Проф. Александър Димчев: Дотук един тюрлю гювеч, но утрото ще е по-мъдро!

Имам удоволствието отново да представя на вниманието на нашите читатели една личност, която те вече познават – проф. Александър Димчев!

Предлагаме специално за Любословие.БГ разказа и споделените размисли на проф. Димчев:

Скъпи колеги и приятели и драги читатели, искам да подчертая, че изразявам своето лично мнение. Занимавам се с проблемите на информираността повече от 35 години. Наясно съм, че забраните не помагат. Идеята ми е да отворим институциите – фабрики на знанието към обществото. Това, което се случи в Университета е антипод на идеята… *

„ИМАМ ЕДНА МЕЧТА”

ТРАНСФОРМАЦИЯ НА ЗНАНИЕВИТЕ ИНСТИТУЦИИ
В ИНТЕРАКТИВНИ МЕДИЙНИ ЦЕНТРОВЕ.*
ЩЕ УСПЕЕМ ЛИ?

„Библиотеките променят нашия живот [и свят]“
Това е логото на европейската програма за подкрепа на библиотеките.

КАК СЕ РАЖДАТ ИДЕИТЕ:
Преди няколко дни бях на Конгреса на Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА). В нейната програма за 2016-2017 г. ми направиха силно впечатление представените задачи в следните абзаци. Те са добре формулирани и тяхното изпълнение ни предлага стратегии за следващите години (в областта на информационното покритие).
Поставят се изключително много въпроси за размисъл…!?

• Да развива целенасочена дейност за застъпничество за библиотеките пред законодателната, изпълнителната и местната власт.
• Да повишава осведомеността на обществото за ролята и значението на всички видове библиотеки и да насърчава застъпничеството за библиотеките и професиите в библиотечно-информационния сектор.
• Да подпомага партньорството на отделните библиотеки с местните власти, неправителствените организации и бизнеса за подобряване на качеството и видовете на предлаганите библиотечни услуги, за привличане на повече средства и разширяване на дейността на библиотеките.
• Да популяризира и организира провеждането на Националната библиотечна седмица, 9 – 13 май 2016 г., на тема „Библиотеката днес – място за всеки”.

  

• Да информира редовно библиотечната общност за новостите и тенденциите в развитието на библиотечно-информационната дейност в страната и по света, вкл. чрез семинари, конференции и други събития.
• Да информира колегията за документите, приети от IFLA и EBLIDA, и за събитията, които те провеждат…
• Да насърчава сътрудничеството между библиотеките в България и чужбина.
• Да участва в работата по действащи национални програми и проекти, както и да инициира нови такива от местно, национално и международно значение.
• Да участва в проекта INELI на Балканите, администриран от неправителствената организация „Библиотеки на бъдещето“ в Гърция, като организира втората международна среща по проекта в България през ноември и работи системно за изграждане на връзки с библиотеки и библиотечни организации в останалите балкански страни.
• Да работи системно за продължаващото образование, професионалното обучение и кариерното развитие на специалистите в библиотечно-информационния сектор.
• Да работи за популяризирането, възприемането и приобщаването на професионалната общност към тенденциите в глобалната информационна среда, които обхващат достъпа до информация, образованието, неприкосновеността на личната информация, гражданското участие и технологичните преобразувания.
• Да предприеме инициативи за популяризирането и осъществяването на ученето през целия живот и придобиване на информационна грамотност чрез библиотеките.
• Да продължи да работи за утвърждаването на мястото на библиотеките в изпълнение на Националната стратегия за учене през целия живот 2014 – 2020 г.
• Да насърчава разширяването на участието им в неформалното и самостоятелното учене, които ще получават все по-голямо признание и обществена значимост.
• Да работи за изграждането на организационния капацитет и финансовата устойчивост на асоциацията и популяризирането на дейността й.
• Да подпомага развитието на дейността на новосъздадената в края на 2015 г. секция по „Информационна грамотност” и разпространението на становище за важността от интегриране на обучението по информационна грамотност в програмите на университетите.
• Да попълва текущо БД на членовете на ББИА с подробна и многоаспектна информация.
• Да поддържа активни контакти с библиотечни асоциации и международни организации, като продължи участието на експертите на ББИА в постоянните комисии на ИФЛА и във форумите на други библиотечни организации.
• Да развива широка издателска дейност и информационна политика.
• Да поддържа, развива и популяризира уебсайта на асоциацията като средство за информиране и представяне на професионалната общност у нас и по света.
  Да разшири информационната политика чрез подобряване на структурата и съдържанието на уебсайта и електронния бюлетин, както и чрез активност в социалните мрежи.

