Международната общност трескаво търси начини да спре разрастването на кошмара на XXI век – „Ислямска държава“. Имигрантската вълна, усложняването на ситуацията на турскосирийската граница, където са се струпали над 50 000 бежанци заради засилените бойни действия в провинция Алепо, нестихващите терористични атаки, сред които и последният атентат, който окървави Анкара, както и привличането на все повече чужденци в редиците на джихадистите, прави въпроса за спешни мерки срещутерористичната организация неотложен.
За да знае срещу какво се изправя обаче, светът трябва да познава своя враг – неговите принципи, идеология, механизъм на действие, канали за финансиране и методи за пропаганда.
Проф. Татяна Дронзина от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Явор Райчев – магистър по международн и отношен ия, в своята кн и га „Жените в „Ислямска държава“ отговарят на много от тези въпроси, един от които е защо нежната половина на човечеството решава да се присъедини към зловещата терористична организация.
„Противно на разпространените схващания, жените, които са решили да влязат в редиците на екстремистите, не произлизат от бедни семейства.
В най-общия случай говорим за деца на имигранти второ или дори трето поколение, част от средната класа на съответната страна“, обясни за в. „Животът днес“ Явор Райчев. Според него високото социално положение не е застраховка срещу радикализация. Пример за това е младата жена Акса Махмуд, известна в социалните мрежи и като Ум Лайт. Тя е учила в едни от най-престижните частни училища и университети, преди да се радикализира и да замине. Както приятелите й твърдят, тя е получила възможно най-добрия старт в живота, който може да има едно момиче на нейната възраст.
Повечетоотжените, привлечени от радикалната идеология наджихадистите, произлизатот мюсюлмански семейства, найчесто с арабски или пакистански произход, нонелипсватслучаи и нажени, които са израснали и възпитани с християнските добродетели. „Радикалната ислямска пропаганда насърчавауженитеспецифични чувства и примамва с лъжливи обещания да заминат за „Ислямска държава“, където ги очаква посправедлив, праведен и богоугоден живот, и никой не е застрахован срещу това влияние“, категоричен е Явор Райчев.
Днес на страната на терористичната организация се сражават над 30 000 чужденци.
Една киргизстанка, която заминава за Сирия с тригодишния си син, споделя, че според нея „Ислямска държава“ е идеалнотомясто, къдетодаотгледа детето си – далеч от наркотици, пороци, нерегламентиран секс, алкохол и пр. „Тоест един от мотивите, които неизменно каратжените и като цяло бойците да се присъединяват към „Ислямска държава“, е стремежът да се срещнат с хора, които споделят техните ценности. Друг „магнит“ е романтиката. Всяка жена мечтае за принца на бял кон. А там са героите, онези, които са готови да умрат в името на вярата“, смята проф. Дронзина. Сред мотивите еи желанието за приключение, тъй като това са млади хора. Не на последно място, става въпрос за жени от Централна Азия, които са навършили 28-29 години и на тази възраст вече им е труднодасинамерятпартньорв живота. Мотивира ги и идеята за социална справедливост. „Аз следях профилите в социалните мрежи на три жени, активно ангажирани в пропагандирането на „Ислямска държава“.
Те издигаха лозунги, подобни на познатите ни от социалните движения през 1968 г., само че в мюсюлмански вариант: „Справедливост за Палестина“, „Справедливост за арабската общност“. Т.е. мотивите на пътуващите натам жени са много сложни и комплексни. Общотое, чеизпитват усещането за нарушена социална справедливост, желание за участие в изграждането на един социален идеал. Това също не е рядкост в историята. Но ни възмущава бруталността на това, което виждаме в „Ислямска държава“, примитивнатаинтерпретациянаисля-ма“, подчертава проф. Татяна Дронзина.
Каквосеслучваобаче, когато жените се присъединят към джихадистите? Разказите на завърналите се от „Ислямска държава“, които са много малко, разкриват подробности за живота там, който се оказва достадалечотличнитеим очаквания и идеали.
