Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 –…
Правят ли търговските вериги компромис с качеството на храните?
Гост: директорът на БАБХ д-р Дамян Илиев и специалистът по хранене проф. Донка Брайкова
Резюме: За да преборим пролетната умора, е необходимо да се консумират повече пресни и свежи плодове и зеленчуци – в това е категорична специалистът по хранене проф. Донка Байкова. По отношение на качеството на храните, във връзка с наближаващите празници, БАБХ ще гарантира безопасната ни трапеза със засилени проверки. Това заяви в студиото на „Денят започва“ шефът на Агенцията по безопасност на храните д-р Дамян Илиев.
„Сезонният ни модел на хранене доскоро беше наситен с повече технологично обработени храни, по-малко свежи плодове и зеленчуци. През последните години това се преодолява, защото целогодишно на пазара има всякакви цитруси, различни плодове и зеленчуци и затова като че ли този синдром вече избледнява. Важно е все пак обаче да подсилим кръвообръщението, клетъчното хранене с повече движения, с прием на повече плодове и зеленчуци, всички очакваме зелените листни зеленчуци през този сезон, които ще попълнят малко поизчерпаните ни депа от витамини и минерали, и антиоксиданти – от зелени, оранжеви, червени плодове и зеленчуци. С тях ще се почувстваме много по-освежени и при това, ежедневно трябва да ги консумираме, по-добре в свежо състояние, отколкото термично обработени“, каза проф. Донка Байкова.
Хранителните продукти се бракуват най-вече заради неспазване на хигиена и това, че етикетът, който е най-важната информация не се следи, обясни още Илиев.
„С наближаващите Великденски празници например, оказва се, че агнетата са вносни, но ако всичко с документите им е наред, те не са опасни. Единственото, което се очаква да се случи е, че дълбоко замразени агнета да се предлагат като охладени. Това личи и в етикетите. Най-важното е да предпазим хората, да консумират безопасни храни и да не бъдат заблуждавани. По отношение на контрола на местата, където се произвеждат храни и където се предлагат храни, съществува план, който е на базата анализ на риска. Обектите, които ние контролираме са близо половин милион и това звучи доста стряскащо. Обектите, в контрола на храните са може би над 150 хиляди. Без план за проверки това не може да стане. Някои предприятия се контролират по-често“, някои по-рядко, заяви д-р Дамян Илиев.
Заради заблуждаваща информация по етиките, от Асоциацията на свиневъдите настояват месото в търговските вериги, което е допълнително обработвано, да се слага на отделни щандове с етикети, които ясно обозначават вида на добавките в него.
Лесно е да произвеждаш храни без да плащаш данъци, каза Дамян Илиев, по повод разкритата наскоро незаконна кланница в . По отношение на контролът на местата, в които се произвеждат и предлагат храни съществува план, който е на базата на анализ на риска. Някои предприятия се контролират по-често, други по-рядко, обясни директорът на БАБХ.
Имаме лаборатории за проверка, но ползваме и европейски такива, така че в случаите в които може да има спор за резултати, ние изпращаме проби в референтни такива, каза Илиев. Той уточни, че пробите за сирената още не са готови. По думите му, миналата година проверка на ЕК е установила, че контролът на България за качеството на млякото не е добър и е имало опасност държавата да получи забрана за продажба на европейският пазар. Уговорихме се да не ни наказват, а фермите имат срок, в който да се поправят, категоричен беше Дамян Илиев.
В заключение той призова хората да четат етикетите и да информират БАБХ за всичко, което ги притеснява, тъй като Агенцията няма ресурс и възможност за непрекъснати проверки на обектите.
БНТ, „Денят започва“
Каква е вашата реакция?
Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 – Политология (Публична администрация) с тема на дисертационния труд: Комуникации в процеса на политиките (Изграждане на обществена съпричастност при стратегически публично-частни партньорства). Андрей Велчев е магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Масови комуникации в Нов български университет. Автор е на множество публикации и интервюта, посветени на проблемите на комуникациите, журналистиката, маркетинга и политическите комуникации. Член е на Българското дружество за връзки с обществеността, Съюза на българските журналисти и International Federation of Journalists (IFJ)