Тази неделя имах интересен „интерактивен“ разговор по скайп с малкия ми син, който работи в чужбина… Споменах му, че довърших книгата си „Министерството на културата срещу културата 1989-2015 г.“
Като млад и искрен човек той ми сподели следното. „Стига си писал спомени… Мисли за бъдещето…“

Опитах се да се аргументирам, цитирайки му няколко сентенции от: Питър Дракър; Монс. Брюгес, директор на Ватиканската библиотека; Умберто Еко; Борхес; Джон Билинтгън, ръководител на Конгресната библиотека на САЩ; директорът на библиотека „Александрина” д-р Исмаил Серагелдин, и от др. мастити учени и интелуктуалци…(от рода, който няма минало не може да гради бъдеще)…

Всъщност никога не съм преставал да мисля за бъдещето, колкото и за мен да намалява хоризонтът. Това го споделих предната година на Националната конференция на ББИА и тази година в моето изказване пред Конгреса.

Тези текстове и разговори ме накараха да се замисля. Дали на основата на натрупания опит не мога да подаря нещичко, по-добро, като бъдеща проекция на моите любими библиотеки. Едни невероятни кътчета на човешкото знание и памет, на които посветих целия си професионален живот. На моите любими служители в храмовете на човешките достижения и знание.

Идеята започна да се избистря…

Тя стъпва на основата на историята на библиотечното дело и на базата на съвременните решения.
Както сме свикнали да казваме „нищо ново под слънцето“. Само че трябва да си вярваме, че…

Когато призори споделих бегло идеята си с моята съпруга, в първия момент си помислих – „сега ще ме упрекне, а може да ме обяви и за сомнамбул“. Тя обаче ми каза нещичко, което ме окрили. „Дребните неща, движат света. Пиши“.

Именно, за подобно малко нещо идва реч: Да превърнем библиотеките и институциите на знанието (визирам университети, академии и др.) в интерактивни медийни центрове за информация за общностите.

ЗАЩО?

– В ЕС потребители на библиотеките са около 120 млн. души (около 20% от населението). Те се обслужват от около 69 000 библиотеки, които оперират с около 175 000 пункта.

– Колко много университети съществуват, десетки академии, технопаркове, „тинк-танк“(аналитични центрове, мозъчни тръстове, много често, създавани в университетите.) и др. подобни „знаниеви“ организации?

– В същото време ние сме оставили, или по-точно сме делегирали огромни права на разнообразни медии да ни информират по всички важни въпроси за нашето ежедневие. Често пъти те спекулират с истината, подвластни са на политически, бизнес интереси. Непрекъснато ни експонират, или преекспонират жълти предавания или заплашителни, апокалиптични сцени. Манипулират общественото мнение!!!

