчески отряди чужденци, показвани в програмите на различни тв-доставчици. От СЕМ уточняват, че са разгледани от Съвета за електронни медии на своето редовно заседание във вторник 19 април. В позицията на СЕМ се посочва още:
В проверяваното съдържание става дума за кадри, очевидно заснети в гора, на които се виждат групи от задържани лица, сред тях жени и малки деца. В някои от направените записи се показват хора събрани в група и оставени да седнат на земята, а в други – проснати по лице. Назована е и националността на задържаните – афганистанци. Лицата им са ясно разпознаваеми, така че лесно могат да бъдат идентифицирани. Част от разпространените кадри влизат в колизия с определенията за човешко достойнство именно, защото лицата са разпознаваеми. Въпросните кадри освен, че противоречат , както на норми от основния закон на Република България, специализирания за доставчиците на медийни услуги Закон за радиото и телевизията (ЗРТ), така и на различни международни документи.
Понеже на кадрите се виждат и малолетни, тяхното излагане на показ, без да са взети мерки за неразпознаване на лицата им, ги деградира като обект на любопитство. Въпреки че става въпрос за действителни случаи не се разпознава основателен интерес за такова показване, защото дори пикселирането на лицата не би отнело от изразителността на кадрите и не би намалило тяхното значение.
Нарушения, свързани с човешкото достойнство има тогава, когато хора са показвани страдащи или умиращи и по този начин са деградирани до обект на унижение. Освен това при показването на тези реални събития няма основателен интерес за подбор точно на такава форма, която да позволява идентифицирането на отделни лица.
Във връзка с направеното наблюдение Съветът за електронни медии обръща внимание, че ЗРТ задължава телевизионните оператори да не допускат съдържание, което оневинява жестокост и да следят за спазване правата на децата.
Законът за радиото и телевизията (ЗРТ) задължава телевизионните оператори да не допускат съдържание, което оневинява жестокост и да следят за спазване правата на децата. Това се посочва в позиция на Съвета за електронни медии във връзка с излъчени видеозаписи на задържани от доброволчески отряди чужденци, показвани в програмите на различни тв-доставчици. От СЕМ уточняват, че са разгледани от Съвета за електронни медии на своето редовно заседание във вторник 19 април. В позицията на СЕМ се посочва още:
В проверяваното съдържание става дума за кадри, очевидно заснети в гора, на които се виждат групи от задържани лица, сред тях жени и малки деца. В някои от направените записи се показват хора събрани в група и оставени да седнат на земята, а в други – проснати по лице. Назована е и националността на задържаните – афганистанци. Лицата им са ясно разпознаваеми, така че лесно могат да бъдат идентифицирани. Част от разпространените кадри влизат в колизия с определенията за човешко достойнство именно, защото лицата са разпознаваеми. Въпросните кадри освен, че противоречат , както на норми от основния закон на Република България, специализирания за доставчиците на медийни услуги Закон за радиото и телевизията (ЗРТ), така и на различни международни документи.
Понеже на кадрите се виждат и малолетни, тяхното излагане на показ, без да са взети мерки за неразпознаване на лицата им, ги деградира като обект на любопитство. Въпреки че става въпрос за действителни случаи не се разпознава основателен интерес за такова показване, защото дори пикселирането на лицата не би отнело от изразителността на кадрите и не би намалило тяхното значение.
Нарушения, свързани с човешкото достойнство има тогава, когато хора са показвани страдащи или умиращи и по този начин са деградирани до обект на унижение. Освен това при показването на тези реални събития няма основателен интерес за подбор точно на такава форма, която да позволява идентифицирането на отделни лица.
Във връзка с направеното наблюдение Съветът за електронни медии обръща внимание, че ЗРТ задължава телевизионните оператори да не допускат съдържание, което оневинява жестокост и да следят за спазване правата на децата.
Междувременно Иво Атанасов от СЕМ заяви пред БЛИЦ,че ТV7 е на път да загуби лиценза заради тежки нарушения
ТВ7 нарушава лицензията си вече 4 месеца, тъй като не излъчва собствена продукция и ощетява продуцентите на външни предавания, които непрекъснато повтаря, без да заплаща допълнителните излъчвания. За тези нарушения Съветът за електронни медии е в правото си да лиши ТВ7 от лицензия. Външните продуценти също трябва да търсят правата си чрез регулатора, като сезират за безкрайните повторения на стари записи.Това установи проверка на БЛИЦ след консултации с регулаторния орган.
В СЕМ вече са установили, че телевизията на Цветан Василев е в тежко нарушение на правилата, по които трябва да работи и са написали писмо до ръководството ѝ с въпрос каква е причината за неспазването на лицензията, съобщи пред БЛИЦ членът на регулатора Иво Атанасов. И допълни, че от телевизията с напълно спрени от Нова година насам оригинални продукции отговорили, че в най-скоро време ще възстановят програмната си схема. Не е ясно обаче как това би могло да се случи, при положение, че всички репортери, продуценти, водещи, оператори, както и външни продукции напуснаха медията и дори тя им дължи пари за месеци наред.
Според Атанасов един месец в нарушение на ангажиментите, които всяка телевизия е поела, получавайки лицензия, е достатъчен, за да се премине към процедура по отнемането ѝ, а в случая скандалното своеволие се търпи много по-дълго.
Причината е, че за да се стигне до крайната мярка, все пак трябва да се премине през няколко процедури на наказания след получаването на становище за извършени нарушения от отдел „Монторинг“ в СЕМ. Тъй или иначе обаче ТВ7 е в нарушение вече 4 месеца и явно разчита на бюрократичното процедурно протакане, за да отложи неизбежния момент на отнемане на лиценза.
Въпреки това продуцентите на външни продукции могат веднага да потърсят правата си от медията за нерегламентирани повторения на предаванията им, като се обърнат нех само към съда, но и като сезират СЕМ. За да бъде наказана телевизията е достатъчно в договора с продуцентите да е отбелязано, че те държат правата върху предаванията и повторенията им, чиято бройка също трябва да е строго регламентирана, до края на текущата година или до изтичането на сключения договор. Телевизията би могла да е подписала договор и право върху предаванията за вечни времена, но експертите твърдят, че това рядко се случва. При всички случаи продуцентите могат да търсят правата си и по Закона за авторското право, обясниха експерти пред БЛИЦ.
Подобен е и казусът с популярния шоумен и продуцент Къци Вапцаров, който е сред пострадалите от своеволията в частния тв канал. Стари записи на неговите предавания „Кой е по-по-най“ се въртят до безкрайност в ефира на въпросната телевизия и водещият се чуди как да защити правата си от скандалното посегателство.
„Не разбирам защо телевизия продължава да пълни ефира с вече излъчвани по няколко пъти програми. Не спират да пускат стари записи на мои предавания, въпреки че нямат право на това. Те обаче продължават да използват моя продукт и по този начин ми пречат да се развивам в други медии. Решен съм да се защитя“, заяви пред БЛИЦ Къци Вапцаров, който вече се консултира с адвокати, за да предприеме адекватни мерки.
Каква е вашата реакция?
Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 – Политология (Публична администрация) с тема на дисертационния труд: Комуникации в процеса на политиките (Изграждане на обществена съпричастност при стратегически публично-частни партньорства). Андрей Велчев е магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Масови комуникации в Нов български университет. Автор е на множество публикации и интервюта, посветени на проблемите на комуникациите, журналистиката, маркетинга и политическите комуникации. Член е на Българското дружество за връзки с обществеността, Съюза на българските журналисти и International Federation of Journalists (IFJ)