В деня, когато жените по света отбелязват своя празник, в Япония е ден на траур, а причината за това е, че на 8 март през 1935 година в Токио умира кучето Хачико.
Хачико е чакал 9 години на гара в японката столица завръщането на своя мъртъв стопанин. С годините кучето се е превърнало в символ на неумираща лоялност и преданост.
Хачико е куче от породата акита-ину и се появява на бял свят на 10 ноември 1923 година. Първият му собственик е фермер от Акита, който решава да го подари на професор Хидесабуро Уено от Токийския университет.
Той му дава името Хачико, което означава Осмият. Кучето се привързва към стопанина си и го следвал на всякъде. Дори когато професорът пътувал към града за работа, домашният любимец го съпровождал до гара Сибуя и точно 15 часа след това се връщал на същото място, за да го посрещне.
На 21 май 1925 година професор Хидесабуро Уено получава инфаркт по време на лекция в университета. Въпреки усилията на лекарите той умира и никога вече не се появява на гарата, където неговото куче го чака.
Тогава Хачико е бил на 18 месеца и въпреки че неговият стопанин не се появява, той продължава да идва всеки ден на гарата и търпеливо да чака.
Приятели и роднини на починалия професор са правили многобройни опити да приютят кучето, но то продължавало да ходи на гарата и да чака своя стопанин. Възхитени от неговата упоритост, търговци около гарата го хранели.
През 1934 година на гара Сибуя издигат паметник на чакащото куче, а Хачико присъства лично на събитието. По време на Втората световна война, паметникът е разрушен, но през 1948 година японците го възстановяват.
Хачико умира на 8 март 1935 година от рак и паразитни червеи в сърцето. Тялото му е намерено от железничари недалеч от гарата, на която 9 години чакал завръщането на стопанина си.
Останките му са погребани на гробището Аояма в Токио. В Япония всяка година провеждат Хачико фест и правят голямо преклонение пред паметника на вярното куче.
Каква е вашата реакция?