Нека да си спомним няколко поучителни примера в това отношение: измислената информация за ядрените програми на Иран, за запасите от бойни отровни вещества в Ирак, довели до серията от военни конфликти в Близкия изток. Оправданията на Тони Блеър са, че грешната информация му е подадена от медиите и разузнаването. Непрекъснатото насаждане на негативна информация са част от причините за силна апатия, за демотивация но големи маси от населението; за намаляване на инвестициите; за банкови фалити и т.н. Да си спомним и за терористичните нападения от 11 септември 2001 г. По време на цитираните събития се вдигна имиджа на традиционната, публична библиотека – като място за независима и непредубедена информация за гражданите. Те намират в нея информация, небелязана с естествения приповдигнат и наситен с патриотични, или войнствени нотки и др. подобни послания тон на официалната пропаганда. Характерни медийни хватки за повдигане на духът на хората при подобни драматични събития и за постигане на други цели. Само, че много често лишени от стабилна информационна база и основаващи на едностранно информиране. Неща, които водят до други крайности. Когато интелигентната публика си задава въпроси от рода: какви са причините са генезиса на подобни нехуманни актове, защо се случват при нас, кой стои зад акциите, има ли виновни институции, лица…? Безкрайно много идеи и въпроси в търсенето на справедливите, неоцветени от трагедията отговори. Те бяха намирани в библиотеките. В противовес на политиците, чиито отговори са „отнемане на част от гражданските свободи срещу сигурност“. Какви бяха реакциите на политиците в тези демократична страна – „Патриотичния акт“, довел до нарушаване на близо 500 норми, включително и конституцията на страната. След атентатите в Конгреса на САЩ се разгоря дискусия за т.нар. „чипизация“. Проектът предвиждаше имплантиране на чипове в тялото на хората. По този начин те можеха да бъдат идентифицирани и локализирани във всеки един момент, да контролират физическото им състояние да могат при необходимост да въздействат върху психиката на индивидите. Подобно на филма „Матрицата“ (не сега, че тези процеси не могат да се случват чрез мобилните ни устройства)
Нима е по-различна картинката с мигрантите и терористичните актове в Париж, Брюксел и др. Веднага започва капсулацията – нови стени, заграждения, навяване на страх в гражданите, манипулиране на общественото съзнание… Само, че не си признаваме нашите „родилни петна“ за разбунване на „кошера и рояка“…

Защото сме по силни?! Ще цитирам Петър Клисаров, който заявява следното за съвременните медии, политически елит и за презадоволения и къпещ се в информация хомо сапиенс. „..Деградиращият от една страна и удавен в информационните потоци от друга страна човек, лишен от инструментите да се ориентира и извлича същественото и жизненонеобходимото от тях, се оказва лесна плячка на усъвършенстваните технологии за масово въздействие, прилагани най-често чрез медиите. С такъв тип човек, объркан от многопосочни въздействия,… …„самотник сред тълпата“, по израза на един забележителен мислител, „владетелите на света“ могат да правят каквото си искат…“

– България се нарежда на незавидното 90-то място по обективност и свобода на медиите. Вместо да отиваме нагоре в класациите, в последните години се нареждаме – все по-назад. Причините са много.

– Представяте ли си, ако бъдат затруднени с бюрократични пречки изказванията на малкото реални корективи в нашата страна – университетите. Това ще доведе до ужасни последици за цялостния обществено-икономически, политически живот в страната. Ще скрие и малкото капацитет и експерти…, които дават независима оценка и експертизи!!!

Винаги съм заявявал, че Философския факултет на Софийския университет е институция. В него е събран част от елита на нацията. Нима може да бъде спрян един учен да изразява собствена позиция, заради факта, че работи в Алма матер!!! Това е цензура!!! Ако някой от нас наруши правата, наруши етичния кодекс, в такъв случай попада под ударите на законите, на Конституционните норми (до този момент съм осъдил двама мои колеги – на този принцип).

С подобно прибързано решение според мен се поставя въпросът за автономността, мястото, силата и мисията на Университета.

Що се отнася до нарушения на академичните норми и правила от отделни колеги – в случая съм съгласен. Само, че те трябва да бъдат квалифицирани в „Етичен кодекс“. В цялостен документ, за който съм поставил въпроса от името на ФФ още на Общото събрание на СУ през 2004 г.

Не може с няколко точки да бъде отнемано правото на свободно волеизлеяние на учените. Струва ме се, че е редно АС да отмени своето недалновидно решение.

Вместо това да разгледа въпросите за цялостната информационна политика и стратегия на университета (по подобие на библиотечната асоциация), която е неефективна и фрагментирана.

Помислете се как се чувстват хората в страната, когато не чуват гласа на Алма матер – като коректив не обществените процеси…

Защото олигарсите, мутрите и др. п. сурогати владеят медийното пространство, което е довело и води до опростачване на нашия народ.

