Възможно ли е стотици журналисти от десетки държави да анализират една година над 11 милиона документа за дейността на офшорни компании и да не напишат за нито един американец?
Защо водещи медии като „Зюддойче цайтунг“, от който се твърди, че е тръгнало разследването, да изградят специални сайтове за проекта и в тях да опишат граждани на над 50 държави, но не и такива от САЩ?
Пропускат ли нещо „Гардиън“, Би Би Си, „Таймс“, „Дагес нихетер“, „Франкфуртер алгемайне цайтунг“, „Ди Велт“, „Либерасион“, „Монд“?
Тези (и не само тези) въпроси повдига в блога си Крейг Мъри, бивш британски посланик в Узбекистан.
Според него фундаментален проблем на проекта „Досиетата от Панама“е, че базата данни, на която той се основава, не е публично достъпна. Няма никакъв начин да се търсят имена на хора, компании, партии.
Позицията на Мъри е декларирана още в заглавието „Корпоративните медийни стражи защитават (най-богатите) 1% на Запад от изтичането на информация от Панама“.
Той казва, че на пръв поглед мотивът на онзи, който е предал данните, изглежда похвален – „да бъде осветена системата, позволяваща на свръхбогатите да крият печалбите си, често натрупани чрез корупция, както и всички онези, които избягват да си плащат данъците“.
Но за съжаление той е допуснал съдбовна грешка, смята Мъри – обърнал се е към западни корпоративни медии да публикуват резултатите от анализа на архива. „В резултат първата голяма история, публикувана от „Гардиън“, е само за Владимир Путин и виолончелиста. Вярвам в тази история и не се съмнявам, че Путин е част от тази мрежа. Но защо фокусът е върху Русия? Руското богатство е една малка част от парите, укрити с помощта на кантората Mossack Fonseca. В действителност скоро става очевидно, че предпочитанията, проявени при работата на журналистите, се обръщат срещу тях.“
Мнозина читатели обърнаха внимание, че под статиите на „Гардиън“ например е заключена секцията за коментари. Някои от тях казват, че Панама е само едно от кътчетата в бизнеса с офшорни компании, докато няма нищо за Каймановите острови, Британските Вирджински острови, островите Джърси, Гърнси, швейцарски кантони, Люксембург, американски щати като Невада, Делауер, Уайоминг, Южна Дакота.
В статията си „Свят на скрито богатство: Защо осветяваме офшорния бизнес“ от „Гардиън“ изрично посочват, че „макарповечето от разсекретените материали да останат поверителни, има основателни причини да бъде публикувана част от информацията, защото документите разкриват огромния мащаб на една прикрита дейност“. Изданието се надява „Досиетата от Панама“ да допринесат към важен публичен дебат – не само във Великобритания, но и по света – да се толерира ли офшорната дейност и кое от нея е неприемливо.
Крейг Мъри обръща внимание, че екипите на „Зюддойче цайтунг“ и „Гардиън“ са търсили предимноимена, свързани с нарушаване режима на санкции на ООН.Това автоматично насочва към Русия, Сирия, Зимбабве, Северна Корея. „Но така филтрирането на данните от Mossack Fonseca от корпоративни медии директно следва дневния ред на западните правителства. Изобщо не се споменава кантората да е използвана от огромни западни корпорации или западни милиардери, които иначе са основните клиенти.
Авторът заявява, че не можем да очакваме разкрития за западния капитализъм и „мръсните тайни на западните корпорации“ от организацията Международен консорциум на разследващите журналисти (ICIJ), която изцяло била финансирана и организирана от американския Център за обществена прозрачност (Center for Public Integrity). Мъри изброява в този дух и част от големите спонсори: фондациите „Форд“, „Карнеги“, „Келог“, „Отворено общество“, Семейният фонд на Рокфелер и Американската агенция за международно развитие (USAID).
В коментара на бившия дипломат се казва още:
„Затова очаквайте да удрят Русия, Иран и Сирия, а малко за баланс да добавят по някоя западна страна като Исландия. Ще бъдат пожертвани и няколко британци, повечето в преклонна възраст.
Корпоративните медии имат ексклузивен достъп до база данни, до която аз и вие нямаме. Те се въздържат дори от това да видят дали има деликатна информация за западни компании в тези документи. (…) Никога не забравяйте, че в крайна сметка „Гардиън“ унищожи копията си на досиетата на Едуард Сноудън по нареждане на MI6. (…)
Помислете си само какво би станало, ако бяха потърсили данни за компании и организации, които са сред основните им спонсори. Ами ако бяха попитали за всяка публично търгувана западна компания или за всеки западен милионер? Щеше да е много по-интересно.
Знам, че Русия и Китай са корумпирани. Но какво ще кажете, ако можеше да повдигнем въпроси за нашите си дела тук, на Запад? И ако пуделите на корпорациите бяха оставили хората свободно да видят информацията.“
Каква е вашата реакция?
