От години тази снимка се разпространява в интернет заедно с послание за защита на животните
След като преживял драматично срещата с бика, който не искал да се бие, тореадорът се отказал от бикоборството и се посветил на борбата за правата на животните. Катарзисът сполетял Алваро Минера – колумбийски активист, борец за правата на бозайниците. Иторията разказва, че за кратко, когато бил млад, Алваро изкарвал хляба си като бикоборец. С горната снимка вървят и няколко изречения, приписвани на бившия тореадор.
„Внезапно погледнах към бика. Той притежаваше тази невинност, която може да се види в очите на всички животни. Преживяването беше като плач за справедливост някъде дълбоко в душата ми. Описвам го като настроение за молитва, защото когато нещо бъде изповядано има надежда, че то ще бъде простено. Почувствах се като най-лошото л…о на света„
За съжаление историята на тази снимка, споделяна във Фейсбук и на други места е пълна измама. Истината е, че бикоборецът на снимката, подпрял главата си с ръка, не е Алваро Минера, а Санчес Вара. А и думите приписвани на разкаялия се матадор изобщо не са произнесени от него, а заети от испанския писател Антонио Веласко.
Санчес Вара в действие
Вярно е единствено, че в младежките си години, настоящият активист за правата на животните опитал да научи занаята на бикоборците, но никога не станал матадор. Истинската причина Алваро Минера да се откаже не е срещата с погледа на бика, а тежките травми, които получил след сблъсък на арената.Тогава бикът буквално го пожалил и оставил жив. Чак по-късно след тази случка Минера открил аморалния характер на бикоборството и решил да се бори срещу кървавия театър.
Младият Алваро Минела във времето, когато все още опитвал да стане бикоборец
Най-интересният въпрос е защо истинският матадор Санчес Вара е застанал все едно действително се разкайва за участието си в кръвожадния спектакъл
Историкът, осветил измамната история на снимката, отбелязва с чувство за хумор, че матадорът може да е решил да се прекръсти или да избърше потта от челото си. Всъщност обаче той е препречил пътя на умиращия бик към изхода. Позата му няма нищо общо с катарзис или морално отчаяние. Сядането, някъде из аранета, след като бикът вече бил пронизан от меча и в голяма степен безпомощен, е известно като акт на предизвикване. Неизменна част от спектакъла. Поздрав за зрителите.
Тази снимка показва друг бикоборец – Себастиан Кастела – отново седнал на „пейката“ и гледащ животното в очите
Някои сядали на стол…
… или направо върху пясъка
Източници:
http://animals-as-friends.blogspot.bg/2012/08/what-bull-can-tell-to-man.html
https://thelastarena.wordpress.com/2015/02/25/alvaro-munera-this-photo-is-not-what-it-seems/
http://www.snopes.com/photos/people/munera.asp
Каква е вашата реакция?