Нима ще допуснем в 21 век последните свежи мислители и хуманистичните идеи да бъдат скривани зад стените на Алма матер. Учените да бъдат принуждаван да се редят на опашка за „купони, или за индулгенции“ – за свободата на словото. Оруелски мотиви…

Никога не съм си представял моят университет в такава унизителна поза…

Това се случва във време и пространство където\когато информацията е най-важният компонент и ресурс за въздействие. Готов съм да споря с опонентите. Ще си сменя възгледите, ако бъда убеден в противното.Отново ще повторя: нещата опират до Етичен кодекс“. В него да намерят отражение тези въпроси, заедно с нормите за поведение на академичната колегия на СУ.

КАК ДА ПРОМЕНИМ НЕЩАТА?

Историческият контекст:

• Историята на развитието на идеите за съхраняване паметта на човечеството;
• Библиотеките са запазват и съхраняват добрите образци, свидетелства на съответните епохи;
• Депозитни закони;
• Програмите на ИФЛА и ЮНЕСКО – УБК и УДП, Паметта на света и др.
• Програмите на ЕС – Пулман, Кобра, Делиберейтър, Библиотеките – за всекиго по нещо, Публика и др.

Съвременното състояние и предвестниците (наличие на опит в създаването на):

• Библиотечни мрежи и обединения
• Консорциуми
• Много активно присъствие на висшето образование в живота на обществото
• Развитие на нови модели на знаниеви организации – Интеруниверситети, технологични паркове, инкубатори и др.п.
• Интернет
• Електронни библиотеки
• Социални мрежи
• Експоненциално нарастване на информационните потоци- в екзабайтове
• Дигитализация
• Еуропеана
• Световната дигитална библиотека
• Отворен достъп до информацията – „златната руда“ – вторично използване
• „Жъненето“ в електронното пространство – за документи, които имат значение за съхраняването на културно-историческата памет на дадена страна.
• Облачните технолигии
• Интернет на нещото и др.

Възниква поредица от въпроси:

• Каква информация ще бъде предлагана?
• Как ще се отрази евентуално подобна трансформация на обществото?
• Предстои ли битка с медиите – на какво ниво?
• Ще се възвърне ли блясъкът на знаещите организации – от какво зависи?:
• Правилното лансиране на идеите в обществото!
• Кризата може да помогне…
• Социалните фактори – също- Учене през целия живот (УЦЖ), високо ниво на безработни, адаптиране и приобщаване на огромни групи от населението, в резултат на мигрантски вълни, връщане и запазване на цивилизационни ценности, глобални процеси, осъзнаване ценността на информацията, особено от водещите страни (за социалното и икономическото развитие, засилване влиянието, кибервойни, хакерски атаки, необходимост от изграждане на „нов интернет“ и др.)

Какъв ще бъде финалът и неговото бъдеще? 

• Конзоли към знанието и сериозната информация
• Нов комуникационен канал – „втори“ интернет (част от тезата, лансирана от ръководителите на Германия и Франция – Канцлерът Меркел и Президента Оланд)
• 24 ч. независима информация
• Мрежи от библиотеки и университети
• Отворени аудитории – за всички желаещи – УЦЖ
• Обществена информация – от интерес на хората – училища, институции, образователна, за книги, здравна, нормативна, за културни събития (напр. директно излъчване на постановки, откриване на събития…)
• Предоставяне на информация – стойностна – в интерактивен режим
• Гаранция за селекция на информационните потоци
• Ще се повишат ценностите и добрите норми в обществото

Технологиите:

• Мобилни комуникации – насочени към публиката
• Мобилни и социални мрежи
• Интернет на нещото и др. п. развития
• УИЦ, издателства, библиотеки, интерактивни аудитории, зали за масови прояви, операционни зали, спортни площадки и т.н. и .н. (в състава на т.нар. „мрежа на знаещите организации“

Финансов ефект?