„Случаите на върналите се обратно жени се броят на пръсти и техните разкази винаги се концентрират върху яркия контраст между това, което им е било представяно и което те са очаквали, и онова, което в действителност е било – примитивни условия за живот, стотици неомъжени жени, живеещи заедно и споделящи една-две тоалетни, престъпно и насилническо отношение от страна на мъжете и т.н.“, коментира Явор Райчев.
Арабският журналист Абдулрахман Рашид, главен мениджър на популярнатателевизия „Ал Арабия“, разказва:
„Младите бойци смятат притежанието на жени, независимо дали са от завзетите райони, или са доброволки, полезно от гледна точка на брака. Но фактически това не е брак в традиционния смисъл на думата, а експлоатация на младите момичета… Ние видяхме кадри на бойци, които влачат жените като овце; видяхме човешки същества на клада; жени и деца, убити в Ирак, египетски копти, екзекутирани в Либия, и всичко това причинено от хора, които изпитват удоволствие от убийствата. Тогава как можем да вярваме, че тези престъпници ще установят перфектни семейства с измамените тийнейджър-ки, които са се присъединили към тях? Истината е ясна: тези момичета са вербувани за удоволствие, а не за да се бият или за да създадат перфектни семейства“.
Според проф. Дронзина общото оправдание за сексуалния джихаде, че когато мъжете се намират продължително време във военни лагери без контакти с жени, те постепенно губят бойния си дух.
На мюсюлманските жени е позволено да отдадат телата си натези мъже, зада могат да продължат да водят свещената война на исляма. „Джихад ал никах“ почива на концепцията за така наречената мута, която обикновено се превежда като временен брак. Според някои тази „женитба“ се прави единствено с цел да узакони временни сексуални отношения, които иначе биха били забранени. Авторите на изследването подчертават, че „Ислямска държава“ не е първата екстремистка групировка, която използва „джихад ал никах“. Преди нея „Ал Кайда“ вече е вменила това задължение на жените, присъединили се към нея. Споредтунизийски източници практиката на сексуалния джихад е започнала в Тунис от жени, симпатизиращи на движението „Ислямски джихад“, а впоследствие тунизийски момичета се пренасочват към Сирия, където стават „жени за комфорт“ на бойците от „Ислямска държава“.
Според проф. Дронзина и Явор Райчев трябва да се направи всичко възможно да се предотврати присъединяването на представителки на нежния пол към екстремистките редици.
Необходимо е изготвяне на глобален план за борба с „Ислямска държава“ на всички фронтове. Освен военния, където вече са в разгараси различни международни операции, организацията трябва да се атакува и на икономическия фронт с ограничаване на възможностите за придвижване на капитали от ивтази насока и пране на пари. „В Сирия, Ирак и Турция трябва да се насърчава установяването на законов ред, който да евсъстояние да ограничи контрабандата и престъпността, която генерира приходи на джихадистите.
В Европа трябва да се насърчава създаването на граждански, демократични нации, установяване на върховенство на закона, работа с мюсюлманскитеобщности, повишаванена квалификацията на мюсюлманските духовници за борба с разпространението на радикални интерпретации на исляма, развиване на сътрудничеството между различните служби и институции с цел недопускане налицедазаминеза„Ислямска държава“, патриотично възпитание в училище“, обобщи Явор Райчев.
Според проф. Дронзина бежанските потоци и опасността оттероризъм сапотенциални рискове и за нашата страна. „Ние сме само на един хвърлей място от конфликта и да се самоуспокояваме, че няма опасност, би било не само погрешно, но и опасно. Естествено, че има риск за страната ни. Може да се смята за доказано, че с масата бежанци навлизат и радикално настроени лица, а може би и групи.
Освен това ние се намираме в почти непосредствена географска близост с Босна и Херцеговина, Косово, Албания, които заемат едни от челните места по брой бойци в „ Ислямска държава „на глава от населението, макар в абсолютни цифри този брой да е относително ограничен. Засега няма потвърдени сведения, че българи участват в редиците на джихадистите, но това не е причина да се правим, че нищо не се е случило“, подчерта проф. Дронзина.
Дата: 08.03.2016 00:01
Източник: Животът днес – стр. 10
Автор: Мирослава КИРИЛОВА
Каква е вашата реакция?