• Постепенно изместване на пазара на реклама към библиотеки и университети, която е защитена от етичен кодекс.
• Спестяване на средства на населението
• Икономия на време
• Спестяване на огромни средства на данъкоплатеца
• Даване на възможност от 24 ч. достъп – онлайн – посредством мобилни апарати и устройства, и комуникационни канали.
• Сливане на структурни звена – напр.: Библиотека –УИЦ – Издателство или др. конфигурации…

Кой и как ще осъществява тази дейност?

 

• Библиотечният персонал – част от него ще бъде квалифициран да работи като РR
• Големите библиотеки разполагат с подобен тип специалисти
• Университетите разполагат с най-високо ниво на квалифицирани специалисти.
• Технологичните паркове – също
• Възвръщане на достойнството на информационните специалисти

ИЗВОДИ

Специалистите ще трябва да покажат дали искат промените. Дали желаят подобно бъдеще. Ще могат ли да го изградят и да го постигнат.

Според мен – всичко е в нашите ръце. Нашата сила е все още в резервоарите с информация, която притежаваме, в уменията, които имаме..

Шансът е на наша страна, особено в момент, когато медиите са разколебани. Наблюдава се сериозна криза в медийния свят (най-активно тенденцията има изражение при периодичните издания – вестници и списания).

Насоката е към постепенното изместване на традиционните от електронните медии и динамичната информация, към мобилни комуникации и устройства за получаване и разчитане на документите и записите.

Променя се драстично характера на труда на хората, ангажирани в тези процеси. Настъпват сериозни трансформации във веригата на създаването и разпространението на информационните услуги и продукти…

Ще успеем ли да си възвърнем блясъка на институциите в очите на хората и на обществото в цялост?

Ще насочим ли фокусът към „знаещите организации“?

Това ще се случи, ако им служим вярно и задоволяваме пълноценно техните потребности от разнообразна информация. Трябва да се доказваме непрекъснато, за да завоюваме тяхното доверие.

И най-важното. Да не забравяме, за всекиго има място под слънцето и ветровете. Стига разбира се се да иска да застане под тях и да бъде подвластен на въздействието им?!

(Бележка №1) Авторът не застава срущу медиите. Той отдава залуженото на правдивите им усилия, както и да се превърнат и оценяват от обществото като четвърта власт. Тезата има други измерения и преследва различни цели.)
(Бележка № 2). Този модел има свои предвестници в големи библиотеки в САЩ и др. страни. В тях има телевизионни студия, издават периодика. Активно участват в набирането и разпространението на информационни потоци. От своя страна, Университетите – разполагат с технологиите. Въпросът е да излязат смело на „пазара“…
(Бележка № 3) Тезите придобиха смисъл и намериха своето място особено след появата на решението на Академическия съвет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ от 30.03.2016 г. Чрез него се ограничават частично правата на преподавателите
(Бележка № 4) Решенията на АС от 30.03.2016 г. Всички преподаватели и студенти в Софийския университет ще са длъжни да искат разрешение от отдела за връзки с обществеността на висшето училище, ако искат да говорят пред медиите. Текстовете гласят: „Официална комуникация с медиите:
1. Ясно разграничаване на качеството, в което представителите на СУ се явяват в медиите:
– Изразяващи официалната позиция на Университета са ректорът и заместник-ректорите. В този случай представителят на ръководството на Университета дава изявление или отдел „Информация и връзки с обществеността“ разпространява до медиите и публикува в страницата на СУ писмена позиция;
– Официална позиция на Университета по експертен проблем се изразява от преподавател/служител, упълномощен от ректорското или деканското ръководство;
– Представяне на преподавателска/научна дейност се извършва от преподавател в Университета след уведомяване на деканското/ректорското ръководство и отдел „Информация и връзки с обществеността“;
– Публични изяви на мнения, граждански или политически позиции в лично качество на преподаватели/служители на Университета се извършват, без да се ангажира институцията със заявени мнения и без да се използват придобитите в нея научни степени и звания (бел. ред. т.е. медиите да представят на аудиторията си напр. Иван Иванов, да го питат по специализирани теми и аудиторията никога да не разбере, че той например е доцент или професор в дадената област в СУ).
2. При свои публични изяви, ангажиращи Софийския университет, представителите на академичната общност са длъжни да информират „Информация и връзки с обществеността“ и да потърсят съдействие.
Според зам.-ректора – тези правила ще улеснят вариантите за комуникация. Целта била въвеждането на „нормален ред“.
Преподаватели изразиха опасения, че правилата ги поставят пред абсурдната ситуация да не съобщават, че са от СУ, ако искат да дадат експертно становище или лично мнение.
„Ако приемем правилата в този вид, ще разбуним духовете. Преподавателите сме 1600-1700 души и всеки носи лично експертизата си. Търсят ме и от национални, и от регионални медии. Какво да им кажа? Махнете го това „доцент от СУ“, защото сме приели правила. Няма как това да се случи в ефир. Може ли да съществува официална позиция на Университета по експертен проблем? Забранява ми се да се оповестявам като доцент, професор, асистент, доктор на СУ, ако имам мнение и искам да го изразя?“, каза доц. Стефанова.
Текстовете изискват също студентите да са длъжни да уведомят ръководството на факултета си или ректорското ръководство, ако искат да организират публично събитие на територията на СУ. (Маркарян, А. СУ ограничава достъпа на преподаватели и студенти до медиите…Off News, 30 март 2016.)

Литература:

Димчев, А. Глобална информационна инфраструктура. Роля и мисия на библиотеките в променящия се свят. Университетска библиотека № 509 София 2014, УИ „Св. Климент охридски“, 480 с.
Същото в: I_MISIA NA_ BIBLIOTEKITE_OK_26.05.
Димчев, А. Министерството на културата… и някои други – срещу културата. С., 600 с. (Под печат).
Димчев, А. Съществува ли библиотечно-информационна политика в България – опит за поглед върху 25-годишен период. Реквием за библиотеките, или настроение за бъдещето? // Визия за бъдещето на библиотеките в България: Сборник с доклади от ХXV Национална конференция на ББИА, Стара Загора, 4 – 5 юни 2015 г. – София: ББИА., 2015, с. 5-23. ISBN 978-954-9837-29-2
Димчев, А. Тенденции в трансформацията на комуникациите в науката. // Предизвикателствата на „откритият достъп“ до информацията. [Част първа]. Демократизиране на достъпа до научната вселена, или „берлинска стена“ към знанието. Кой път ще изберем? [Част втора] // Българско списание за образование. 2014, № 1, с. 16-60. <//http://www.elbook.eu/images/Aleksander-Dimchev.pdf/12.07.2014>
Клисаров, П. Огледалото ан протестите. 2013-2014. (Демаскирането) С. Изток-запад, 2014. 276 с.
Маркарян, А. СУ ограничава достъпа на преподаватели и студенти до медиите…Off News, 30 март 2016
Читателски практики в България. Изследователски проект. Ръководител Александър Къосев. (екип: А. Димчев, П. Кабакчиева, Е. Алексиева, М. Вакарелоа и др.). Фонда „Научни изследвания – Софийски университет и Асоциация „Българска книга“. С. 2014. 50с. <http://www.google.bg/url… 10.06.2015>
Dimchev, A. Scientific Knowledge and Development of the “Open Access”:Transformation of Communication Channels in Science, Uktraime, Kjiev, 27 p.
Dimchev, A. Library-information and Cultural Policy Models: The Model of Bulgaria. In: Information Policies in the Humaniies.Concilio Nazionalle delle Recerche. Edited by Carla Basili. CRIS, Rome 2014, p. 53-82.

* Чест прави на ректора на Алма матер, проф. Герджиков, че се извини за допуснатите необмислени тези в документа: „Текстът е лош и има нужда от промяна. Това се разбра още на Академичния съвет. В текста има няколко неща, които са глупави и неизпълними – едно от тях е да изискваме от медиите да не изписват званията и длъжностите на преподавателите и служителите в университета. Има и двусмислени неща и затова се създаде това впечатление за цензура и забрана.Текстът е подготвен от работна група от няколко факултета и още на заседанието на Академичния съвет било установено, че той има слабости.“

По статията работи Мария Николчева

снимки: Интернет